Начало / Uncategorized / Най-големият провал на модернизма

Най-големият провал на модернизма

Мисълта на Джордж Оруел, изразена в романа му „Ферма на животните“ гласи, че „всички животни са равни, но някои са по-равни от други“ и колкото е пословична, толкова е и вярна. В тази алегорична и политическа новела животните във ферма решават да се разбунтуват срещу своя господар. След като се освобождават от човешкото господство обаче животните осъзнават, че новият им лидер, угоено прасе на име Напоелон, е завзел властта и се е превърнал в още по-лош тиранин от предишния им господар. 

Новият господар бил покварен от властта и наложил още по-сурово и тежко робство на другите животни, тъй като считал себе си и сътрудниците си за по-добри от останалите. Оттук идва и известната мисъл: „Всички животни са равни, но някои животи (очевидно тези, които са били със същата идеологическа склонност като Наполеон) са по-равни от други“. Това, което Оруел описва в алегоричната си новела е случилото се с повечето политически революции, в които новите владетели се оказват по-лоши тирани от предишните такива. Подобно е мисленето, което стои в основата на политическите убийства: „Всички хора са равни, но животът на тези, които не споделят нашите възгледи, струва по-малко от живота на тези, които са съгласни с нас“. 

Алегорията във „Ферма на животните“ се занимава с идеолози и привърженици на прикрития догматизъм, които в името на предполагаемата свобода са готови да унищожат своите противници. Християнското богословие обаче никога не е индентифицирало действията и идеите на даден човек със същността и стойността на неговия живот. Това е същността на разграничението, което християнството богословие прави между греха и глешника. Тази концепция има най-дълбоки хуманистични последици, тъй като тя отказва да съди хората на основата на техните погрешни действия, нито пък приема манихейското мнение, че сме лоши по природа и не можем да се променим. Предишните убийци и разбройници, дори палачите на светите мъченици, които са стъпили по пътя на светостта, след като са се покаяли, са именно доказателство за това. Обаче тези, които извършват убийство по идеологически причини, неизбежно приравняват човешкия живот на жертвата с неговите или нейните действия и тъй като те са неприемливи, техният живот няма никаква стойност. 

Това лицемерие и неспособност на толкова много съвременни политически теории да разберат стойността на всеки отделен човек, с когото се срещаме ежедневно (за разлика от християнското богословие, което прави точно това) и това говорене за правата на абстрактната социална цялост, е най-добре изразено в „Братя Карамазови“ от Достоевски. Старецът Зосима говори за образован лекар, който твърди, че може да обича човечеството като цяло и абстрактно, но не и конкретни човеци в ежедневието. Великият писател пише:

„Това е досущ както ми разказваше, впрочем много отдавна, един доктор — отбеляза старецът. — Той беше вече възрастен човек и безспорно умен. Говореше също тъй откровено, както и вие, макар и да се шегуваше, но скръбно се шегуваше; аз, казва, обичам човечеството, но се чудя на самия себе си: колкото повече обичам човечеството изобщо, толкова по-малко обичам хората в частност, тоест поотделно, като отделни лица. В мечтите си често съм стигал, казва, до страстни помисли за служене на човечеството и може би наистина, бих отишъл на кръста в името на хората, ако някак изведнъж се наложи, а същевременно не съм в състояние и два дни да прекарам с някого в една стая — знам го от опит. Щом някой се доближи до мене, и неговата личност вече потиска самолюбието ми и притеснява свободата ми. За един ден мога да намразя и най-добрия човек: едного — защото много бавно обядва, другиго — защото има хрема и непрекъснато се секне. Аз, каза, ставам враг на хората, в мига, в който някак се допрат до мене. Затова пък винаги е ставало така, че колкото повече съм мразил хората в частност, толкова по-пламенна е ставала любовта ми към човечеството изобщо*.

Лицемерието от страна на лекаря в повествованието е едновременно с това и навъзможност да открие каквато и да е ценност при определени хора от неговото ежедневно общуване, които живеят в определено място и време. Той не е в състояние да ги прегърне с любов. Както и Достоевски предполага, това важи и за модернистите, които са щастливи да ходят на шествия и демонстрации, за да подкрепят бездомните, но не са в състояние да се погрижат действително за бездомен човек, застанал на ъгъла на улицата, покрай когото минава демонстрацията. Те са готови да изнесат отегчени речи от името на имигрантите, но не дават и залък на гладния имигрант, застанал пред входната им врата. Те работят за по-добри условия на живот на затворниците, но се отнасят към новоосъдените като към петно върху обществото и ги маргинализират. Те се борят за правата на човека и правото на свободно изразяване, но имат смъртна омраза към онези, които не са съгласни с тях и не се успокояват, докато не се справят с тях. 

Християнското богословие признава достойнството на живота на човеците, но и на онези, които все още не са податливи на телесни усещания, защото все още не са родени – на неродените деца. Тук се крие най-големият провал на модернизма: да признае стойността на неродения живот, правото на неродените деца да живеят, правото на децата да принадлежат на себе си, а не на родителите си, които могат да вземат решение във всеки един момент да отнемат живота им чрез аборт. Модернистите ще осъдят жена, която убие детето си веднага щом го роди, но считат за право жената да „има контрол над собственото си тяло“ и да убие детето непосредствено преди раждането. 

Автор: архим. Теофил Лемондзис

Превод: Ангел Карадаков 

Източник: pemptousia.com

*Цитат от книгата „Братя Карамазови“, Народна Култура в превод на Димитър Подвързачов и Симеон Андреев от 1928 г. 

Какво е модернизмът? 

Модернизмът е философско движение, което, заедно с културните тенденции и промени, възниква от широкомащабни и дълбоки трансформации в западното общество в края 19-и и началото на 20-и век. Сред факторите, които оформят модернизма, са развитието на съвременните индустриални общества и бързият растеж на градовете, последвани от реакции на ужас от Първата световна война. Модернизмът отхвърля увереността в мисленето от епохата на Просвещението и много модернисти отхвърлят религиозността. Модернизмът включва общо дейностите и творенията на онези, които усещат, че традиционните форми на изкуството, архитектурата, литературата, вярата, философията, социалната организация, всекидневните дейности и дори науките, са станали неподходящи за техните задачи и са остарели в новата икономическа, социална и политическа среда на нововъзникващия, напълно индустриализиран, свят. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Последният епископ на Рамсбъри

На 22 януари Православната църква чества паметта на един от малко познатите светии у нас. ...