Никоя принудителна раздяла в света ни не може да ни отдели от Тялото Христово. В моментите на собствената си самота и униние, ние свъщност не сме сами, но сме заедно.
Заедно сме в празника на живота, но дори и в смъртта си. Когато сме наистина сами, трябва да знаем, че всъщност сме заедно, защото в Христа сме Едно Тяло. Принуждаването от това да стоим разделеви през време на пандемията всъщност прави така, че в Христос да бъдем по-близо един до друг от всякога.
Нашият Господ обгръща всички ни със Своята любов и милост и в Неговата прегръдка сме събрани заедно. В разделението си от другите откриваме своето място за исихия и осъзнаваме, че всъщност не сме сами. В срещата си с Бога се срещаме и един с други по невероятен начин.
В пътуването си към Бога, общата ни цел е придобиването на смирено и разкаяно сърце, а общата ни родина се намира в Божествената литургия, чрез която влизаме в Рая и участваме в Небесната трапеза – заедно. Не сме сами, защото имаме единство в Тялото Христово. Буквално се имаме един друг и нито една принудителна раздяла в този свят не може да ни отдели от Христовата любов. Обвързани сме заедно в прегръдката на небесния наш Отец, а ние, Неговите чеда, никога не сме сами.
С любов в Христа, игумен Трифон
Манастир „Христос Спасител“, о. Вашън, САЩ