Начало / Uncategorized / Близостта в молитвата

Близостта в молитвата

Народът е казал: “псувнята и молитвата се изричат на собствен език”. Това ни разкрива, че и двете неща се случват спонтанно, без човек да се замисля как “би трябвало да бъде”, защото в този момент сме себе си!

Истина е, че не е трудно да се молим, когато имаме нужда от нещо. Безсилният човек проси от всесилния Бог, детето – от баща си. Знаем как и какво казваме. Когато обаче искаме да застанем пред Него без някаква конкретна просба, защо тогава нещо започва да ни безпокои и като че губим ума и дума? Не знаем какво да кажем, как да го кажем…

Твърдението, че молитвата означава връзка, общение и съединяване с “невидимия, непознаваемия и недостъпния ” Бог идва от опита на Неговите приятели. Те, като такива, не Го търсят за разговор само тогава, когато искат нещо, но го правят от нужда да поддържат връзката с Него, и от желание да се срещнат и да бъдат заедно. Това е видно и в човешките взаимоотношения. Приятелство не означава общуване поради лична изгода или използването на познанството като средство за извличане на облаги; то се изразява в нуждата на душата да намери утеха в общението с приятеля. Христос е призовал учениците си, а чрез тях – и всички християни: “Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам”. (Йоан 15:14). Въпреки това мнозина не желаят да имат това приятелство, тъй като, подобно на всяко друго, се изисква не само да вземаш, но най-вече да раздаваш себе си и сърцето си, което изисква да отделиш от времето си, почивката си, молитвата си. Днешната обстановка насърчава общоприетото, бързото, повърхностното. Как човек да влезе в общение с Бога, Когото не вижда, след като не може дори с хората, които вижда? Как да изчака с търпение срещата му с Бог в сърцето, след като и в човешките взаимоотношения отсъстват дълбочината и доверието?

Искреността е отправна точка на промяната както в отношенията с хората, така и с Бога. Когато човек е “себе си”, визирайки личността, тогава се освобождава от робството на “трябва”. Тогава свободата на личността започва да определя качеството и силата на връзката. И така – силна или слаба, тя остава истинна!

Трябва да изповядваме в молитва пред Бога, без насилване и навлизане в житейски дреболии, колебанието ни и безсилието ни да се съединим с Него по начина, по който Той желае. Това създава началото на една истинна връзка, защото представлява една искрена изповед пред Бога, а Той, като Господ на Истината, обича искрените. Тогава безсилието става сила, а колебанието – желание, и човек започва да усеща истинска връзка, която му носи радост.

Кажете, не е ли жалко да имаме Бог, Който да иска да ни е Приятел, а ние да настояваме да продължаваме да сме сами? Нима е оправдание, че можем да придобием такъв Приятел, но вместо това – избираме да пребиваваме в повърхностна молитва? И въпреки всичките проблеми, ако приемахме Христос за наш Спътник, Приятел, Брат; за наше Семейство… Нямаше ли животът ни да е по-различен?

Автор: О. Андреас Агатоклеус

Превод: Асен Андонов

Снимка: www.goarch.org

Източник: www.vimaorthodoxias.gr

За Ангел Карадаков

Виж още

Започва ремонт на манастира „Свети Пантелеймон“, край Велики Преслав

60 хиляди лева осигури Варненската митрополия за ремонта на покрива на манастира „Свети Пантелеймон“. Най-голямата ...