Начало / Uncategorized / Евангелието, монашеството и покаянието – II част

Евангелието, монашеството и покаянието – II част

Първа част от текста „Евангелието, монашеството и покаянието“ може да прочетете тук.

Само сърцето на човек, който непрекъснато се очиства чрез покаянието от егоизма и страстите, наистина може да обича Бога и ближните си. Егоизмът и любовта са несъвместими. Често се случва егоизмът да вярва, да обича, но тази „любов“ е просто като ръжда, която покрива егоизма и личния интерес. 

Монашеството в покаяние гори в Божествената любов. Божията любов прави сърцата на монасите такива, че те да не живеят само за себе си, но и за Бога. Душата/невестата непрекъснато търси своя Младоженец с болка и не намира покой, докато не се съедини с Него. Не се задоволява да служи на Бога като слуга (със страх), нито като наемник (с рай като награда). Иска Бог да я обича като син т.е. с чиста любов. „Не се страхувам от Бога, защото Го обичам“, казва св. Антоний Велики. Колкото повече монасите се каят, толкова повече се увеличава желанието им за любов към Бога и колкото повече монасите обичат Бога, толкова повече се каят. 

Сълзите на покаянието запалват огъня на любовта.

Желанието за Бога се подхранва от молитвата, особено от непрестанната молитва на сърцето, непрекъснатото призоваване на най-сладкото име – Иисусовото, чрез молитвата: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме грешния“.

Молитвата очиства монасите и им дава единство с Христа. 

В богослужението на Църквата монасите се предават на Бога и Бог се предава на монасите. Те прекарват много часове на ден в храма, каейки се пред нашия любим Господ. Тяхното участие в служението не е „задължение“, а потребност за душата, жажда за Бога. В светогорските манастири Божествената литургия се отслужва всеки ден, защото няма нищо по-добро за монасите от това да бъдат в общение със Своя Изкупител, Майката на Изкупителя и другарите на Изкупителя. И така богослужбата става празник и радост, отваряне на душата и предвкусване на Рая. С други думи, монасите живеят по апостолски начин: „А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо… А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха“ (Деян. 2:44,47). 

Дори след края на богослужението монасите и монахините живеят в богослужение. Целият им живот в манастира – послушанието, което им е дадено, в трапезарията, молитвата, тишината и почивката, отношенията с осталаните братя и сестри и гостоприемството към непознати са неща – всички поднасяни като служение на Св. Троица. Архитектурата на манастирите разкрива тази реалност. 

Всичко започва от и се завършва в съборния храм и неговия олтар. Коридорите, килиите и всичко останало има за своя отправна точна съборния храм. Целият живот се предлага на Бога и става служение на Бога. 

Дори материалните елементи, които се използват в богослужението свидетелстват за преобразяването на целия живот и на съвтореното чрез Божията благодат. Хлябът и виното в Божествената литургия, благословеното миро, тамянът, клепалата и камбаните, които маркират определените часове, свещите и кандилата на иконите, които се палят и угасят в определени моменти от богослужението, движението на канонарха и толкова още много действия, предвидени и оставени от вековните монашески правила, които не са сухи форми или психологически въздействия върху емоциите, а прояви на новото творение. Всички, които посещават Св. Гора сами се убеждават, че богослужението не е статично, но с динамичен характер.

Това е движение към Бога: душата се издига до Бога и поема със себе си цяото творение. 

На Атонското бдение вярващите се наслаждават на уникалното преживяване на любовта, която идва в света чрез изкупителното Христово дело и вкусват възвишения и благодатен живот, който Той предлага на света в Църквата. 

Приоритетът на монасите за богослужението, напомня на Църквата и света, че ако Божествената литургия и богослужение отново не станат център на нашия живот, светът ни няма как да се обедини и преобрази, да преодолее разкъсването, нестабилността и смъртта, въпреки най-добрите усилия на човешките системи и програми за общото подобряване на живота. Монашеството също така ни напомня, че Божествената литургия и богослужение не са просто „нещо“ в живота ни, но са „център“, източник на обновяването и освещаването на всички аспекти от нашия живот. 

Следва…

Автор: архимандрит Георги Капсанис

Превод: Ангел Карадаков 

Източник: pemptousia.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Излезе септемврийският брой на списание „Светодавец“

Уважаеми читатели, Този брой на списанието излиза с известно закъснение по непредвидени обстоятелства. Излиза обаче ...