Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На 11 януари отбелязваме 105 години от кончината на Дебърския митрополит Козма – един от гоемите ревнители за мисията на Българската екзархия в пределите на Македония.
Митрополит Козма е роден със светското име Константин през 1836 година в кичевското село Орланци, тогава в Османската империя. Учи във Велес при Йордан Хаджиконстантинов Джинот, после в Крушево, в Битоля при Райко Жинзифов и в Скопие. Остава сирак, след което става йеродякон в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, после бива ръкоположен за йеромонах и след това става архимандрит, а от 1873 година и игумен на манастира. Провежда реформи в манастирското училище и води борба с гъркоманията. След Освобождението в 1878 година става екзархийски наместник в столицата на Източна Румелия Пловдив пред двамата източнорумелийски митрополити – пловдивския и сливенския, и пред Постоянния комитет. Екзархът му възлага важни задачи през източнорумелийското правителство.
От 1888 до 1897 година Козма е глава на българските общини в Дебър, Битоля и Костур, където замества Търпо Поповски. На 21 декември 1897 година е избран за дебърски митрополит, а в Костур е заместен от Никола Шкутов. Дебърски митрополит остава до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти. Същата година поема управлението на Неврокопска епархия, където е митрополит до 1 юни 1915. След освобождението на Вардарска Македония през 1915 година от българската войска Козма Дебърски се връща в епархията си. Умира в 1916 година.
Подробно за митрополит Козма Дебърски може да прочетете по-долу.
