Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Предлагаме ви кратко интервю на митрополит Атанасий Лимасолски, дадено за журналиста Елита Михаилиду от Кипър, в което говори за своя живот преди монашеското си пострижение.
– Митрополит Атанасий има ли светско име? Имал ли е такова?
– Разбира се, не съм паднал от небето!
– Вашето име?
– Андреас.
– Роден на?
– 8/2/1959
– Разкажете за Вашето семейство.
– Баща ми се е родил тук, близо до митрополията, на ул. Маратонос, а майка ми е от Лимасолска епархия.
– Как израснахте, геронда?
– Ами, не бих могъл да се оплача… Родителите ми имаха средства, но не бяха въцърковени хора, т.е. нямах детство, обвързано с вярата. Единствено изключение беше моята баба – един благочестив човек. Неграмотна жена, но мъдра по Бога. Тя бе единствената, която понякога ми говореше за Бог, но тайно от родителите ми.
– Как се справяхте в училище? Бяхте ли добър ученик?
– Бях добър ученик, не бях лош.
– Слушахте ли музика? Четяхте ли книги?
– Свирех.
– На какво?
– На кларинет, акордеон, пиано и цигулка.
– Освен това и пеете хубаво.
– Е, това не. Както знаете, не ми е хубав гласът.
– Кой бе любимият Ви предмет в училище?
– Новогръцки език. Много го обичах!
– Назовете някой автор, за когото се сещате.
– Пападиамантис. Много го харесвах Пападиамантис (Александрос Пападиамантис – един от най-значимите гръцки писатели и прозаици от края на 19, началото на 20 век, бел. прев.)
– Той е бил любимец и на Одисеас Елитис (световноизвестен гръцки поет, носител на Нобелова награда, бел. прев.). Помните ли и някакви други неща от детството си?
– Вижте, не бях вярващо дете в детството си, поне докато не започнах гимназията, когато Господ, посредством различни познати на мои приятели и съученици, ми помогна да опозная Църквата.
– Кога изгубихте баща си?
– В шести клас. Бях почти на 11. Баща ми беше на 36, а майка ми – на 34. Млади хора.
– Как решихте да станете монах?
– Започнах да искам да стана монах от 15-та си годишнина. Бях се свързал с Църквата и четях духовни книги. Слушах различни разкази за подвижници и монаси. Те ме вдъхновяваха, а аз желаех да приема схима обаче не знаех къде, тъй като никога не бях посещавал манастир. Нищо не знаех. И да видите какво стана веднъж – хванах колелото и отидох до манастира „Св. Георги“, за да ставам монах. Не знаех тогава, че това било девически манастир. Бях на 16, избягах тайно от вкъщи и доста си попътувах. Стигнах там следобед и се засякох с няколко монахини. Попитаха ме – какво търсиш тук толкова късно на колело? Казвам им – ще ставам монах! Калугериците се прекръстиха! Казват ми – ама детето ми, тук не можеш да станеш монах. Това е женски манастир! А аз им отговарям – е какво пречи да си остана тук? Не разбирах, че това са монахини и няма как аз да остана там. Заведоха ме при игуменията, една свята старица на име Синглитики. Бедната като ме видя, се прекръсти! Каза – абе, момчето ми, в каква беля ни вкара сега! Родителите ти знаят ли? Аз отговарям – не, не знаят. Викна тя едно такси, плати го и ме изпрати у дома. Изпрати и колелото обратно. После вече научих за манастирите, за манастира в Кикос, за Ставровуни.
– С две думи, взели сте решението сам, без някой да Ви увещава.
– Да, абсолютно никой не ми е говорил за това. Сам си търсех нещата.
– Считате ли това за призвание?
– Не зная дали Бог ме е призвал. Онова, което зная, е, че вече съм на почти 61 години и следвам този път близо 45 години, като и за миг не съм съжалил! Дори за секунда, даже за милисекунда не съм се усъмнил, че съм направил правилния избор. Е, друг е въпросът, че не съм много добър монах, но…
– В какъв смисъл?
– В духовен. Не съм свят човек… Смятам обаче, че дори отново да можех да се родя, щях да направя същия избор. Много съм щастлив с това, което избрах. Онова обаче, което не бих избрал отново, е да стана може би митрополит. Винаги ми се е искало да си остана един прост монах.
Митрополит Атанасий Лимасолски
Интервюто проведе Елита Михаилиду
19.02.20
Превод: Асен Андонов
Източник: Youtube
