Начало / Uncategorized / За отношението ни към тези, които се отнасят несправедливо към нас

За отношението ни към тези, които се отнасят несправедливо към нас

Едно от големите изпитания, през които трябва да преминем в борбата си да водим християнски живот е това как да се отнасяме с хората около нас.

Често е случва някой близък да ни ядоса и да се отнася с нас несправедливо без да сме го заслужили. Това създава едно неприятно състояние в душите ни, лишава ни от мирния ни дух и понякога донася чувства на несигурност, тъга и се питаме защо нашият колега, приятелел, роднина или съсед не ни харесва или не ни уважава. 

Свещеното Писание ни напомня: „остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.“ [Мат. 5:24]. С надеждата, че скоро ще можем да посещаваме нашите енории така както преди сегашната извънредна ситуация, нека се приготвим подобаващо като се помирим с нашите братя преди да отидем в Христовия дом.

Св. Порфирий ни дава добър съвет на тази тема във формата на кратка история:

„ …Докато ходиш тихомълком виждаш брат си на пътя да върви също така смирено пред теб, когато в един момент крадец изскача пред него и го атакува. Удря го, бие го, дърпа му косата, нанася му рани, и го оставя да кърви. В такава ситуация, би ли се ядосал на брат си или би го съжалил и понечил да му помогнеш? Как може да му се ядосаш, като той е станал жертва на престъпление? Тази мисъл даже не трябва да изниква в ума ти. Естествено, че трябва да го съжалиш и да се опиташ да му помогнеш, доколкото можеш.

По същия начин, когато някой те обижда, наранява те или те хули, както и този, които се отнася несправедливо с теб по какъвто и да е начин е твой брат, който е попаднал в ръцете на престъпник… най-лошият.

Когато видиш, че брат ти е станал жертва на несправедливо отношение, какво трябва да направиш? Трябва да го съжалиш, да разбереш ситуацията, да поговориш с него и да помолиш Бог да помилва твоя брат“.

Скъпи братя, като християни ние по всяко време биваме призовавани да проявим разбирателство и да покажем съчувствие към тези, които ни вредят или се отнасят несправедливо с нас, така че Бог да бъде милоств към нас за нашите грехове и да бъде също милоствив към нашия брат. Това естествено е всекидневна борба и задължение, което трябва да спазваме до края на живота.

Християнството изисква борба; борба с нашето его, срещу препятствията и бариерите, които ни разделят от нашите ближни и от Бога.

Нека вървим по стъпките на светиите, които са осветили пътя ни към Този, който е извор на светлина и Слънце на правдата – Иисус Христос. В британските земи и острови има много примери, на светии, които са се отрекли от всичко „веднага“ [Мат. 4:20] за да проповядват Благата вест, и за да издигнат Христовата Църква и мисия в тези земи. Св. Ниниан (ок. 360-432) е един такъв пример. Той пръв е запознал шотландските земи и нейните обитатели с християнството. След учението си в Рим и преминаване през Галия (манастира Св. Мартин в Тур), той се завърнал в родната си земя, в Източна Шотландия и следвайки стъпките на св. Мартин, създал манастир и мисионерски център и като епископ на Уитхорн помогнал на множество народ да приеме християнството.

Нашето призвание може да не е да създаваме монашеска общност или да строим манастири, или да помагаме на хората да приемат християнството като проповядваме. Обаче можем да пречупим бариерите създадени от нашето его и да надграждаме в самите нас съпричастност, разбирателство и любовта ни към другите, като имаме за пример любовта, която Бог има към всяко негово създание. Това поведение само по себе си е подобно на Христа и е наше призвание.

Архиепископия на Великобритания 

Превод : Георги Германов

Източник :  Orthodox Times

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Амвросий Медиолански и Библията

Амвросий (Ambrosius Aurelius) Медиолански (334/40-397) – светец, един от западните отци на църквата, проповедник, химнотворец, ...