Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 15 януари Православната църква чества паметта на св. Ита Отшелница.
Св. Ита се родила през 480 г. и подобно на много от ирландските светци, била с благородническо потекло. Родителите й били вярващи християни и живеели в Уотърфорд, Ирландия. От ранно детство св. Ита проявявала любов към молитвата и духовния живот. Всички около малкото момиче забелязвали колко чиста духовно е тя. Някои казвали, че притежава всички необходими качества на добродетелната ирландка: мъдрост, чистота, красота, музикален талант, спокойна реч и сръчност.
Когато Ита била на шестайсет години казала на родителите си, че е решила да последва Божия призив и да стане монахиня. Отначало баща й отказал да даде своето разрешение, защото вече бил уговорил брака на своята дъщеря. Ита се обърнала към Бога за помощ. Молела се, постила. Тогава баща й получил, в съня си, от Бога увещание. Той научил, че рожбата му ще стане велика подвижница и много хора ще открият спасението чрез нея. Не желаещ да се съпротивлява баща й дал разрешения и Ита, заедно със сестра си Фиона дали монашески обети и напуснали завинаги своя дом.
Двете сестри се установили на място наречето Килиди (Killeedy). Местните хора искали да подарят на двете монахини голямо парче земя, където да построят своя манастир, но св. Ита отказала и приела единствено 4 декара от предложената земя, които били достатъчни за организирането на малка монашеска обител.
Скоро обаче манастирът прерастнал в духовен център.
Св. Ита създава училище за малки момчета, много от които впоследствие станали духовници и епископи, а някои дори светии в Ирландската църква. Един от големите ученици на св. Ита е св. Брендън (който е един от големите покръстители на Ирландия). Св. Ита се отнасяла с голяма любов към своите деца, пеела им дори приспивни песни за Младенеца Иисус, която сама пишела.
След много години ученици на св. Ита се върнали при нея за духовен съвет. Св. Брендън запитал светицата кои са трите неща, които най-много се харесват на Бога и кои три Той мрази. „Чистото сърце, простият живот и добротворството са приятни на Бога. Нещата, който го натъжават най-много са: устата, пълна с омраза, гневното сърце и сребролюбието“, казала св. Ита.
Сестринството на св. Ита се подпомагало много възрастни и бедни хора. Монахините имали мандра и с продуктите от нея изхранвали гладните в областта. Самата св. Ита водила много суров подвижнически живот, въздържала се от храна и от сън. Много често не вкусвала храна в продължение на дни. Заради тази й ревност Бог я дарил с дара на чудотворството. Веднъж св. Ита излекувала сляп човек, върнала към живота и друг, който бил убит в битка. Подобно на много други велики светии и св. Ита предусетила времето на своето успение и се сбогувала и простила със своите сестри.
Св. Ита починала на 15 януари 570 г. Празникът на св. Ита се отбелязва особено тържествено и днес в Ирландия, а нейното име е популярно сред момичетата в страната.
Превод: Ангел Карадаков
Източник: oca.org и englishforrussianorthodox.com
