Начало / Uncategorized / Бог не ни дава по-тежък кръст, от този който можем да носим

Бог не ни дава по-тежък кръст, от този който можем да носим

Какви са духовните уроци на трудната и неспокойна 2020 година за всички нас в светлината на християнската вяра? Трудностите на изпитанията, страховете от епидемията и повсеместната криза ни дават възможност за проникновен духовен размисъл и за извличане на духовни поуки от придобития житейски опит.

Обикновено в края на една календарна година поглеждаме назад и се опитваме да осмислим изминатия житейски път и да „видим“ духовно в светлината на вярата изминалия период от време. Това е не само равносметка за личния живот, оценка на постиженията или строг отчет за пропуснатите възможности, но и опит да видим как Бог ни е ръководил в Своя човеколюбив промисъл и пред какви изпитания ни е поставил през изминалата година.

При този размисъл за текущото време, което е в Божиите ръце, по-лесно разбираме как сме преминали през своя труден път и за какво сме длъжни да благодарим на Всемогъщия Бог заради Неговата милост и безпределна любов към Своето творение. Ако нещо ни се е струвало трудно или непосилно като изпитание постепенно разбираме, че Бог никога не ни дава по-тежък кръст, от този който можем да носим! Изтичащата 2020 година ни показа много нагледно всички тези истини на християнската вяра и ни убеди по един категоричен начин в духовната мъдрост на Църквата и истинността на православното учение за подвижническия път на спасението.

Божият промисъл и изпитанията в човешкия живот

Християнството носи Благата вест за Раждането на Иисус Христос на земята, Който като Син Божий и Спасител осъществява универсалния Божий план за спасението на отделния човек и на целия човешкия род от греха в конкретните земни условия на историята. Този универсализъм и провиденциализъм, които разкриват християнското разбиране за световната история като история на спасението, и за Божествения универсален план за човечеството, се свързват и с идеите и надеждите на месианизма. В учението на Иисус Христос, и като цяло в Благовестието на Новия Завет, това не е политически месианизъм – доктрина за изграждане на Божието царство като политическа земна държава, а по-скоро е учение за Божието царство на Духа и за спасението на човешкия род. Божието царство и благодатта на Светия Дух, които променят изцяло живота и съдбата на отделния човек като личност и на човешката общност като цяло, са съкровената духовна реалност, която ни дава сили да устояваме на изпитанията и да носим своя кръст по стъпките на Христа.

В християнството като религия на Духа се срещат и осъществяват Божественият спасителен план за човека и човешката свободна активност, които се проявяват и реализират в конкретните моменти от време като част от историята. В този смисъл християнството е една дълбоко историческа религия, която се основава върху истината за историческата личност на Иисус Христос и истинността на Неговото изкупително и спасително дело, което се осъществява в определено време и място в историята. Историческите събития от земния живот на Спасителя са важни за всеки християнин като духовна опора и отправна точка по пътя на спасението. Възприемайки историчността и истинността на Христовия изкупителен подвиг ние осмисляме и нашия собствен живот.

Снимка: razloginfo.eu

Христовият кръст и носенето на нашия кръст в живота

Историчността на християнството е свързана както с историческия момент на раждането на Иисус Христос и Неговото изкупително дело на кръста, извършено „по времето на Пилат Понтийски“, както изповядва Църквата в Никео-Цариградския Символ на вярата, така и с появата на новата християнска религия по време на Римската империя и нейното присъствие в днешния свят. Присъствието на Христовото учение и Христовата спасителна благодат чрез Църквата продължава като духовен и културен фактор за обновление в историята на човечеството и християнските народи.

Земният живот и Проповедта на Иисус Христос протичат в Юдея и Галилея по време на управлението на императорите Октавиан Август и Тиберий (Лука 2:2-1). Това е върхов момент от земната политическа власт на Римската империя в историята на човечеството, известен като Pax Romana. Общественото служение и учителско дело на Иисус Христос протичат по време на император Тиберий, чийто образ е бил изсечен върху монетата на този динарий, който Спасителят посочил на своите опоненти с думите «Отдавайте кесаревото на кесаря, а Божието Богу». Без да отрича политическите реалности на своето време и да подтиква към бунт и неподчинение срещу установените земни власти Иисус Христос разкрива пред своите сънародници и последователи истината за необходимостта от разграничаване на сферата на политическата власт от сферата на почитането на Бога и религията. Той посочва ясно и утвърждава недвусмислено първенството на почитта и верността към Бога пред подчинението и послушанието към земната власт на кесаря като с това създава една нова духовна реалност и религиозна традиция.

Християнството е религия, предназначена за „всички народи“ (Мат.28:19), за всички исторически епохи и периоди от човешката история и затова то е универсална истина, насочена към всички култури и цивилизации. Макар да е свързано непосредствено и неразривно със старозаветната вяра в Бога и осъществяването на месианските очаквания на старозаветния Израилски народ, християнството е вяра в Иисус Христос и религия на Новия Завет, която е предназначена за всички хора и за всички народи.

Християните се възприемат като духовни чеда на Бога, братя и сестри по между си в Христа, като носители на едно и също лично човешко достойнство и членове на една духовна общност. Чрез своята вяра в Спасителя и духовния подвиг на любовта те променят своя личен живот и обществените отношения през вековете. С това привнасят дух на братолюбие и човеколюбие в историята и традицията на европейския свят и оформят духовните устои на европейския хуманизъм. Постепенно християнските нравствени принципи и ценности за справедливост, хуманност, милосърдие, състрадателност и грижа за бедните и онеправданите проникват в съзнанието на европейските граждани, навлизат сред широките слоеве на населението и се възприемат от управляващия елит. И днес силата на християнските ценности и любовта към ближните зависят от личното посвещение и носене на кръста от всеки от нас в следването на Христовия път на спасението.

Църквата и промяната на обществения морал

В своето учение Иисус Христос не се занимава директно с въпроси от областта на политиката и социалното устройство на държавата, но в Неговото нравствено учение присъстват важни социално-етически и политически идеи, които оказват огромно влияние върху съзнанието на Неговите последователи и променят из основи устоите на християнския свят. Църквата се възприема като едно голямо семейство, в което всички хора имат Един Небесен Отец, а семейството се възприема като малка църква, в която мъжът и жената са свързани в съпружеската любов и институцията на брака според тайнствения образ на свещения съюз между Христос и Църквата. Семейството, основано върху любовта и грижата се превръща в основна човешка институция и социална единица, която е установена от Бога и върху която се изграждат основите на обществения ред.

Християнските идеи за равенството на всички човеци пред Бога и закона, за тяхното еднакво достойнство като свободни личности, за свободата на съвестта и равните човешки права на мъжете и жените, на децата и всички хора, независимо от тяхното социално, културно, етническо и расово различие, водят постепенно до хуманизиране и християнизиране на самото общество и до промяна на културата и цивилизацията. Древните общества, които били основани върху класово разделение, съсловни привилегии и узаконяване на робството, са променени постепенно в Европа и са изградили основите на съвременния свят. Истините на християнската вяра и благодатният духовен живот на Църквата проникват и се разпространяват в личния и семейния живот, възприемат се в различния социо-културен и политически контекст на европейската цивилизация чрез срещата на Евангелието с различните политически и правни традиции на елинизма и космополитизма на римската епоха и на културата на отделните народи. Целият социален, политически и правен порядък на обществото, според християнството и неговите нравствени и социално-политически ценности, се изгражда върху основите на свободата, справедливостта и солидарността, върху принципите на равенството, човешките права, върховенството на закона и общото благо. Без тези основни нравствени принципи и ценности, които се реализират в живота на отделния човек и обществото като цяло, общността се разпада, законите се деформират, а политическото управление се изражда в беззаконие, неправда, деспотизъм и тирания. Без тези духовни ценности не е възможно изграждането на свободно и демократично гражданско общество и демократична правова държава. А принципите на демокрацията като политическа форма на управление в модерната епоха и съвременния свят са политическо постижение и достояние на свободното общество, което има своя дълбок произход и истински смисъл само и единствено в духа на истинските ценности на християнството.

През изтеклата 2020 година всеки от нас лично и индивидуално се срещна с изпитанието на повсеместната криза на ценностите и обществения живот, породени от епидемията. Отново трябваше да преосмислим и преоценим всички тези азбучни истини на християнската вяра и да изпитаме тяхната сила в живота по време на заплахата от непознатия вирус и страха от епидемията. Преоткрихме отново значението на милосърдието и солидарността с боледуващите и лекарите, мъжеството и търпението в борбата със страха от бедствието, значението на надеждата в Божията милост и смирението пред Божия промисъл и разбрахме още по-ясно каква е необходимостта от реални дела на добротворство и духовна подкрепа за нуждаещите се ближни.

В началото на новата година отправяме с благодарност молитва към Бога за всичко, с което се срещнахме през изтеклата година и изпросваме духовна мъдрост и поука за нашия живот, за да вървим по трудния, но спасителен път по стъпките на Христа. Оставаме с надежда в човеколюбивия и премъдър Божий промисъл за нас човеците и нашето спасение и с твърда увереност и упование в Божията милост към всеки един от нас и към целия наш благочестив народ в борбата му с изпитанията и трудностите на текущата криза. Преминали през трудната 2020 година и изпитали от опит, че Бог не ни възлага по-тежък кръст от този, който можем да носим, отправяме с надежда поглед „към предстоящото ни поприще“ и очакваме Божията милост и Неговата безгранична любов и през следващата година от нашия живот като поредна „благословена година“ от християнското летоброене през новия XXI век.

Автор: доц. д-р Костадин Нушев    

За Ангел Карадаков

Виж още

Молебният канон на Света Богородица

Времето от 1 до 15 август е период в църковната година, през който православните се ...