Начало / Uncategorized / За отношението ни към тези, които се отнасят несправедливо към нас

За отношението ни към тези, които се отнасят несправедливо към нас

Едно от големите изпитания, през които трябва да преминем в борбата си да водим християнски живот е това как да се отнасяме с хората около нас.

Често е случва някой близък да ни ядоса и да се отнася с нас несправедливо без да сме го заслужили. Това създава едно неприятно състояние в душите ни, лишава ни от мирния ни дух и понякога донася чувства на несигурност, тъга и се питаме защо нашият колега, приятелел, роднина или съсед не ни харесва или не ни уважава. 

Свещеното Писание ни напомня: „остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.“ [Мат. 5:24]. С надеждата, че скоро ще можем да посещаваме нашите енории така както преди сегашната извънредна ситуация, нека се приготвим подобаващо като се помирим с нашите братя преди да отидем в Христовия дом.

Св. Порфирий ни дава добър съвет на тази тема във формата на кратка история:

„ …Докато ходиш тихомълком виждаш брат си на пътя да върви също така смирено пред теб, когато в един момент крадец изскача пред него и го атакува. Удря го, бие го, дърпа му косата, нанася му рани, и го оставя да кърви. В такава ситуация, би ли се ядосал на брат си или би го съжалил и понечил да му помогнеш? Как може да му се ядосаш, като той е станал жертва на престъпление? Тази мисъл даже не трябва да изниква в ума ти. Естествено, че трябва да го съжалиш и да се опиташ да му помогнеш, доколкото можеш.

По същия начин, когато някой те обижда, наранява те или те хули, както и този, които се отнася несправедливо с теб по какъвто и да е начин е твой брат, който е попаднал в ръцете на престъпник… най-лошият.

Когато видиш, че брат ти е станал жертва на несправедливо отношение, какво трябва да направиш? Трябва да го съжалиш, да разбереш ситуацията, да поговориш с него и да помолиш Бог да помилва твоя брат“.

Скъпи братя, като християни ние по всяко време биваме призовавани да проявим разбирателство и да покажем съчувствие към тези, които ни вредят или се отнасят несправедливо с нас, така че Бог да бъде милоств към нас за нашите грехове и да бъде също милоствив към нашия брат. Това естествено е всекидневна борба и задължение, което трябва да спазваме до края на живота.

Християнството изисква борба; борба с нашето его, срещу препятствията и бариерите, които ни разделят от нашите ближни и от Бога.

Нека вървим по стъпките на светиите, които са осветили пътя ни към Този, който е извор на светлина и Слънце на правдата – Иисус Христос. В британските земи и острови има много примери, на светии, които са се отрекли от всичко „веднага“ [Мат. 4:20] за да проповядват Благата вест, и за да издигнат Христовата Църква и мисия в тези земи. Св. Ниниан (ок. 360-432) е един такъв пример. Той пръв е запознал шотландските земи и нейните обитатели с християнството. След учението си в Рим и преминаване през Галия (манастира Св. Мартин в Тур), той се завърнал в родната си земя, в Източна Шотландия и следвайки стъпките на св. Мартин, създал манастир и мисионерски център и като епископ на Уитхорн помогнал на множество народ да приеме християнството.

Нашето призвание може да не е да създаваме монашеска общност или да строим манастири, или да помагаме на хората да приемат християнството като проповядваме. Обаче можем да пречупим бариерите създадени от нашето его и да надграждаме в самите нас съпричастност, разбирателство и любовта ни към другите, като имаме за пример любовта, която Бог има към всяко негово създание. Това поведение само по себе си е подобно на Христа и е наше призвание.

Архиепископия на Великобритания 

Превод : Георги Германов

Източник :  Orthodox Times

За Ангел Карадаков

Виж още

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир

До края на март ще бъде възстановено еднопосочното движение по пътя за Рилския манастир, съобщиха ...