Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Още от първия момент след грехопадението и изгонването от Рая, човешката душа търси начини и средства да се върне в състоянието, от което е паднала. Човекът почувствал необходимостта да преодолее пропастта, която била създадена между Бог и човечеството от грехопадението.
Но всички усилия, насочени към помирението ни, се провалили и се оказали неуспешни. По този начин човеците осъзнали, че тъй като те самите не са сподобни да се издигнат към Бога, то по необходимост Бог ще трябва да дойде Сам на земята. Тази мисъл се развива постепенно в съзнанието на човеците и формира в нас онова очакване на Бога и Неговото въчеловечаване.
От V в. пр. Хр. и по-късно, това очакване до голяма степен придобило световен мащаб. В Китай Конфуций очаквал „свята личност“ от Запада, Богочовек, цар, изпратен от Бог, който да успее да върне човечеството към Доброто. В китайската литература има герой, овчар и господар, който ще възстанови всичко до предишната му слава. Той би бил единственият, достоен да бъде пренесен в жертва на Всевишния Бог, за да се върне редът и мира в света. Той щял да има човешка форма и да бъде съединен с небесата. Ето защо той е наричан „небесен човек“ или „богочовек“.
Той щял да дойде в света, но светът нямало да го познае. Той щял да бъде ранен, бичуван вместо Него щели да бъдат освободени злосторници и престъпници.
В Индия имало също подобни традиции и легенди. В будизма окачвали Агни, богът на огъня и слънцето, който ще се въплъти от девица и ще бъде ходатай между Бог и човеците. Според текстовете на индийския будизъм, историческият Буда, Гаутама предупреждава през V в. пр. Хр., че след 500 години неговото учение ще премине (Vinya Pitaka II. 253 ff.).
Персийците също очаквали богочовек – спасител, когото идентифицирали с бог Митра. Той щял да бъде роден от девица и неговото рождение щяло да бъде предсказано от появата на звезда, отделена от останалата част от небесната твърд.
В Египет също има подобни свързани традиции на очакване. Там имал мит за Изида и Сет. Според него грехът е дошъл на света чрез жена, под въздействието на зъл дух под формата на змия. Спасението щяло да дойде при човеците чрез потомък от жената.
Според древните гърци имало ясно очакване за истински Изкупител. Типичен за това е митът за Прометей, представен от Есхил. Тъй като Прометей съгрешил пред Бога, бил наказан с привързването към скала. Той щял да бъде освободен само от потомък на девата Йо. Мъдрецът Сократ говори за своя копнеж за Изкупител, който да събуди хората от духовния им сън.
Очакването за Изкупител присъства и сред римляните. Поетът Вергилий пише, че нов човек ще бъде пратен от небето (Eclogue, 8).
Там, където очакванията за изкупител, който ще спаси своя народ и целия свят, е най-ясно изразено разбира се е Израел. Пророците на Стария Завет са описали историята на Христовото рождество преди самото въплъщаване.
Пророк Исая е наречен „петият евангелист“, защото разкрива подробности, които се отнасят до Господ Иисус Христос. Св. ев. Матей описва рождението на Христос по този начин: „А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос? те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“ (Мат. 2:1-6).
Тогава Ирод тайно повикал и помолил мъдреците да научи от тях точното време, когато звездата се е появила. След това ги изпратил във Витлеем, казвайки: „идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня“. Като изслушали царя и заминали; звездата вървяла пред тях, докато не се спряла над мястото, където бил Младенецът. Те влезли в къщата, намерили Младецена и майка Му Мария и паднали, та Му се поклонили; и като отворили съкровищниците си, принесли Му дарове: злато, ливан и смирна. След това получили насън откровение да се не връщат при Ирод и заминали по друг път за страната си.
След като си тръгнали, ангел Господен се явил на Йосиф насън и му казал: „стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби“. Тогава Йосиф станал, взел детето и майка му през нощта и отишъл в Египет и останали там до смъртта на Ирод. Това трябвало да стане, за да се сбъдне казаното чрез пророка: „от Египет повиках Сина Си“.
Днес, две хиляди години по-късно, има хора, които са напълно равнодушни и търсят някой да ги изкупи от самотата им, безпокойството, упадъка и смъртта. Христовата църква ни предизвиква и приканва към живот без смърт, към живот, който победи смъртта, към радост и мир, които никой не може да ни отнеме, освен ако сами не го напрами, като се предадем на греха. „Дойдете при Мен всичко отрудени и обременени и Аз ще му успокоя“. Христовите думи ни довеждат до изход от задънената улица, към сигурност от несигурността на нашия свят. „Днес девицата ражда в пещерата“. В дълбините на нашето същество, тук и сега, се случва великото Рождество.
Христос се ражда в нас просто, тихо, тайно и сърдечно. Ставаме едно с Него и Той с нас. Днес. Не в миналото или в бъдещето.
Свободно, без натиск и болезнен страх. Ако желаете, колкото желаете, когато пожелаете. Любовта не притиска. Той кани, Той чака любимият човек да отговори на Неговата любов. Господ казва: „Аз съм ти баща, брат, съпруг, дом, храна, дрехи, корен и основа. Каквото и да поискате – това съм. Няма да желаете нищо друго. Аз ще направя всичко. Дойдох, за да ви послужа, а не Вие на мен да ми сужите. Аз съм приятел, член на тялото ви, главата, брат ви, сестра и майка. Аз съм всичко това. Просто бъдете до Мен. Аз ще бъде беден и скиткинк за вас. Ще бъда на кръста за вас, в гроба за вас. На небето ще се моля на Отца Си за вас, на земята идвам като пратеник от Отца си при вас. Вие сте всичко за мен, братя или сестри, сънаследници, приятели и членове на Моето тяло. Какво още желаете?“ (Св. Йоан Златоуст).
Автор: отец Андрей Агатоклеус
Превод: Ангел Карадаков
Източник: pemptousia.com
