Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Покайте се, защото се приближи Царството небесно” (Мат. 4:7).
Отново прозвучават тези думи в днешната Неделя след Богоявление, посветена именно на тези велики събития, които изживяхме. Онова продължение, което следваше в живота на Иисуса – започването на Неговата обществена проповед. Всички ние, които се подготвяхме, всички онези, които не бяха чули или не се подготвиха, всички посрещнахме Иисуса тук на земята в Неговото Рождество. В Неговото рождение по плът, което стана по един съвършено скромен и смирен начин – в пещера, в ясли. Последва онова гонение на Богомладенеца от Ирод. Избиването на 14 000 младенци. Бягството на св. Семейство в Египет и така в Назарет Христос укрепваше, възрастваше, за да дойде моментът да се кръсти в река Йордан.
И онази емблематична личност – великият пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан, със своята проповедническа, аскетическа дейност, като велик пророк и завършител на Стария Завет, като въплътена съвест и като поставил в центъра Божията правда на своя живот – именно благовестейки винаги. Съобразявайки се не с външността, не с положението на човека, а онова, което му диктува Бог, беше именно въплъщението на това живо Слово. Само че то не се понрави на някои и безумната власт на Ирод Антипа, и безсрамната разпуснатост на Иродиада доведоха до погубването на св. Йоан. До отсичането на неговата глава. И всъщност проповедта на св. Йоан: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно” (Мат. 4:7), със затварянето на неговата уста, всъщност някои очакваха, че ще се прекрати това велико благовестие на покаянието и на Царството Божие. Само че именно Христос беше продължител на всичко това и отново прозвучава този, важен за духовния живот на човека, стих: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно” (Мат. 4:7).
Тук няма място за униние, тук няма място за безнадеждност. Да, св. Йоан пострада заради вярата си в Христос и заради великата си мисия, че проправи този път на Господа.
Река Йордан стана свидетел на явяването на Троичния Бог и всъщност, след като се кръсти, Иисус замина за пустинята, където четиридесет дни и четиридесет нощи беше изкушаван от дявола. Надви трите големи изкушения и беше готов да започне Своето обществено служение, което всъщност стана, като се отправи към Галилея. Не към Назарет, а към Капернаум, който става център и начало на Неговата дейност, на брега на Тивериадското море, в земите Нефталинови и Завулонови, на израилските колена. И прозвуча изпълнението на пророческите думи на един от великите пророци, св. пророк Исаия, който каза, че за този народ, който пребивава там, а в Галилея има много езичници, този народ, който стои в мрака, ще види голяма светлина.
И светлината е Христос. И затова Той започна обществената си проповед точно с този призив: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно” (Мат. 4:7).
Св. ап. Павел е този човек, който в едно изречение ни казва какво всъщност е Царството Божие. Той казва в посланието си до римските християни: „Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17). Затова, когато разсъждаваме за тези думи: братство, правда, мир и радост, ще видим, че всъщност основното златно правило на новозаветния човек е: „Което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям” (Мат. 7:12). Или онова, което Христос беше казал – да имаме любов помежду си (вж. Йоан: 13:35), и който Ме люби, ще спази заповедите Ми (вж. Йоан. 14:21), и да обичаме ближния като себе си (вж. Мат. 19:19). Затова и в предвкусването на Царството небесно тук, на земята, всичко онова се случва с християните, когато изживяват своето кръщение. Онова велико тайнство на умиването от първородния грях, на очистването на човека от греха и започването на нов духовно-благодатен живот, който има нуждата от велика подкрепа – а именно благодатта на Св. Дух и Неговия печат и дар в св. Тайнство Миропомазание и онази духовна храна, която ни въздига, която ни подкрепя, която ни съгрява – Тялото и Кръвта Христови и тяхното приемане в св. Тайнство Евхаристия. Тези три велики тайнства правят възможно християнинът да бъде изправен, твърд, непоколебим в своя духовен живот. Да има Божията подкрепа.
И да усеща приближаването на Царството небесно още тук на земята.
Ние ще видим, че нашето изживяване – мирът, покоят, който има човекът, добре подготвил се за приемане на св. Тайнства, е несравним с никой друг мир. Затова и радостта идва от мира, затова и правдата Божия е тази, която трябва да бъде изпълнявана от всеки християнин в изпълнението на Христовите заповеди. Разбира се, ние никога няма да станем напълно съвършени, колкото и да се стараем. По мярката на нашето старание ще дойде и Божията благодат, и затова е толкова важен този двустранен процес – желанието, старанието, насочването на човешката воля към изпълнението на Божията воля и онзи незаменим дар на благодат, който съгрява и възпълва нашите немощи или недостатъци.
Когато чуваме дрънкането на оръжия, когато чуваме множеството страдания, усещаме скърбите на човеците, причинени от различни злощастия и беди, разбираме, че този шум не е от Царството Божие. Той е от тъмнината, и там Христос го няма в тези страдания на войни. Особено пък, когато стремежът за богатство стане толкова основополагащ в живота на човека, че каквото и да излезе като препятствие, той го преминава за едничката цел – да стане богат и по-богат. Богатството само по себе си не е страшно. Има много хора богати, които са направили толкова добри неща, и слава Богу. Но има и много хора, които и са се погубили. Затова е голямото разбиране и отношение към този въпрос. Затова и някога прозвучаха и едни други думи: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Това са думите според св. ев. Матей, изречени от Спасителя. Следователно това са основните твърди основи на вярата, в които ние трябва не само да живеем, не само да пребиваваме, но да имаме и искреното разбиране за покаянието и изповедта.
Изповедта не е психоанализа на психиатър, в никой случай, който може само да констатира даден грях. Това е велико тайнство, в което отново се обновяваме и отново придобиваме онази праведност, която сме имали след кръщението. Затова и радостта, мирът и правдата на човек, който усеща, излизайки от св. Тайнство Изповед, онова чувство на искрено духовно съединение с Христос, е несравнимо с нищо друго. За този мир и за това усещане на Царството Божие става дума. Неслучайно в Неделята след Богоявление прозвучава отново този призив – да се покаем, защото това е критерият, основата, условието да почувстваме и да приемем Царството Божие. А Царството Божие вътре в нас е, стига ние да очистваме своята вътрешност от греха. Затова и поръсването с велика Богоявленска вода има огромно значение, защото тя помага. Това е едно от средствата, макар и да не е тайнство, която съединява човека с Бога отново. Тази дни до 14 януари, в това Отдание на празника, ние се приобщаваме с тази вода. Даваме я за напътствие на болните хора, на страдащите, които не могат да се причастят. Поръсваме домовете… Колко вече отпадна тази практика за поръсване на домовете? В последното десетилетие това почти затихна. Хората не знаят какво е това. А някога в едно по-ранно и сложно време, в Следосвобожденската епоха, това е било толкова важно събитие – в дадено село, в даден град, в дадена общност. Това е все онова неразбиране на извършващото се в св. Църква, като богослужение, като тайнства. Дори и да има своята обредност, тя има своето значение, защото показва на човека и го води към съдържанието и духовния смисъл на всичко онова, което се извършва.
Завършваме тези минути с думите отново: „Покайте се, защото се приближи Царството небесно” (Мат. 4:7). Нека да очистим себе си, да имаме това чувство на покаяние всекидневно и да внимаваме в отношенията към ближните си, в отношенията спрямо себе си, но най-вече спрямо Бога, защото Той толкова ни обича, защото Той винаги е до нас, защото Той идва при вярващи и невярващи. Но Той не нахлува насилствено и с дръзкост в човешкото сърце – очаква нашето отваряне, очаква нашето желание, очаква нашата воля, която да бъде блага и спасителна за човеците. Амин.
Автор: Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
Проповедта е произнесена на 10.01.21 г. в Катедралния храм „Успение Богородично” в гр. Варна.
