Начало / Uncategorized / Нуждата за духовно обучение във времето на интернет и масово достъпната информация

Нуждата за духовно обучение във времето на интернет и масово достъпната информация

Нашето време има една особенност, която го отличава от изминалите времена: хората са по-заинтересовани от информацията отколкото от знанието.

Разрастването на интернет пространството означава, че дневно биваме обсипвани с информация и новини и не се заинтеросуваме достатъчно от изучаването на духовни текстове и книги, били те Свещеното писание, текстове на на духовните ни старци или други душеполезни богословски писания. В действителност, ставаме защитници на светоотеческото и аскетическо богословие, което е до някаква степен добро нещо, но без да показваме същият ентусиазъм за изучаването на текстовете на светите отци. Това е така, въреки че можем да намерим голямо количество такива текстове в интернет пространството. В такива случаи, горепосоченият тип текстове спират да бъдат за нас начин на живот и се превръщат в проста идеология. В този текст ще се опитаме да покажем нуждата за изучаването на християнски текстове, като покажем и подчертаем два случая от живота на нашата Църква. 

В ранна възраст св. Августин (354-427) бил повлиян от деградиращият начин на живот, който водели хората около него и това го подтикнало към аморален начин на живот. Настина, мислейки че ще намира отговорите на големите проблеми в живота си, които го притеснявали, той станал последовател на Манихейската ерес. Един ден обаче, (когато бил на 32 г.) вървял в градината си мислейки как да запълни ума си, когато чул детски глас: „Вземи това и чети“. Тогава той отворил книгата с Посланията на св. ап. Павел, която била в ръката му, и очите му се спрели на посланието до Римляни (13: 13-14): „Като в ден, да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство, нито на раздор и завист; но облечете се в Господа нашего Иисуса Христа, и грижите за плътта не превръщайте в похоти“. Тези думи на св. Павел силно разчувствали сърцето на св. Августин и тогава дошла върху него Божията благодат: „Когато изчетох тези думи, казва той, Божествена светлина се вля в сърцето ми, донасяйки с нея мир и разсейвайки тъмнината, в която моите съмнения я бяха обвили“. В този момент, той се променил. Оттогава нататък, той живял само за Христос и за светата Църква. 

Вторият пример е от живота на един руски писател, гигант в руската и световната литература, Фьодор Достоевски (1821-1881). Като млад мъж, той бил атеист и поради участията му в някои политически разправии му били наложени 4 години изгнание в Сибир през 1849 г. По път към заточението му една дълбоко вярваща жена дала на 28 годишния Достоевски книгата на Свещеното Писание, за успокоение. Тъй като той не бил вярващ, докато бил в заточение, младият Достоевски късал по страница от книгата, за да почиства лулата, от която пушел. Правел това, до момента, в който, може би от скука, решил да провери за какво се говри в тази книга. Първият стих от разкъсаната книга била историята за Блудния син. Четейки този стих, и след това цялото Свещено Писание, той се разтърсил до недрата на душата си и открил за себе си един нов свят, а именно запознанството с Бога. Това го докарало до пълното неговото обръщане в един от най-важните Православни християнски интелектуалци.

Горепосочените примери показват голямата сила на промяната, която става достъпна чрез духовното обучение: четене на Свещеното Писание, на светоотеческите текстове, житията на светиите, църковните химни и книги, които представят и тълкуват църковните учения. Св. Епифаний Кипърски казва, че християнските книги са нужна придобивка, тъй като самото им присъствие ни отдалечава от греха и ни тласка към добродетел.

Св. Йоан Златоуст ни учи, че редовете и думите в духовната книга, особенно тези на Свещеното Писание, са Христовата дреха. Тъй както одеждите ни обличат, така и страниците на Писанието прикриват в тях Самият Христос. Винаги, когато бил канен някъде Сисой Велики казвал: „Немога да намеря време да дойда“, защото не искал да спре четенето на духовните си книги, които му позволявали да опознае Бога. Св. Серафим Саровски прочитал цялото Свещено Писание в рамките на една седмица. Св. Калист Ангеликуд казва, че четенето на Свещеното Писание и на трудовете на светците, които го тълкуват, стимулирало ума му и му помагало да се приближи духовно до Бога.

Автор: архим. Теофил Лемондзис

Превод: Георги Германов 

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Амвросий Медиолански и Библията

Амвросий (Ambrosius Aurelius) Медиолански (334/40-397) – светец, един от западните отци на църквата, проповедник, химнотворец, ...