Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Св. Геновева е родена от богати родители в Галия (днешна Франция) в с. Нантер, близо до Париж, около 423 г. Баща й се казвал Север, а майка й Геронтия. Св. Геновева често пасяла стадата на баща си в планината.
Когато била на около седем години, св. епископ Герман Оксерски (паметта му се чества на 31 юли), я забелязал, когато минавал през нейното село. При срещата с малкото момиче епископът я целунал по главата и казал на родителите й, че тя ще стане велика пред Бога и ще доведе мнозина до спасение. След като Геновева му казала, че иска да отдаде своя живот на Христос, той й дал меден кръст. Тя обещала да го носи на врата си и да избягва да носи каквито и било други украшения около врата или пръстите си.
Когато хунът Атила наближил Париж, Геновева и други се молели и постели, като умолявали Бога да пощади града. Изведнъж варварите се обърнали и тръгнали в обратна посока. Години по-късно, когато тя вече била на петнадесет години, била отведена в Париж, за да встъпи в монашеския живот. Чрез пост, бдение и молитва тя напредвала в иночеството и получила от Бога даровете на прозорливостта и чудотворството. Постепенно хората от Париж и околностите гледали на Геновева като на праведница.
Св. Геновева считала всенощното бдение в събота вечер за изключително важно, тъй като то изобразявало какъв трябва да бъде и целият й живот. „Трябва да пазим бдението в молитва и пост, тъй че и Господ да ни намери готови, когато дойде“, казвала тя. Една съботна вечер, при развила се буря, вятърът загасил нейния фенер. Монахините не могли да се ориентират без светлина, тъй като било твърде тъмно, а и бурята била силна, пътят пък бил труден и кален. Св. Геновева направила кръстния знак над фенера и свещта, която била вътре в него се запалила отново с по-ярък пламък от предишния. По този начин монахините успяли да стигнат до храма за богослужението.
Съществува предание, което казва, че църквата, която св. Геновева предложила на крал Хлодвиг да построи в чест на св. апостоли Петър и Павел, по-късно станала и място за вечния покой на отишлата си при Бога, през 512 г. 89-годишната св. Геновева. По-късно мощите й били пренесени в църквата Сент Етиен дю Мон (St-Etienne-du-Mont) в Париж. Повечето частици от нейните мощи, както и тези на други светци били унищожени по време на Френската революция. През Средновековието считали св. Геновева за покровителка на винопроизводителите.
В православния календар паметта й се чества на 3 януари.
Тропар на св. Геновева Парижка (глас 1)
О, пастирко, пазеща овцете в Нантер от гнева Божий и вълците духовни, защитнице на парижаните. О, св. Геновева, не оставяй и духовните си овце и сега от небето, където живееш след успението си.
Друг тропар на св. Геновева
Светъл пламък са пред Господа твоите молитви, о Геновево преподобна наша майко; силна река са сълзите ти, които умилостивяват Бога. До края на вековете се моли за нас, ти вечна покровителке на наскърбените, поробените от оковите на греха, Невесто Христова, девойко близо до Божията Майка.
Снимки на храма, където са положени мощите на св. Геновева Парижка.
Източник: oca.org
Превод и снимки: Ангел Карадаков
