Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Живели в планината две сестрици,
били нежни, кротки като гълъбици.
Радост и Любов – омайващи певици,
девици, сияели като звездици.
Приятел верен им била гората,
те спели често нощем на тревата.
Завивките им били звездите,
приспивала ги песен на щурците.
Живеели в къща до една река,
разхождали се из голямата гора.
Берели гъби, не късали цветята,
и те са живи, радват ни сърцата.
Вечер лягали с молитва и със песен,
които правели живота им по–лесен.
Птици и животните обичали сестрите-
гълъби, елени, сърните и пчелите.
Мечката припичала се до лехата,
а двете галели я по главата.
Като на длан познавали планината,
лежаща в мир, далеч от суетата.
Веднъж отишли да накъсат билки,
и сложили си белите престилки.
Късния следобед се разделили,
вечерта среща си определили.
Тръгнала Любов с кошница в ръката,
пред нея кротко се показала сърната.
Повела девойката по стръмна пътека,
стигнали до пропаст, стъпвайки полека.
Поглеждайки нагоре към скалата,
Любов от ужас паднала на земята.
Малко момченце се едва държало,
на края на пропастта то висяло.
Като стрела бързо изхвърчала,
на момченцето ръка подала.
Помолила се на Бог и видяла,
бедата като вятър отлетяла.
На връщане баща му те открили,
разбойници жестоко го пребили.
Бил в несвяст с рана на главата,
до него нежно легнала сърната.
Любов с билки раните наложила,
главата му в скута си положила.
Видяла Радост, че Любов я няма,
и тръгнала по горската поляна.
Вървяла, слънцето залязвало,
и сякаш пътя й подсказвало.
Пред нея се показала сърната,
и я повела бързо към сестрата.
Затеглили мъжа двете хубавици,
над него бдели те като орлици.
Накрая капнали от преумора,
те стигнали на къщата до двора.
Мъжът лежал в несвяст десет дена,
в светла стая, скромно подредена.
Една вечер той тежко се пробудил,
огледал се, къде е се зачудил.
Оказало се, че е благородник,
и на кралската фамилия близък сродник.
Осиновил бил малкото момченце,
обичал го като свое детенце.
Поканил във двореца той сестрите,
но скромно те навели си главите.
Тайно им оставил кесия със жълтици,
след време ги открили двете сестрици.
Осъществили мечтата за тях важна,
построили къща във осанка снажна.
Деца бездомни там те приютили,
тъгата от душата им изтрили.
С майчина любов ги обградили,
живота им със грижи променили.
В майско утро светела росата,
благородникът почукал на вратата.
За годеница нежната Любов поканил,
поглед пламен към нея той отправил.
Тя обикнала го от първата им среща,
жадувала като съпруг да го посреща.
Радост си останала в гората,
изцяло всеотдайна към децата.
Годините летели, те растели,
днес е Радост с плитки побелели.
Да бъдем съпричастни към децата!
Сираци много има по земята.
Не трябва да живеят в самотата,
подайте им ръка към светлината!
Автор на текста: Цветелина Гергинова
Картинки: интернет
