Начало / Uncategorized / Ерата на разсеяността

Ерата на разсеяността

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.

Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, А пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. (Лука 10: 41-42).

В нашето време на разсейване и борба, водим невидима война срещу демоните, които искат да направят всичко възможно, за да ни отдалечат от Христос. Постоянно се отдалечаваме от Христос, а всъщност трябва да бъдем в краката Му. Но какво означава това за християнина от 21-и век, който има достъп до неизмеримо количество информация? Обещанието за притежаването на „цялото знание“ е това фалшиво и невярно обещание дадено на Ева от сатаната. Змията е искала само и единствено Ева да отмести своя поглед от Бога. Това, в крайна сметка, довело до смъртта и до нещастието на нашите прародители.

Разсеяността идва и си отива. Но това, което й дава сила е, че може да отнеме вниманието ни от Бога, до таква степен, че да забравим дори и смъртта. Ако се огледаме ще видим, че всички се боят от смъртта, дотолкова, че постоянно се обсипват с лъжи и „лекарства“ от всякакъв вид, обещавайки на всички безсмъртие.

Разсеяността ни изпразва и вследствие на това желаем все повече и повече да приемаме осладилото ни се отровно хапче, разсеяността. Напускаме домовете си и се хващаме като удавник за сламка за всичко, до което можем да се доберем. Представете си, че се отнасяхме по същия начин, по който се отнасяме към нещата които ни разсейват (каквито и да са те за нас) и към Св. Писание. Представете си колко би се променил животът ни ако запълвахме времето си с четене на Библията и в молитва. Защо да не се занимаваме с изучаването Свещеното Писание, което е Боговдъхновено? Писанието е един от начините, по който Бог разговаря с нас и ни се открива.

Нашето изправление!

Ако не вярваме, че нещата, които ни разсейват ни отдалечават от Бога, нека погледнем някои от псалмите. „Техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце. Имат уста, ала не говорят; имат очи, ала не виждат; имат уши, ала не чуват; имат ноздри, ала не обоняват; ръце имат, ала не пипат; нозе имат, ала не ходят; те не издават глас с гърлото си. Подобни тям да бъдат ония, които ги правят, и всички, които се тям надяват“ (Псалом 113: 15-16). Когато отместим очите си от Господа, започваме да се уприличаваме на Бога всякакви други неща.

Разсеяността е път към богослужението на тези други „богове“. Какво обаче може да се каже за онези неща, които ни разсейват докато се молим или сме на богослужение? Трябва ли да спрем да се молим? Не! Нужно е да ги пренебрегнем, защото целта им е да ни отнемат общението с Бога.

Това е невидима духовна бран. Всяка война има бойна тактика. Генералите са готови за поход. Нужен е призив за възстание срещу изкушенията. Нека призовем на помощ нашите генерали, а именно светците и Св. Богородица. Нека също така помогнем на нашите братя християни да водят тяхната собствена битка. Сега е времето да се обърнем и подкрепяме един друг, в това време на разсеяност. Нека следваме Христа, Който ще ни отведе в Неговото небесно царство. Нека Бог ни помилва, за да достигнем до Неговия небесен дом. Амин.

Автор: свещеник Колин Баркър

Превод: Георги Германов

Източник: deathtotheworld.com

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Амвросий Медиолански и Библията

Амвросий (Ambrosius Aurelius) Медиолански (334/40-397) – светец, един от западните отци на църквата, проповедник, химнотворец, ...