Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Надали сме очаквали, че през 2020 година ще станем свидетели на толкова исторически, по своя характер, събития.
Оставайки настрана пандемията, кризите и злободневието, можем да обърнем внимание на един рядък феномен, в който светът впери поглед. Само преди дни всички наблюдавахме сближаването на двете големи планети от Слънчевата ни система – Юпитер и Сатурн, и от мнозина, това астрономическо събитие, бе определено като Витлеемската звезда. За някои това бе отново появилото се на небето явление, както в онази ясна нощ, когато Праведният Йосиф и Дева Мария търсели къде да се подслонят, не намерили за себе си място и се приютили в ясли на животни. Онази звезда, която поведе мъдреците към яслите на Богомладенеца Христос…
Небесното знамение, появило се на Рождество Христово откриваме в евангелието според св. ап. Матей, където се разказва, че влъхвите последвали звездата и стигнали до Йерусалим. Там тримата мъдреци се срещали с юдейския цар Ирод, а след това били насочени към Витлеем. Тази именно звезда повежда тримата мъже, които обдаряват въчеловечилия се Бог.
Едно от големите чудеса, с които свързваме честването на Рождество Христово е именно това небесно знамение, което се случило преди повече от 2000 години.
Едно от местата в Стария Завет, където можем да открием пророчество за появането на тази звезда е в книга Числа в 24 глава 17 стих, където четем: „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове“. Според някои от тълкувателите тук именно се говори за онова небесно знамение, което ще покаже идването на Спасителя на света – Христос. Във вековете назад някои богослови изразяват различни мнения за самото естество на звездата. Така например Ориген[1] казва, че за появата на звездата има съвсем естествено обяснение и че тя е част от самата природа. Св. Йоан Златоуст пък обосновава своето мнение (че звездата всъщност е чудо Божие) по следния начин: „Как, кажете ми, звездата посочва едно толкова ограничено място – ясла и навес, освен ако не напуска небесната височина и не застава над самата глава на Младенеца? И при това евангелистът сам казва: „И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът“ (Мат. 2:9)[2].
Освен св. Йоан Златоуст и Блажени Теофилакт казва, че това не е била обикновена звезда, подобна на тези, които виждаме вечер да стоят на небосклона, но тази звезда е „божествена и ангелска сила, която се появила под формата на звезда“. Руският професор Александър Лопухин пък допълва, че „звездата, която се появила пред влъхвите била същата, която те виждали и в своята родина, може би по време на своето пътуване до Йерусалим… Преди те знаели за звездата само като знамение, ознаменуващо раждането на някакъв велик цар. Сега обаче били сигурни, че този цар е вече роден във Витлеем“[3].
Тертулиан и император Мануил I Комнин предполагат, че това небесно знамение е съвкупност от планети. Теорията, че „сливането“ на Юпитер и Сатурн вероятно е Витлеемската звезда, е лансирана за пръв път в началото на 17 век от германския астроном и математик Йоханес Кеплер. По негови изчисления именно това са видели хората преди около 2000 години, именно през 6 г. пр. Хр.[4]
Според Отците на Църквата обаче Витлеемската звезда не е просто астрономическо събитие, но по-скоро е свръхестествено такова.
Според някои е дори Ангел Божий изпратен да възвести на човеците радостната вест. За последното намираме информация и в самия тропар на празника Рождество Христово: „Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!“. Според някои отци появата на звездата може да бъде сравнена с огненият стълб, водил еврейския народ при неговия изход от Египет (Изх. 13:21) или пък със светлината озарила ап. Павел при неговото призоваване от Христос (Деян. 9:4)[5].
В споровете по материалността на знамението обаче има голяма вероятност същността на благовестието и на радостната новина от рождението на Спасителя да бъде изгубена. Всъщност това, което има значение за всички ни е, че с появата на тази звезда в света се появява и радостната вест, че Спасителят е роден.
Дали случилият се преди дни небесен феномен е или не е същата онази звезда в това надали има чак толкова голямо значение. По-важното за нас би било да помислим върху посланието, което можем да прочетем в това събитие. В годината, която е осеяна с твърде много несгоди, се случва така, че светът вкупом да си припомни, че всъщност е отново в очакване. Месията дойде на света, а ние предвкусваме отново празника на Негово рождение. И тук е моментът да си припомним, че всъщност, в живота ни, каквито и трагедии да се случват, каквато и мъка да имаме, за нас има надежда. Има и топлина, има и милост.
Бихме ли отишли отново при Христа? Бихме ли Му се доверили, бихме ли навели глави и попросили милост и прошка? Ще застанем ли пред дворите Господни и ще извикаме ли: Сине Давидов, помилуй ни!
Рождество Христово тази година ще бъде по-различно, но нищо не ни пречи да го посрещнем с очистени сърца, искрена любов, прошка и мир, и с истина… Защото „който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17).
Светло да бъде посрещането на Рождеството Христово!
Автор: Ангел Карадаков
Снимка: pixabay.com
Бележки:
[1] The Star of Bethlehem – http://www.spc.rs/eng/star_bethlehem
[2] The Star of Bethlehem – http://saintandrewgoc.org/
[3] Лопухин, проф. Александр – Толковая Библия – Толкование на Евангелие от Матфея, https://azbyka.ru/
[4] The Star of Bethlehem – http://www.spc.rs/eng/star_bethlehem
[5] The Magi and the Star: An Orthodox understanding – https://www.johnsanidopoulos.com
