Начало / Uncategorized / Спомен за майка Валентина

Спомен за майка Валентина

Тежко се пише за някой, когото си обичал и чиято усмивка вече няма да виждаш, вече няма да усетиш ръката му, да получиш съвета му. Но надеждата ни е, че ще имаме неговото застъпничество и подкрепа отгоре в дните ни.

Нямам дори и капка съмнение, че майка Валентина ще продължава да ни напътства от Небесния Йерусалим.

Много бях чувал в годините за нея и делото й, прехвърлял бях и някои от книгите й, които баба ми събираше вкъщи, но никога пътят ми не беше ме водил към Калоферския манастир. Много исках да ме благослови майка Валентина, но търсих начин да стигна до нея и веднъж, не помня кой ми беше споменал, че игуменията има особена почит към свети Нектарий Егински. Тогава планирах ходене на поклонение до манастира и предварително й се обадих по телефона, за да направим репортаж, който да излъчим по телевизията (може да видите репортажа по-долу).

Много се притеснявах, защото тя беше изключително уважавана и извисена личност. Впоследствие реших с едно интервю да направя два репортажа, като не я бях предупредил за темата на втория репортаж, просто за да не я разсейвам, й подметнах, че искам да започнем разговора малко по-общо и естествено да преминем към свети Нектарий. Тя се съгласи, започнахме да говорим за мощите на кои светии има в манастира, за чудотворни икони и след 2 минути разговор ме помоли да не раздухвам темата за мощи и икони, че: „да не помислят крадци, че манастирът е богат и да дойдат да ни притесняват“. След това продължихме да говорим за свети Нектарий, за това как тя се е запознала с неговото житие, за поклонението, на което са ходили в основания от светителя манастир на Егина и за нейните чувства към него. Аз обаче, като изчерпахме диалозите ни за св. Нектарий, пак започнах да я питам за мощите в манастира и иконите, а тя, без да противоречи, ми разказа доста по-обстойно.

След като изключих камерата, тя се обърна към мен отново думите: „Моля Ви, не включвайте за иконите и мощите, че ни е страх. Можете Вие да разкажете, но не пускайте какво аз съм казала“.

Дадох обещание и бях твърдо решен да не престъпвам молбата й. Започвайки да правя репортажа, с удивление установих, че цялото интервю има картина, но няма звук там, където тя говори за мощите и иконите. Сякаш с плъзгач на звука някой усили първия ми въпрос за свети Нектарий и отново този същият заглуши последната част от разговора, за която нямах благословение да пускам нейните думи, а ми трябваше само като информация, която да преразкажа в материала. Още тогава споделих на няколко колеги, но те отдаваха случилото се на технически проблем, а някои подметнаха да не си внушавам Божия намеса в едно обикновено интервю с една монахиня. 

След това години наред в нашите срещи най-честата тема беше свети Нектарий и моите познанства с хора, свързани с него, местата, на които е ходил, предмети, които е притежавал и аз съм държал в ръцете си, личните му одежди, които съм докосвал. Майка Валентина толкова се радваше и искаше да знае повече за него.

Затова винаги казвам, че с майка Валентина ме запозна самият свети Нектарий.

Майка Валентина Друмева и Ангел Бончев. Февруари 2020 г.

През 2020 година, през месец март имах прожекции на филма ми „Светецът светкавица“ в Карлово и Сопот, прескочих до манастира да я изненадам и да я видя, да ме благослови и да разкажа последните новини относно книгите и прожекциите в страната. Поисках нейното благословение за написването на книгата за св. Нектарий и да се моли на Бог и на светията да успея да направя достойна книга за него, за да се прослави подобаващо. 

Няколко пъти след това ходих, за да я видя и да я държа в течение докъде съм стигнал с писането. Тя искаше да знае. Когато пое отпечатаното издание в ръцете си, прелисти го и прегръщайки книгата, възкликна: „Ангелчо, за това, което си направил, ти радваш свети Нектарий. Той сега се радва на небето”.  Няколко дни по-късно, на 6 ноември, когато вече я беше прочела, тя ми се обади специално по телефона, за да ми каже какво е почувствала и написала относно книгата „Светецът на моето сърце“:

„“Светецът на моето сърце“ е най-красивото и уханно цвете, поднесено с обич на светлата памет на св. Нектарий Егински. Огромен изследователски труд на духовна и интелектуална висота! Чете се леко, с интерес. По благодат затопля сърцето и утешава съвременния объркан човек. Учи ни да се молим по-често на Егинския Чудотворец, защото при молитва и най-недостойният усеща милостивата му небесна закрила“.  

В началото на януари имах гости от Швейцария и ми се искаше да им направя разнообразна програма, като едно от местата, където ги заведох (с тайния ми план да мина да видя майка Валентина и сестрите в Калофер), беше да присъстваме на мъжкото хоро във водите на река Тунджа. Без предупреждение, след ритуала, се появих в манастира „Св. Въведение Богородично“ и в разговор със сестра Нектария я помолих да видя майка Валентина. След малко монахинята дойде и ми каза, че предната нощ майка Валентина не е спала, не се чувства много добре, но за малко мога да я видя.

Малката ни среща продължи час и половина, като майка Валентина не ме пускаше да си ходя, разговаряхме, много се смяхме.

Влизайки, сестра Нектария, може би за да ми намекне да оставя майка Валентина да си почива, ни завари, докато се смеехме, и й каза: „Майко, ти видя господин Бончев и вече се чувстваш добре“. Тогава майка Валентина ми разказваше и за момента, в който се е замонашила със сестра Юлита (в света Иванка) и тя, която е мислено да бъде Синклитикия, но поради съображенията на тогавашната игумения Таисия, че името не е много познато и може да го опорочават хората, като си го нагласяват както им е удобно, тя заедно с приснопаметния патриарх Кирил избрали името на светата великомъченица Валентина за Стойка (светското име на майка Валентина).

В разговора ни я попитах какво ново ни готви за четене, при което тя отсече: „Вече нищо! Аз хвърлям писалката, ти я вземай!“.

Сестра Нектария се обърна към мен с думите: „Ангеле, голяма благословия е това“. Аз го осъзнах и затова се смутих, защото отговорността е голяма, още повече от устата на такава свята старица, чийто живот беше един урок по православие!

Когато дойде време да си тръгвам, за първи път, когато вече бях на прага й, казах: „Майко, нали знаете, че много Ви обичам“.

Отговорът беше: „И аз те обичам, и аз те обичам!“

И затворих вратата на килията й.

Дори когато пиша тези редове, чувам това възклицание: „И аз те обичам, и аз те обичам“! 

След тази среща (както и при предишните ни) аз сякаш летях, излизайки от манастира. За моя почуда, в деня на опелото на майка Валентина, от сестрите в манастира разбрах, че съм бил последният човек, с когото тя се е срещнала, преди да се пресели във вечността, а предговорът, който тя написа за книгата, посветена на св. Нектарий Егински, е последният предговор, писан от нея за книга. 

Никога няма да Ви забравя, свята майко!

Бог да Ви прости!

Автор: Ангел Бончев

Снимка: Личен архив

За Ангел Карадаков

Виж още

Канонизацията и прославлението на Свети Серафим Софийски Чудотворец – свидетелство за съборното единство на Църквата и благодатния живот в Светия Дух

Темата за съвременните светци на Църквата е изключително интересна и актуална, защото представлява пресечна точка ...