Начало / Uncategorized / Лекарството, което ще ни спаси в днешните времена

Лекарството, което ще ни спаси в днешните времена

Чухме в днешното Свето Евангелие тайната на нашия покой. Всички хора, особено ние – възрастните, се чувстваме много уморени, изтощени, а често – се усещаме изпаднали в трудни ситуации и оставаме паднали духом било то поради случващото се около нас; било то поради лични обстоятелства в нашия живот; било то поради всичко онова, което ни казват, че щяло да стане; както и поради нашите страхове и борби.

Душата ни се изтощава. Всички знаем, че, когато човек се умори телом, лесно отмаря – ляга, спи, яде повече и отпочива, но когато душата на човек се умори, трудно намираме покой за нея. Тогава голяма трудност връхлита човек, защото душата ни трудно се изтощава, но и трудно възобновява сили. Не намираме начин да ѝ помогнем да почине.

Времената, в които живеем, са времена на усилия – душевни, духовни и по-малко – телесни.

Днес Христос в Светото Евангелие, както и светите отци, ни разкриват тайната на истинния покой, на отмората.  “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;” (Мат 11:28). Елате при мен, казва Христос, всички онези, които се чувствате уморени и натоварени от всичко онова, което ви тревожи – било то греховете ви, било то – проблемите ви, грешките ви, неуспехите ви, пропуските ви, малките неща, обкръжението ви, възрастта ви, времето и мястото, в което живеете, както и всичко онова, което е около вас; eлате, които се подвизавате и сте обременени. Аз ще ви успокоя – ще ни успокои Христос. 

Това е нашият покой. Затова и светците на нашата Църква са тръгнали да вървят по този път на живота – защо в него са разкрили тайната на живота и на щастието. Отрекли са се от всякакъв друг вид почивка и всякакъв друг вид покой. Единствено са търсили покоя Христов, т.е. – Христос. А Той наистина ги е успокоил.

Чухме и тропара на св. Сава Освещени, който характеризира и всички останали светци: “С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил”. Той отишъл и останал в едно ужасно място. И до днес, ако отидем там, се питаме как не е успял да намери по-неприятно място, където да построи манастира си. Една пустиня, място безутешно и безнадеждно, без каквато и да е човешка утеха, нищо утешително и до днес не съществува на това място. Но го е избрал именно с тази цел – да не намира утеха. Веднъж попитали един подвижник на Света Гора, който живеел на много отдалечено и труднодостъпно място – Защо, отче, си избрал да  дойдеш тук? Нима свършиха колибите край пристанищата и заселените местата, че да може да има и други хора до теб? Той отговорил:

За съжаление не намерих по-лоша колиба, нямаше по-далечна, в която да отида.

Старецът знаеше от опита си, че колкото по-далече бяга от човешката утеха, толкова повече, поради любовта си към Христа, получава божествено утешение. И именно тази божествена утеха и покой представляват истинските отмора и покой за човека. Всички светци са го преживели – мъчениците, светителите, преподобните, подвижниците, изповедниците. Всички са осъзнали, че Христос се превръща във всичко онова, от което те са се лишили по човешки в Негово име. Изпълва празнините, става Онова, от което човек има нужда. По този начин Св. Сава “с въздишките из глъбини делата си стократно оплодоносил”. Събрал е много плодове, стократно повече, безброй много духовни плодове, защото е вървял по неприятния път, път без утешение и надежда в името на любовта Христова. След като Евангелието ни казва “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя…,продължава с начина: …и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; (Мат: 11: 28-29). Как ще придобием този покой? Ще се поучите от Мене, не от някого другиго. От Самия Мен, защото съм “кротък и с смирен по сърце”, не външно, не в думите и начина, по Който изглеждам, а в реалността – Аз съм кротък и смирен и обичам целия свят.

Кротостта и смирението се разкриват тогава, когато не осъждаме ближния си.

Когато обвиняваме друг човек, тогава проблемът е наш. Тогава имаме духовен проблем. Когато казваме, че ближният ни е виновен, събратът ни, съпругът или съпругата, децата, родителите, единият или другият, не разбираме, че ние сме проблемът. Това означава, че не сме нито смирени, нито кротки, нито сме видели Христос. Затова и говорим като някой, който не усеща по никакъв начин онова, което се случва около него. Не сме видели Христос. Затова и обвиняваме другите, обвиняваме събитията, времената, фактите, тъмните сили, чужденците. Всичко друго, но не и самите себе си. Това свидетелства и за сериозната душевна болест, който ни измъчва и изтощава, и с която ние никога не се справяме.

Кротостта и смирението са показател за духовно здраве и чистота на очите, които виждат истинската причина за усилията и трудностите.

Защото грехът ни умаря, нашият личен грях, не греховете на другите. Нашите собствени грехове, нашите собствени пропуски, не на другите. Затова и всичко ни се струва трудно, затова не намираме и решение на проблемите, защото се занимаваме с това да търсим вината у другите и да ги и набеждаваме. Не разбираме, че изцелението ни започва от нас самите и приключва с нас самите и с никого другиго. Днес Св. Сава ни връща към реалността и ни показва, че, ако искаме да починем, да открием истинския покой, пълния ни потенциал, смисъла на живота ни и целта на съществуването ни, трябва да се приближим до Христос. Господ в Светото Евангелие днес ни разкрива начина, по който можем да изцелим себе си, да се оживим, да отпочинем и да се изпълним с благодат и Светия Дух. Който иска, може да опита и ще разбере, че наистина Господ Бог го обича. Амин.

Превод: Асен Андонов

Проповед, произнесена на 5 декември 2020, по време на празника на Св. Сава Освещени

За Ангел Карадаков

Виж още

Започнаха изграждането на нов храм в кюстендилското с.Четирци

С първа копка и полагане на основен камък, както е по канона,  започна изграждането на ...