През 2013 г., Негово Високопреосвещенство митрополит Павел Язиги от Антиохийската патриаршия бе отвлечен от мюсюлмански бунтовници в околностите на Алепо. Предлагаме ви негово слово за настъпването на новата година.
В името на Отца и Сина и Святаго Духа!
Съществуват две измерения, чрез които човек преминава живота си.
Първото измерение е мястото, на което сме, т.е. там, където ние пребиваваме и всичко онова, което е около нас, нашата среда…Именно за това наше обкръжение Църквата ни съветва да бъдем бдителни, т.е. – непорочни, да се изправяме пред всичко и всички с чистота и целомъдрие, а не с егоизъм и разхищение.
Второто измерение е времето. Църквата ни учи да се изправяме пред него чрез молитвата: бдителност по отношение на обкръжението ни (пространство) и молитва по отношение на хронологията (време).
Времето бива два вида – естественото общоприето време, което включва деня, нощта и отминаващите часове…то няма духовно значение, еднакво е за всеки. Съществува обаче и личното време, личната история. И за да стане по-ясно, то не е просто история, а отбелязването на събитията в нея. С други думи – да вписваме всеки един момент, онова, което искаме – в историята, да отбелязваме онова, което искаме да стане част от нашата история.
И така Църквата ни призовава да се молим. Молитвата не е само присъствена, по време на светата Литургия, или пък онова, което правим за 15 минути у нас, или пък преди ядене или преди сън…. Това е една тясна дефиниция на молитвата. Молитвата, както казва Св. Йоан Лествичник, е близостта с Бога. Това общение с Господ е свещената история или свещените хроники в историята.
Времето и историята сами по себе си са безсмислени. Смисълът може да бъде открит в броя на живия ни опит с Бога, броя на преживяванията ни с Него в този живот, точно в този момент и тази история. Апостол Павел ни предупреждава, че “дните са лукави” (Ефесяни 5:16). Те не са лукави, защото са “зли сами по себе си”, а защото могат да ни заблудят и в крайна сметка да се озовем с хора и неща, ала не с Бог. Те ни мамят, като карат историята да отминава без да отбелязваме нашите преживявания с Бога.
Ако разгледаме внимателно живота си, което по принцип трябва и да правим, ще забележим колко много от времето си прахосваме в суета – в хора и неща, без да успяваме да отбележим нищо с Бога.
Скъпи мои… Нека превърнем идната година във време, изпълнено с преживявания с Бога, на моменти, споделени с Него. Тези преживявания и това общение с Бога наричаме “молитва”.
Дали ще четем Светите Писания, дали ще е молим с Господнята молитва, дали ще служим на бедните, дали ще учим нашите деца, стига да поставяме Бога пред себе си, всичко това ще се превърне в жив опит с Бога. Всичко то ще бъде молитва.
Бидейки бдителни, ние освещаваме нашата среда, молейки се (в общия смисъл на думата), ние освещаваме историята и времето. Не бива да пропиляваме времето! Времето е елемент на освещаване, а всеки един момент от нашия живот е за Христос, нашия Господ.
Превод: Асен Андонов