Начало / Uncategorized / Послание от митрополит Павел (Язиги) за новата година

Послание от митрополит Павел (Язиги) за новата година

През 2013 г., Негово Високопреосвещенство митрополит Павел Язиги от Антиохийската патриаршия бе отвлечен от мюсюлмански бунтовници в околностите на Алепо. Предлагаме ви негово слово за настъпването на новата година. 

В името на Отца и Сина и Святаго Духа!

Съществуват две измерения, чрез които човек преминава живота си.

Първото измерение е мястото, на което сме, т.е. там, където ние пребиваваме и всичко онова, което е около нас, нашата среда…Именно за това наше обкръжение Църквата ни съветва да бъдем бдителни, т.е. – непорочни, да се изправяме пред всичко и всички с чистота и целомъдрие, а не с егоизъм и разхищение.

Второто измерение е времето. Църквата ни учи да се изправяме пред него чрез молитвата: бдителност по отношение на обкръжението ни (пространство) и молитва по отношение на хронологията (време).

Времето бива два вида – естественото общоприето време, което включва деня, нощта и отминаващите часове…то няма духовно значение, еднакво е за всеки. Съществува обаче и личното време, личната история. И за да стане по-ясно, то не е просто история, а отбелязването на събитията в нея. С други думи – да вписваме всеки един момент, онова, което искаме – в историята, да отбелязваме онова, което искаме да стане част от нашата история.

И така Църквата ни призовава да се молим. Молитвата не е само присъствена, по време на светата Литургия, или пък онова, което правим за 15 минути у нас, или пък преди ядене или преди сън…. Това е една тясна дефиниция на молитвата. Молитвата, както казва Св. Йоан Лествичник, е близостта с Бога. Това общение с Господ е свещената история или свещените хроники в историята.

Времето и историята сами по себе си са безсмислени. Смисълът може да бъде открит в броя на живия ни опит с Бога, броя на преживяванията ни с Него в този живот, точно в този момент и тази история. Апостол Павел ни предупреждава, че “дните са лукави” (Ефесяни 5:16). Те не са лукави, защото са “зли сами по себе  си”, а защото могат да ни заблудят и в  крайна сметка да се озовем с хора и неща, ала не с Бог. Те ни мамят, като карат историята да отминава без да отбелязваме нашите преживявания с Бога.

Ако разгледаме внимателно живота си, което по принцип трябва  и да правим, ще забележим колко много от времето си прахосваме в суета – в хора и неща, без да успяваме да отбележим нищо с Бога.

Скъпи мои… Нека превърнем идната година във време, изпълнено с преживявания с Бога, на моменти, споделени с Него. Тези преживявания и това общение  с Бога наричаме “молитва”.

Дали ще четем Светите Писания, дали ще е молим с Господнята молитва, дали ще служим на бедните, дали ще учим нашите деца, стига да поставяме Бога пред себе си, всичко това ще се превърне в жив опит с Бога. Всичко то ще бъде молитва.

Бидейки бдителни, ние освещаваме нашата среда, молейки се (в общия смисъл на думата), ние освещаваме историята и  времето. Не бива да пропиляваме времето! Времето е елемент на освещаване, а всеки един момент от нашия живот е за Христос, нашия Господ.

Превод: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

През февруари в Румъния отбелязват 100 години от провъзгласяването на Румънската църква за Патриаршия

На 25 февруари 2025 година Румънската православна църква тържествено ще отбележи цяло едно столетие, откакто ...