След издаването на султанския ферман през 1870 г. за учредяване на Българска екзархия в гр. Мелник се основава църковна-училищна община, първата грижа, на която е била да поиска от турското правителство съгласието му и в гр. Мелник да има архиерей българин.
По това време, а и от по-рано в гр. Мелник е имало митрополити, изпращани от Цариградската патриаршия, между които по-известни са били Дионисий, починал през 1874 година и Прокопий – българин от с. Мелничик, Демир-Хисарско, който управлявал митрополията от 1874 г. до 1896 – годината на кончината му.
По време на митрополит Прокопий председател на българската църковно-училищна община в Мелник е бил Костадин Калимански, който издигнал учебното дело в града на голяма висота. Голям дял в това е имал и самият митрополит Прокопий, за което кръцката Демогерондия в града, силно го ненавиждала. Но от това не се плашел смелият и авторитетен митрополит. В класното българско училище са били учители в различни години: Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско, завършил Серската гимназия, Лука Поптеофилов от с. Белица, Разложко, завършил Солунската гимназия и Димитър Рамадинов, завършил IV клас в Сер. Последният, по-късно, станал свещеник в София.
След кончината на митрополит Прокопий Патриаршията изпращала в Мелник митрополити само гърци, от които последният бил Константин. През лятото на 1872 г. първенци на Неврокопската църковно-училищна община в лицето на Коста Сарафов, Петър Сарафов и Хаджи Атанас Старчески дошли в Мелник, за да предложат на Мелнишката община да избере и тя отец Харитон (В годините 1871 – 1873 е председател на Неврокопската българска община. През 1872 година е предложен от населението за български архиерей на Неврокопска епархия, но кандидатурата му не се приема еднозначно от всички местни дейци. Изправено пред противоречиви мнения екзархийското ръководство в Цариград през 1873 г. подлага Карпузов на изпит, чийто резултат е крайно незадоволителен. По тази причина въпросът за избора му остава нерешен, бел. ред.), председател на Неврокопската община, избран вече за Неврокопски митрополит, и за Мелнишки митрополит, при условие: седалището му да бъде половин година в Неврокоп и половин – в Мелник. Общината в Мелник избрала отец Харитон и за Мелнишки митрополит. През май 1873 година отец Харитон, носейки избирателните книжа и придружен от Коста Сарафов, пристигнал в Цариград с надежда, че няма вече пречки да бъде ръкоположен за Неврокопско-Мелнишки митрополит. Но неочаквано османското правителство оттеглило обещанието си да се избере митрополит за тая епархия и то българин. . Това принудило Екзарх Антим да изпрати отец Харитон на служба в собствената си епархия – архиерейски наместник в гр. Берковица, където той получил архимандритски чин. Така бил осуетен Неврокопско-Мелнишкият избор за митрополит.
Впоследствие Българската екзархия не оставила без внимание Мелнишката епархия, като е назначавала свещеници за управляващи епархията и председатели на църковно-училищната община в Мелник. Между тези свещеници е бил и иконом Никола Шкутов, съдейник и съратник на Яне Сандански.
След освобождението на България през 1878 г. гръцките мелнишки митрополити правят опити да присъединят Горно-Джумайската духовна околия към епархията си, тъй като османското правителство забранило на Самоковския митрополит Доситей, към чиято епархия били Горно-Джумайската и Разложката околии, да посещава епархиотите си сам. Но това не им се удало. Българското население и в двете околии не приело гръцките владици за свои архиереи.
По време на Балканската война през 1912 г. гръцки митрополит в Мелник бил Константин, немски възпитаник, който навреме напуснал града и отишъл в Демир-Хисар.
Към края на 1912 година Св. Синод изпратил архимандрит Инокентий, бивш ректор на Цариградската духовна семинария, да управлява Мелнишката епархия. Той служил там до 27 юни 1913 година. По това време междусъюзническата война е била в разгара си. За да не пострада, на архим. Инокентий бил предоставен кон да напусне Мелник. На 27 юни 1913 г., посред нощ, архим. Инокентий заедно с пощальона на митрополията, един стар опълченец и началникът на пощенската станция Георгиев, натоварили коня с архивата на станцията и напуснали града пеша и поели път към Разлошко. Гладни, изпонаранени поради тъмнината, изкачили Демир-капия при дълбок сняг, мъгла, студ и дъжд. С мъка достигнали до шосето Неврокоп-Разлог-Горна Джумая по течението на Места. Пренощували в Банско и на другия ден , през Якоруда-Бельово пеша, дошли с влака в София.
Съгласно Букурещкия мирен договор през 1913 г. Демир-Хисарската духовна околия останала извън България. Св. Синод, под председателството на Екзарх Йосиф, взел решение Мелнишката епархия да бъде управлявана от Струмишкия митрополит Герасим. Това положение продължило и след кончината на митрополит Герасим в 1918 г., 1 декември, когато за управляващ Срумишка епархия бил назначен Скопски митрополит Неофит. По силата на Ньойския договор от 1919 г. Струмишка околия и по-голямата част от епархията попаднали под сръбска власт, а управляващият епархията митрополит Неофит е бил принуден да напусне Струмица и да се прибере в София като изгранник. Впоследствие Сръбската патриаршия преместила седалището на Струмишка епархия в гр. Щип, под името Струмишко-Злетовска епархия.
Струмишкият митрополит Герасим е управлявал след Дебърския митрополит Козма и Неврокопска епархия, тъй като Неврокопският митрополит Иларион още в началото на Балканската война напуснал епархията, до избора и ръкоположението на архимандрит Макарий за Неврокопски митрополит в 1916 година. До 1919 година Неврокопската епархия, заедно с двете околии от Мелнишката епархия – Петричка и Мелнишка са били административно под Струмишкото окръжно управление.
Когато германските войски завзеха през 1941 г. Македония и Беломорието Петричката и Мелнишката духовни околии останаха, както и сега, към Неврокопска епархия и Мелнишка епархия престана да съществува.
Автор: Димитър Даскалов
Църковен вестник, бр. 7, 1981 г.