Начало / Uncategorized / Пет добрини, до които води изповедта

Пет добрини, до които води изповедта

1: Подобно на дърветата, които често се пресаждат и не могат да пуснат корени на дълбоко, така и лошите навици и греховните  привички не могат да пуснат корени в сърцето на често изповядващия се.

Казано по друг начин – както не можем да отсечем едно голямо и старо дърво само с един замах на брадвата, така и стария лош навик, или греховна привичка, не можем да премахнем само с единствен болезнен и все още несъвършен трепет на сърцето, изречен по време на изповед.

2: Който се изповядва често, се научава лесно да изследва съвестта си и да открива различните си грехове. Това се случва, понеже, при честата изповед, човек успокоява съвестта си от бремето на множеството грехове, като накрая остават винаги по-малките такива. В последствие е по-лесно да ги открива и да не ги забравя.

Обратното – онзи, който не ходи често на изповед, поради трупащия се голям брой грехове, нито може да ги запомни, нито може да ги различи.

Често се стига до там и да ги забрави и така те ще останат неизповядани, и следователно – неопростени. По този начин дяволът ще му ги припомни в часа на смъртта, за да накара бедянка да се препоти в смъртен ужас и да плаче, но напразно ще бъде вопълът му, тъй като повече няма да може да се изповяда.

3: Онзи, който се изповядва често, дори да извърши смъртен грях, но веднага го изповяда, придобива Божията благодат. Така всички добри дела, които извърши, ще му бъдат за живот вечен. Човек, който не се изповядва често и извърши някакъв смъртен грях, но не побърза да го изповяда, то, дори да върши добри дела, да пости, да ходи на бдения, да се моли на колене трудно ще може да влезе във вечния живот, защото би могъл да остане далеч от Божията благодат, която е начало и основа на всичко, което вършим за нашето спасение.

4: Често изповядващият се е винаги сигурен, че ще намери смъртта, пребиваващ в Божията благодат и ще се спаси. Така дяволът, който винаги посещава умиращите – както грешници, така и светии, ще се опита да открие нещо, но няма да намери нищо, тъй като често изповядващият се ще е чист в мислите си и е разплатил всичките си сметки. Онзи, който не се изповядва често, пада лесно в грехове и, когато легне на смъртния си одър, най-вероятно ще пожелае да умре в забвение и ще остане изгубен завинаги.

5: Последното добро, което се поражда от честата изповед, е това, че тя предпазва хората от извършването на грехове, тъй като често изповядващият се, когато си спомни, че съвсем наскоро се е изповядал, дори да му мине мисъл за грях, ще се спре, защото ще осъзнае срама, с който би се покрил и ще си спомни упреците, които ще трябва да изслуша от духовника си.

Източник: vimaorthodoxias.gr
Превод: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

Църквата „Света Троица” в село Айдемир е на повече от 180 години

Църквата „Света Троица” в силистренското село Айдемир е на повече от 180 години. Казват за ...