Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ако живеете в София то със сигурност минавате покрай него почти всеки ден, но дори и да не сте част от живота в столицата, няма как да не сте чули или да не сте минали поне веднъж покрай паметника на св. патриарх Евтимий, който възторжено стои и тихо проповядва – вечно, самотно, тихо.
Историята на този паметник е може би огледало на живота на самия свят патриарх – буреносна. Но нека първо да открехнем дверите на историята и да видим макар и во кратце живота на един от най-знаменитите патриарси, духовници и монаси.
Животът на Св. Евтимий – низ от благодат, бурии и вяра.
От житието на патриарх Евтимий разбираме, че още в млада възраст се отдава на служба на Бога и поема по пътя на трудния монашески живот.
Историците с положителност твърдят, че монахът Евтимий е бил и привлечен от личността на великия за времето си св. Теодосий Търновски, който е един от най-пламените проповедници на монашеското течение – исихазъм, зародило се именно по негово време. След дълъг и странствен път Евтимий се завръща в България, а по стечение на обстоятелствата това са най-трудните години за Българската държава. България е отслабена в най-неподходящия момент, тъй като по това време на Балканите се появява нов, много опасен враг, чиято крайна цел е завладяването на полуострова.
Османците започват своите походи срещу християните на Балканите и първи под ударите им попадат българите.
В такава сложна ситуация монахът Евтимий става Патриарх Български, наследява на патриаршеския престол патриарх Йоаникий II. Фигурата на патриарх Евтимий е толкова внушителна, че той стана безспорен лидер на страната. Патриарх Евтимий разгръща сериозна по мащабите си културно – книжовна дейност и оставя произведения, оказали огромно влияние, не само върху българския народ, но и върху останалите православни народи.
Най-впечатляващо от всичко обаче е участието на Българския патриарх в защитата на столичния град от озверелите османски пълчища на султан Баязид Йълдъръм.
В този много тежък миг през пролетта на 1393 година на бойниците, около крепостните стени и в целия Царевград става ясно, че последният защитник на столицата ще бъде истинският водач на българите – патриарх Евтимий. След победата на Османците цялата аристокрация, всички знатни граждани на Българската столица са убити, а единствено патриарх Евтимий, по Божи промисъл, е спасен. Изпращат го на заточение, където най-вероятно в началото на XV предава духа си на Бога, на Когото е служил цял живот.
Паметникът – малката благодарност на неблагодарните
Много от хората живеещи и гостуващи в столицата смятат, че това е най-емблематечният паметник в София. Статуята на патриарх Евтимий е дело на скулптура Марко Марков, който е роден на 30 март 1889 г. в село Върбица, Горна Оряховица. Интересен е и фактът, че освен на паметника на патриарх Евтимий Марко Марков е и автор на паметниците на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в столицата. Умира на 23 юли 1966 г. в София. Паметникът на св. Евтимий е поставен през 1939 г. И тогава той не се е разминал без скандал.
Тогавашният Софийски митрополит Стефан се възпротивява на паметника и отказва да го освети, защото според него не е правилно кръстът да се държи в лявата ръка.
Трябва, казва митрополит Стефан, кръстът да е в дясната ръка, с която духовникът благославя. Вече повече от 70 години патриарх Евтимий, държащ кръст в лявата си ръка, гледа новите поколения българи отгоре.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари, именно тогава шествие започващо от близкия храм „Св. Седмочисленици” се отправя към паметника на св. Патриарх, където биват поставени венци в знак на почит от столичани.
Едно обаче пренебрежително отношение към личността на патриарх Евтимий е и днес в сила. Мястото, на което се намира паметникът е известен като „попа“, „на попа“. Със сигурност е излишно да разсъждаваме защо това название е непочтително към светия ни патриарх. Св. Евтимий е един от колосите, духовните великани на обществото ни. Сам оставил ни на Светата Троица, се застъпва и днес за народа ни, и не ни оставя сами в тежките бури на житейското море. Дали обаче ние сме способни да отговорим на неговата жертвеност и бащинска обич? Можем ли днес да станем продължители на неговата мисия? Бихме ли жертвали всичко, за да укрепим вярата си?
Такива въпроси трябва да ни занимат днес, когато отбелязваме празника на св. патриарх Евтимий и си спомняме за величавото му дело, за непоколебимата вяра и пламенна молитва.
Автор: Ангел Карадаков
Снимка: www.visitsofia.bg, redec-sofia.org
