Начало / Uncategorized / Свети Йоан Кронщадски и неговото свидетелство за спасителната сила на вярата в Господ Иисус Христос

Свети Йоан Кронщадски и неговото свидетелство за спасителната сила на вярата в Господ Иисус Христос

На 20 декември в църковния календар на Българската православна църква отбелязваме паметта на големия праведник и проповедник на Евангелието и истините на Православието свети Йоан Кронщадски.

Този велик руски духовник и праведен свещеник от началото на ХХ век е роден на 19 октомври, когато се отбелязва паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец, и затова при светото кръщение е получил от неговите родители името на всебългарския светец и небесен покровител.

Свети Йоан Кронщадски е забележителен молитвеник и благодатен проповедник на Христовото евангелско учение, светилник на Православието и църковен учител с дълбоко и проникновено слово. В неговите проповеди и поучения за Христовото изкупително дело, за любовта към Бога и ближните, за покаянието и молитвата той се разкрива като опитен духовен пастир и църковен учител, истински духовен отец и строг свещенослужител, който проповядва неуморно истината и свидетелства за силата и красотата на Православието. Праведният отец Йоан Кронщадски служи на Бога както чрез своето пастирско слово, така и чрез милосърдното си и човеколюбиво служение в подкрепа на слабите и нуждаещите се хора. Учи ги на истинска вяра и трезвомислие, на покаяние и молитва, на смиреномъдрие и търпение в изпитанията, но най-вече ги наставлява да пребъдват в любов към Бога и ближните като следват благодатния път за спасение и следване на Христа.

Свети Йоан Кронщадски подкрепя своите църковни чеда духовно и материално, изгражда приюти за бедните и бездомните хора, проповядва на работниците и се застъпва за най-нуждаещите се в обществото с пастирско утешително слова и с практически прояви на действена християнска любов.

Духовната атмосфера в Русия в началото на ХХ век

В началото на ХХ век в Русия – в руското общество и църковните среди, нараства особено много духовният авторитет на православните духовници от Оптинската пустиня и на отец Йоан Кронщадски. Монасите и духовните старци от Оптина са носители на исихастката православна традиция на Православието в монашеския живот, а св. Йоан Кронщадски като енорийски свещеник и духовен пастир на вярващите в условията на градския живот е пример и образец за служението на Църквата в рамките на обществените отношения в тогавашна Русия. Още от края на ХIХ век в живота на Руската православна църква и в духовните търсения на много интелектуалци и образовани хора се заражда едно движение за обръщане към Православието и обновление на църковния живот. Това движение за възраждане на Православието в Русия, в десетилетията преди Болшевишката революция, се усилва също така от решението на Светия Синод на Руската православна църква за канонизиране през 1903 година на големия руски светец Серафим Саровски. Тържествата за прославлението на великия подвижник от Саровската пустиня се превръщат във важно събитие за Руската църква и за руската държава, което обръща отново погледа на много руснаци към духовните корени на руската култура.

Наред с тези духовни обновителни процеси в Руското общество се засилват и тревожни политически процеси и обществени противоречия, които смущават умовете и сърцата на много руски духовници и на вярващия народ. Тревожните събития около руските военни и политически неуспехи по време на Руско-японската война (1905), усещането за задълбочаване на социалното и политическо противоборство, нарастването на радикалните, нихилистични и комунистически движения, насочени срещу самодържавието и кризата на руската империя, насочват вниманието към духовните опори на обществото и извеждат на преден план авторитета на духовници като св. Йоан Кронщадски. Като свещенослужител и духовен пастир в столицата отец Йоан Кронщадски е особено чувствителен към случващото се в духовния, културния и обществения живот в Русия. В своите нравоучителни проповеди той разглежда духовните недъзи на времето и дава своята християнска и църковна преценка за причините и характера на случващото се в тогавашното общество. Според него голяма част от интелигенцията, която се е отчуждила от живота и учението на Църквата е изпаднала в безбожие и безчувственост към съдбата на Русия.

В своите проповеди и църковни поучения св. Йоан Кронщадски изобличава често пъти нихилизма и безверието, родоотстъпничеството и жаждата за власт на крайните анархистични и нихилистични политически кръгове като визира комунистите, които са готови да предизвикат масови безредици и гражданска война, за да се домогнат до осъществяване на своите утопични политически планове. В свои проповеди и поучения руският праведник предупреждава за надвисналата над Русия опасност и предрича сгромолясването на царския престол и краха на монархията, които ще потопят страната в кръв и ще предизвикат нечувани страдания за народа и ужасяващи масови убийства.

Силата на православната вяра в Христа като духовна опора за човека

Въпреки всички тези неблагоприятни процеси и тенденции на въшния политически и обществен живот, според св. Йоан Кронщадски, вярата в Бога и православната духовност на Църквата с тяхната строгост, разсъдителност, трезвост и радост, извиращи от трепетната и светла любов към Бога и ближните, може да даде истински мир и сигурност, спокойствие и увереност в живота, които извират от чистотата на сърцето и дълбочината на духовното познание на истински просветения духовно разум. Тези духовни устои на вярата и силата на Христовата любов дават истинската опора на руския народ, и това е което може да съхрани руската душа както преди революционните смутове, така и по време и след революционния катаклизъм. В своите проповеди св. Йоан Кронщадски винаги набляга на радостта в Бога и на значението на духовната радост в живота на християните. Спасителят е донесъл за човека спасение от властта на греха и злото в света и е дарил за всички в Църквата благодатна радост от общението с Христа. Именно този духовен опит на вярата е най-силната и твърда основа за човешкото съществуване, които помагат на човека да осмисли своя живот и да преодолява всички трудности и изпитания по пътя на спасението.

Бог е сътворил човека за да общува със Своя Творец, да напредва духовно и да пребъдва в любовта на Своя Небесен Отец. Животът на човека, според свети Йоан Кронщадски, е „радостно и трепетно ходене пред лицето на Бога“ („радостное и трепетное хождение перед Лицом Божиим“). Радостта дава духовно спокойствие и трепетно вълнение на човешкото сърце, които обхващат в пълнотата живота на човека и придават смисъл на неговото съществуване както тук на земята така и в перспективата на вечността.

Молитвата и духовната радост в Светия Дух

Доколкото човек ясно и съзнателно предстои пред Бога в молитва и покайно настроение, дотолкова той живее истински духовно и вкусва живота с радост и спокойно сърдечно разположение. Ако, обаче, човекът забрави за Бога и живее в духовен мрак, в безпаметно и несъзнателно състояние на ума и сърцето по отношение на Бога и Божията воля, тогава той затъва неусетно в тресавището на греха и животът му се превръща в нерадостно блуждаене и неблагополучно земно странстване, изпълнено със скърби, страдания и нещастие. Без чистота на сърцето и радостта като дар на Светия Дух в живота на човека и в неговото съзнание се загнездват тъга, неудовлетвореност, отчаяние и скръб. Тези негативни чувства и неразумни страсти раждат нихилизма и неверието, а те от своя страна водят до безчовечност, агресия и насилие. Болшевишката революция, плод на това духовно състояние, обърква живота на руския народ и променя драматично хода на историята за Руската държава. Политическите трусове и размирици носят страдания и скръб за стотици хиляди и дори милиони руснаци през ХХ век и разкриват на драматичните и трагични последици на безбожието и отдалечаването от вярата и духовния живот на Църквата.

Автор: доц. д-р Костадин Нушев

За Ангел Карадаков

Виж още

Излезе от печат книга, посветена на митрополит Иларион Макариополски

От печат излезе книгата „Иларион Макариополски“ с автор Вера Бонева. Книгата е на издателство „Захари ...