Начало / Uncategorized / Изгубих Те, но не съм Те забравил!

Изгубих Те, но не съм Те забравил!

Самият Господ ни казва: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори (Мат 7:7). Христос ни казва да не губим надежда. Чукайте на вратата. Хлопайте по нея, докато не ви отвори. Понеже Самият Той ни го е казал, аз ще търся, ще умолявам, ще искам от Теб на всяка цена да изслушаш молението ми.

Изгубих се, изгубен съм. Изгубих надежда за спасение, Ти обаче ела да ме потърсиш. Не ме чакай аз да Те намеря. Не очаквай от мен да се върна. Как ще се върна? Нали не зная пътя, нали се изгубих. Нима една изгубена овца може да намери пътя си? Еми една овчица, то тя е толкова простичко животинче, толкова невинно, съвсем глупавичко. Как бедното само да си намери пътя, как да се върне? Изгубих се. Изгубен съм. И така, не очаквай нищо от мен! Като че Му казваме: Виж, Боже, не очаквай от мен да Те намеря. Ти ме открий, потърси раба си, моля Те, потърси ме, за да ме намериш. Единственото, което ми остава, е да викам като овцата. Потърси ме и ти така. Потърси ме, намери ме. Защо? Защото не съм Те забравил. Въобще не съм Те забравил.

Ще приключа с една история, която казват, че е по истински случай и вероятно сте я чували и друг път. Разказвана е, но показва, че в крайна сметка Господ ни търси, а ние трябва да Го молим от дълбочината на нашето смирение да не ни изоставя, да ни търси и да ни открие. В историята става дума за една майка, която имала дъщеря. Майката била вдовица, отгледала дъщеричката си без баща, с много трудности, с много ограничения и усилия, с жертви, с борби, със сълзи. По този начин майката отгледала единствената си, най-скъпа дъщеря. В един момент обаче дъщеря ѝ започнала да се отделя от нея, да води друг един живот, блуден. Стигнало се до там, че започнала да обикаля из нощните центрове и избягала от вкъщи, отрекла се от майка си и отказвала да я види. Макар и майка ѝ да се опитвала да я намери из нощните клубове, дъщерята отказвала категорично да се срещне с нея. Криела се постоянно, избягвала я. Никъде не можела да я открие. И какво сторило майчиното сърце? Според историята отишла и извадила снимки и, който клуб посещавала, там оставяла снимки. Под тях пишело “Скъпа моя дъще, аз съм майка ти. Изгубих те но не съм те забравила. Изгубих те, но те търся.” И така, според историята, веднъж дъщерята посещавала една от тези дискотеки, видяла снимката на майка си и сърцето ѝ се съкрушило. И единствено при вида на майката, се върнала при нея и се спасила.

Именно това прави и Господ. Той ни търси навсякъде, не ни оставя. Ние трябва да Го умоляваме Той да ни потърси и да ни открие. Нека цитирам още и един семпличък старец – “Боже, реши Ти, реши Ти, недей да очакваш нищо от мене. Ти реши, за да мога и аз да реша. Ако ме помилваш, ще си ме помилвал даром, според Твоята милост. От мен нищо не очаквай. Какво ще вземеш от човек, който нищо не притежава? Какво ще спечелиш от бедняка? От онези, които са се борили, можеш, от мен – какво? Аз съм болен, гол, изнемощял, облечен съм в дрипи. Нито имаш какво да вземеш, нито аз имам какво да Ти дам. Единствено потърси своя раб”.

Това нещо трябва да възжадуваме, да го изричаме, да го почувстваме – да поискаме да ни потърси, а Той да ни намери. Тогава наистина ще почувстваме голяма утеха, защото не ще се изгубим, а Той никога не ще ни остави да се изгубим в този мрак на безнадеждност далеч от Бога.

Автор: Лимасолски митрополит Атанасий

Източник: youtube.com

Превод: Асен Андонов

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Св. Амвросий Медиолански и Библията

Амвросий (Ambrosius Aurelius) Медиолански (334/40-397) – светец, един от западните отци на църквата, проповедник, химнотворец, ...