Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Уникална традиция, която съпътства празника на свети Антоний, съществува на красивия остров Крит, в местноста „Свакия“.
Свети Антоний тук не се почита толкова като дуовният наставник от пустинята, тук той не е основателят на християнското монашество, както е известен по целия свят. Св. Антоний от Сфакиана, село Лутра (Баня) е… лекар.
И въпреки, че никой писмен синаксар не го именува така, достатъчно е, че го казва великият синаксар на народната устна традиция. В края на краищата този народен синаксар не може да бъде премахнат със закон, нито една разпоредба не може да го отхвърли. Светият лекар чака там на същото място от векове насам, готов да даде надежда на хората, които идват в местния храм и го молят за благодатното му застъпничество.
Свети Антоний освобождава от физическите и психическите пристрастявания, облекчава хората от болки и ги лекува от болести. Храмът му е малък и непретенциозен, вероятно древно място за поклонение, което още не е изследвано. Представлява пещера почти на самия морски бряг, където е древния град Ливико. В нея местните жители, преди повече от две хилядолетия, вероятно са се покланяли на собствените си богове, но християните са издигнали там храм, като са преградили пещерата с една стена. Тази стена, която се пада на юг, към морето защитава светия храм от бурите и неблагоприятните атмосферни условия. Нищо друго не се вижда отвън освен стената и павиран двор.
В скалите има камбанария. Когато бият камбаните, техният звън слушат дивата природа и вълните. За Антоновден, който се празнува през зимата, хората от Сфакия са носили своите уникални дарове – хлябове във формата на човешки фигури – човечета от тесто и човешки крайници от тесто. Изминали са десетилетия, откакто вече не носят хляб с форма на животни. Въпреки това, много сфакианци месят и днес от тесто глави и очи, крака и ръце и дори сърца. Ако някой се разболее го „зачисляват“ (обричат) при светията и го водят при него. Всяка година в ранната сутрин на 17 януари, обикновено при лошо време, пространството пред иконостаса се превръща в място за изпълнение на дълга: там са оставени десетки хлябове, които чакат свещеникът да ги благослови. Накрая на богослужението тези антропоморфни хлябове се нарязват на парчета и ги биват предложени на черкуващите се.
Страницата подготви: д-р Силва Маринова
Снимка: omorfhzwh.gr
