Разбираме, че удоволствията са неща, които ни доставят удоволствие и услаждават живота ни. Както нашата човешка природа, така и те са двустранни. Тъй както имаме душа и тяло и всеки от нас усеща различни чувства със сетивата си, по същия начин и удоволствията имат и физическа и духовна природа. Имат физически удоволствия, които се усещат чрез тялото; има и психически, които имат рационално и духовно естество.
Удоволствията са следствие на това, което правим и те или ни успокояват, доставяйки ни някакво удоволствие, изпълвайки някаква нужда, или ни разочароват, спрямо това дали делото чрез, което търсим удоволствие е добро или лошо. Ако целта на нашите дела е богоугодна и съвпада с Божията воля, тогава емоциите и удоволствията, които ще последват ще ни се усладят.
Ако, обаче, чрез нашите действия, ние клоним към нещо, което не е богоугодно и делата ни не са рационални а са подтикнати и страсти, тогава ще последва разочарование, погнуса и отвращение.
В този ред на мисли, удоволствията, които най-много ни съблазняват и изкушават са тези, които произлизат от човешката ни натура и се намират в телесните ни чувства и „нужди“. Обонянието, докосването и мирисът са тези чувства, които стоят на първа позиция.
Нужно е да се пазим и да различаваме полезните от душепагубните за нас дела, така че не само да не изпадаме в грях, правейки нещо, което не е богоугодно, но дори и за това да не прекаляваме и злоупотребяваме с добрите за нас неща. Нашата човешка природа формира голяма част от нашето съществуване и тя се базира на тези три чувства. Чрез тях идва и удоволетворението и удоволствието.
Едва когато човек започне да си спомяна неговата цел – и яде, за да живее, а не обратното, тогава той ще може да контролира удоволствията, които може да си позволи спрямо естеството и необходимостта.
Съществуват също така морални и плътски удоволствия; предимно тези, които ни помагат да създаваме връзки с другите. Тук е и лабиринтът на перверзността, бездна в която често се губим и битка, в която сатаната често побеждава.
Законът и нуждата за съвокупление – естествено и нужно нещо за нашето съществуване – се превръща в най-силната страст за приближаването на двата пола. Тогава се явява, предимно в главите на младежта, едно обяснение базирано на забраненият хедонизъм и това често погубва младите хора.
Накратко обяснихме причините, които ни тлъскат към търсенето на удоволствие. Сега е редно да проявим мъдрост и да направим правилното решение, като отхвърляме тези хедонистични действия, които ни карат да ридаем поради разрухата, която оставяме след нас в душите си, като ги приемаме.
От друга страна съществуват и духовни наслади, които наистина ни успокояват и укоръжават.
Тези наслади са богоугодни и изпратени от Него, те са плод на Божията благодат и ни помагат в духовния ни живот, развиват интелекта ни, успокояват сърцето, подпомагат за изострянето на сетивата и ни дават кураж и надежда в трудни времена.
От какво друго можем да получим такава наслада, радост, спокойствие и търпение и какво се заражда от любов и надежда, ако не от духовните наслади? Всички плодове на себеотрицанието и на отричането от душепагубните за нас неща, тоест това, което любовта изисква, са най-сладките душевни наслади, които ни карат да изпитваме най-голяма радост в живота.
Има също така и свръхестествени блаженства, които Божията доброта ни даравя в този живот, въпреки че те са принадлежност бъдещия свят. Те ни показват само част от това, което ни чака. Върху такива наслади, които, както казахме, са свръхестествени за нас, нито можем да упражняваме някакъв контрол, нито да въздействаме по някъкъв начин. Те са награди, дадени ни от Бога, които ни изпълват с любов и укоражават и подкрепят тези, които водят силни духовни битки.
Някои от тези блаженства са: спокойствието на ума и мислите, избавлението или подпомагане в борбата срещу страстите, подпомагане за пълно отрицание от светските неща и действия, както и даряването на Божията благодар на тези, които са придобили чисто сърце, мисли и намерения.
За тези хора се казва, че „чувстват благодатта“ и са освободени от повечето неща, които ги свързват със земния живот. Тези са хората за, които Бог е Сам свидетелствал и е казал, че ще открие Себе Си на тях и ще живее в и заедно с тях с небесния Си Отец. Тези, които желаят да усетят тези свръхестествени блаженства и добродетели, нека спазват Божиите заповеди. Нашият Отец спазва своите обещания.
Автор: старецът Йосиф Ватопедски
Превод от английски : Георги Германов
Източник: pemptousia.com