Начало / Uncategorized / Врачански митрополит Климент – 90 години от кончината

Врачански митрополит Климент – 90 години от кончината

В чакалнята на Св. Синод се събират, както всякога[1], много посетители, които искат да видят и да попросят помощ и благословение от наместник-предсетаделя на Св. Синод Врачанския митрополит Климент.

Всеки идва със своите молби, жалби, болки, неволи. Две жени са застанали близо до кабинета и в очакването си да бъдат приети плачат. До тях, с наведени глави стоят две момчета, готови също да заплачат. Вратата се отваря и жените биват приети от митрополита.

– Дядо владика, през сълзи моли едната жена, смилете се над мен и сина ми!

– Какво искате?, пита митрополит Климент.

– Синът ми е изключен от семинарията по някои провинения. Срам ни е да се върнем в село. Той се кае. Вижте го, какъв е станал: три дни не е ял, ни спал. Смилете се, милостиви владико? Приемете го в семинарията!

– А вие какво искате, запитва дядо Климент втората жена, зад която плахо се подава едно момче.

– Дядо Владика, синът ми е изключен от свещеническото училище, защото не можеше да довнесе таксата за пансиона за второто полугодие. Смилете се, сега нямаме, ще ги внесем после; баща му е на работа в Румъния. Приемете сина ми!

Трета жена влиза в кабинета и се присъединява към първите две. След като владиката й дава думата, за да каже за какво е дошла, тя отговаря:

– Дядо Владика, моля ви като на Бог, заради Бога, помогнете ми!

– Какво желаете?, пита я митрополит Климент.

– Синът ми не може да довърши семинарията, защото заболя от охтика[2]. Ах, страшна е тази болест, Владико! Бедни сме. Храна като за него нямаме. Лекарства не можем да купим. В санаториума няколко пъти пропуснахме реда си, защото, щом се освободи някое място, заема го друг, който има пари да плати, а ние не можем да го настаним, защото доста пари трябват за санаториума.

Старецът изслуша жалбите на жените прав с голямо вълнение и съчувствие. След като даде съвет на немирния изключен ученик, каза му, че Св. Синод прави милост, заради сълзите и молбите на добрата му майка. Ученикът бил приет отново и след време станал примерен по поведение и с отличен успех. Удовлетворена бе и молбата на другата майка. Нейният син бе приет с отсрочка за внасяне на таксата за пансиона. Трогателна бе и молбата на третата жена, която описа пред митрополит Климент, как ден след ден чезне свидната й рожба от бацила на туберколозата, засилена и от непоносимата мизерия. На бедната майка бяха отпуснати хиляда лева за лекуване на сина й. Така дядо Климент снизхождаше към хорските нужди и неволи, и проявяваше милост и подкрепа към учащата се младеж, пише в своите спомени архим. Софроний.

Врачанският митрополит Климент се ражда на 6 декември 1873 г.[3] в будния гр. Сопот[4] със светското име Григорий Иванов Шивачев. Родителите му били бедни, но изключително вярващи и дълбоко религиозни. Малкият Григорий получил добрата закваска от баща си – даскал Иван Г. Шивачев, който с „пламенно слово привързал душите на децата си към Спасителя Христа и отечеството“[5]. За това и малкият Григорий ще получи при кръщението си за свой покровител св. Григорий Богослов. Според Стефан Шивачев бъдещият митрополит получава името на своя дядо Ганчо Шивачев, потомствен занаятчия, от където произхожда и фамилното име. Женен е за клисарската дъщеря Неда Бенчева, по-възрастна от него и силно набожна,  и се води сред заможните граждани[6]. Като съсед и сподвижник на бащата на Иван Вазов е овековечен като един от героите в хумористичната повест  „Хаджи Ахил”, споменат  и в първото издание на  „Чичовци” като Ганчо Заека.

Възпитан във висок морал, благочестива вяра и обич към родината, още от младини Григорий започнал да изгражда желанието си да се посвети на служение на Църквата и на отечеството. През 1894 г. Григорий Шивачев завършва Самоковското богословско училище, а четири години по-късно завършва и Киевската духовна академия с титлата „кандидат по богословие“. Щом се завръща в България бива назначен за учител в Самоковското богословско училище, „където словом и делом бил жив пример на високонравствен, християнски живот“. Усещайки необходимостта да надгради в духовния живот Григорий през 1900 г. приема монашество с името Климент. Същата година бил ръкоположен за йеродякон от Самоковския митрополит Дасий[7], година по-късно е ръкоположен и за йеромонах. През 1903 г. Самоковското богословско училище бива преместено в София, за да стане впоследствие известната ни днес Софийска духовна семинария. Година по-късно за ректор на новото училище[8] е назначен йеромонах Климент, който през 1904 г. получава и архимандритско достойнство. „Архим. Климент се проявил като отличен възпитател-ръководител. Той поставил на здрави основи учебното и възпитателното дело на повереното му училище“[9]. Основното занимание на младия архимандрит е да развива във възпитаниците на духовното училище църковен дух, за да може Църквата да се обогатява с добри и предани клирици, както и да преподава омилетика. „Висок, сух, бледен, със своя остър проницателен поглед той внушаваше почит и уважение към себе си… В неговата фигура, в погледа му, в умолителния му нежен глас се четеше едно желание – да разпали сърцата на своите ученици огъня на Христовата любов. Да излязат новите проповедници и разнесат словото из многострадална България. Неговите обноски към учениците бяха пропити само от любов. Никой от неговите ученици не помни да се е отнесал към него строго, както другите учители. Той не се решаваше да постави слаба оценка на ученика, когото намери неподготвен. Той даже се извиняваше, когато попаднеше на неподготвен ученик. Извиняваше му се и го молеше за другия път да се приготви. Тъй извънредно добро, пълно с любов бе неговото младежко сърце. Към всички беше благ, любезен, твърде внимателен, искрен другар. Когато беше нужно, той вземаше ролята на баща и бащински наставляваше. Той винаги молеше, никога не заповядваше… При такива обноски от страна на любивия учител, учениците се чувстваха длъжни да учат уроците си и се срамуваха да излязат неподготвени“[10].

Прот. З. Ив. Гешаков споделя в своите спомени[11] следното: „През една от ваканциите заместваше ректора[12]. През това време получава едно анонимно писмо за извършено престъпление от двама ученика. Той грижливо пази писмото и след завръщането им, повиква ги и им съобщава съдържанието на писмото. Те остават като гръмнати. Какво да правят? Могат ли да укрият престъплението? Те си признават и не вярват, че могат да бъдат простени, но добрият учител им прости с надежда да се поправят и да станат добри граждани, което се и оправда. За себе си ще кажа, че макар и да минавах за мирен ученик, един път и аз бях уличен в престъпление. Беше дошла майка ми да ме види. Аз вземах разрешение да изляза с нея из града и не намерих нужно вечерта  да се върна в пансиона, а спокойно преспах в хотела. Сутринта отидох в пансиона, веднага бях повикан от него. Първият му въпрос беше: къде преспа нощес?

– Пренощувах в хотела, заедно с майка ми.

– Не знаеш ли реда в пансиона, че това става с мое разрешение?

Аз се забърках и не знаех какво да отговоря. Той продължи: „според правилника ти вече се считаш за самоизключил се“. Почнах да се моля за сторената грешка и след като ми наговори много, наложи ми най-малкото наказание: в продължение на два месеца да не ползвам отпуск. Правеше впечатление на всички ученици, че неговото желание беше не да наказва, а да изправя“.

Добрите административни камества карат Св. Синод да назначи архим. Климент като протосингел на Св. Синод.

През 1909 г. Българският екзарх Йосиф предлага на Св. Синод в епископски сан да бъде ръкоположен младият архимандрит Клиемент и да се назначи за негов наместник в Ловчанска епархия. На 8 март (неделя) с.г. арихм. Климент бива ръкоположен за епископи поличава титлата Браницки. Хиротонията се състояла в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград от митрополитите Авксентий Пелагонийски, Иларион Неврокопски и Козма Дебърски. Екзарх Йосиф записва в своя дневник следната бележка: „Днес се ръкоположи Климент за епископ на Ловчанската епархия с името „Браницки“. Ще му плащам 6000 лева за управлението на епархията от 7500 лева, които получавам като Ловчански. Дадох му ловчанската архиеретика с патерица, корона, мантия с дикеротрикири – давам я на Ловчанската митрополия, за да си служи той с нея, догдето успее да си направи своя. Ще му се платят от екзархийския бюджет 500 лева, които взех от Софийския синод. Епископ Климент е млад, благ по характер, енергичен, ревностен. Аз се надявам, че той ще оправдае надеждите ми. Говорих му, че трябва да работи на духовна почва, да култивира благочестието… Говорих му за съзиждане на митрополитски дом и да има предвид да се прокара в някое Народно събрание отменение решението, че Ловчанската епархия се закрива, когато овдовее…“[13]

Отивайки в Ловеч епископът скоро спечелва на своя страна голяма част от населението, поради вроденият му такт и отношение. Той енергично се бори против разрастналата се в региона протестантска пропаганда, която по онова време била избрала Ловеч за един от своите центрове. Браницкият епископ Климент положил големи усилия – в проповеди, беседи и дела, за да възритава любовта на местните хора към Православната църква. „Епископ Климент си спечелил име на добър архипастир не само в Ловчанска епархия, но и в съседната Врачанска“[14]. В Ловеч на големите християнски празвици епископ Климент имал традиция да прави редовно визити на по-видни ловчански граждани, за да влезе в по-бизък констакт със своето паство, както пише в спомените си Найден Патев[15]. Вниманието на епископа обаче към всички граждани на Ловеч било такова явление, че всички се изненадвали на държанието на владиката.

„Ловеч, казваше ми той, не е като другите градове; тука има организирана чужда за нашите традиции и вяра религиозна пропаганда, богато субсидирана от чужди далечни  и близки държави, та трябва да се внимава особено в подбора на нашите свещеници и да се държи близка връзка с народа…“, пише още Найден Патев.

По думите му епископ Климент обичал да посещава близката планина. „При хубаво време, особено пролет, когато китната ловчанска природа и люляка от „Стратен“ напарфюмират атмосферата над града, дядо Климент, придружен от митрополитския прислужник или сам, се изкачваше на най-високото място над града, седеше на един камък и с часове се наслаждаваше на величавата гледка на Балкана, на Ловеч и околността. Щом вечерната дрезгавина започваше да се спуска над околността, той леко слизаше от своето любимо място и отиваше в митрополията“, пише още Патев.

Епископ Климент е наместник на Ловчанска епархия до 1914 г.

На 19 януари с.г. във Враца се провеждат епархийски избори, които трябва да излъчат двама кандидати за митрополитския престол. Натоварен със задачата да извърши избора е Софийският митрополит Партений. След избора митрополит Партений телеграфически съобщава на Св. Синод, че църковните избиратели във Враца избират с 14 гласа Браницкия епископ Климент и с 12 гласа Величкия епископ Неофит[16].

На 9 март в Синодалния параклис „Св. Цар Борис“ била отслужена св. Литургия, на която присъствали много православни християни. След литургията митрополитите пристъпили към утвърждаване на избора на новия митрополит. „Най-напред се констатира, че произведения на 19-и м. Януарий епархийски избор във Враца е редовен и законен. След това се оповести, че св. Доростолският и Червенски митрополит г. г. Василий ще предстоява при настоящия избор, по пълномощие, мнението и на Негово Блаженство Екзарха, а св. Софийският – Партений – онова на св. Търновския митрополит г. Антим, който поради болест не можеше лично да присъства“[17].

Облечени в омофор и епитрахил синодалните митрополити започнали избора, като в самото начало митрополит Василий произнесъл кратка реч. След това била отслужена кратка молитва, с която митрополитите измолили Св. Дух да насочи техните сърца и мисли в правилния избор за нов митрополит на овдовялата епархия. „След туй синодните старци написват бюлетините си. Събрани и прочетени гласно от председателствующия, констатира се, че единодушно канонически е избран за кириарх на Врачанска епархия св. Браницкият епископ г. г. Климент, управляващ Ловчанската. Председателствующият митрополит, след като съобщава тоя резултат на народа, обявява, че св. Браницкият епископ г. Климент свободно и канонически е избран за Врачански митрополит и че Св. Синод го прогласява за такъв“[18]. След като епископ Климент е прогласен за нови Врачански митрополит е изпято многолетствие за царя, наследника на царския дом, за Св. Синод, за екзарха и за новия митрополит.

„Ние сме уверени, че той ще оправдае напълно доверието, както на църквата изобщо, тъй  и на своето ново паство“, пише в една от дописките в Църковен вестник по повод избора на митрополит Климент. На 23 март митрополит Климент е канонически утвърден. Той намира Врачанска епархия в добро състояние, оставена от предишния митрополит Константин. В своя статия за новия митрополит Величкият епископ Неофит пише, че митрополит Климент става кириарх във време, в което в страната цари безпорядък, както духовен, така и обществен. „Свещенството е поставено в невъзможност да прегради пътя на стоглавата хидра, да предотврати надигащото се народно злощастие. То е отстранено от обществения живот и от обществената дейност. Отнето му е правото, не само да възпитава, а дори и да бди за възпитанието на младежта в училището. То няма право нито да бъде учител-възпитател, нито народен представител. То е закрепостено в своята енория и не му се дава възможност да си каже думата по народната управа, по народното образование и възпитание. Освен това, и самото то е разнебитено и няма възможност да даде един сплотен отпор против разрушителните елементи. То няма възможност да реагира. Липсва му организация, липсва му планомерна дейност. Такова изобщо е положението днес, когато Високопреосвещений Климент е повикан от църквата на високия и отговорен пост“[19].

С голямо вдъхновение митрополит Климент се заема да продължи делото на блаженопочившия митрополит Константин. „Не се мина много време, за да се убедят всички в епархията му, че той достойно седи на славния престол на българския будител Софроний Врачански“, пише Иван Снегаров. Често, когато обикалял своята епархия митрополит Климент вдъхвал надежда на своите пасоми, съживявал и усилвал вярата им. Обичащ проповедническото дело и омилетиката сам той написва и книга с проповеди, за да може свещениците от епархията му да се ползват при нужда.

На 24 март Търновският митрополит Антим се преставя пред Бога. За него Екзарх Йосиф пише в дневника си: „Той беше добър человек, добър християнин и добър клирик. Със здрав разум, характер, справедлив, кротък, делови человек, вежлив, скромен и добър пастир. Той е една загуба за Черквата в днешните времена“. На мястото на починалия митрополит Антим Св. Синод избира за член на Синода да стане Врачанският митрополит Климент. Изборът на митрополит Климент става на 3 юни. След като е избран, на 5 юни, той пристига в Св. Синод и започва да участва в редовните заседания. Като синодален член митрополит Климент работил усърдно, за да „възвърне на Българската църква онова обществено влияние, което тя имаше до освобождението на България“.

„Спомням си през един пролетен ден с каква голяма радост и с каква сърдечност посрещнахме новия митрополит – млад, строен. Сините му очи излъчваха кротост и любов. И с какво смущение той казваше, че иде да заеме мястото на славните врачански кириарси, с които ние врачаните всякога сме се справедливо гродеели“, пише в своя реч Цвятко Бобошевски[20] за митрополит Климент. „В неговите тихи речи бликаше всякога човещина и християнска любов. Но той притежаваше и едно друго качество, което го правеше особено ценен – и тук той в нищо не отстъпваше и на своя предшественик и съгражданин – прямотата и твърдостта на убеждението“, казва още Бобошевски[21]. Цели 16 години митрополит Климент обгрижва духовно Врачанска епархия.

Една от дейностите на митрополит Климент, която няма да бъде забравена от врачани е неговата дейност след като на 30 септември 1923 г. след пожар във военен склад, засегнал и укрити от Съглашението боеприпаси, изгаря голяма част от града. Според някои данни 500 къщи са опожарени, разрушена е голяма част от чаршията. „Митрополит Климент бе в центъра на всички местни власти и корпорации и със своя архипастирски авторитет успешно крепеше разклатения дух на врачани, а така също безспирно действаше за възстановление на своя престолен град и за материалното подпомагане пострадалите от страшната стихия врачани“, казва Иван Кръстеняков, общински съветник по онова време във Враца[22]. Митрополит Климент организира предоставянето на хляб и дрехи на всички пострадали хора от града.

На 16 септември 1928 г. митрополит Климент освещава възобновения манастир „Св. Йоан Рилски“ (Св. Йоан Пусти). На кръстовден 1929 г. митрополит Климент посещава отново манастира и ръкополага в йеромонашески чин живеещия в манастира монах Инокентий[23].

След като Пловдивският митрополит Максим се оттегля от поста наместник-председател, на 28 март 1928 г. Св. Синод избира на негово място Врачанския митрополит Климент. Председателството обаче на митрополит Климент е сравнително малко – само две години. Дядо Климент има нелеката задача да организира дейността на Българската православна църква в помощ на жителите на Южна България, постигнати от страшната народна злочестина – земетресенията през април 1928 г. „Да се председателствува един голям всенароден институт, какъвто е Църквата ни, институт, успехът на който е свързан и с много и често пъти разномислещи фактори от държавната администрация, не е много лесна работа. Още по-мъчна е тя днес, когато отрицателният дух на времето тъй зле е повлиял върху нашето общество и когато нашият народ все още се намира под силния натиск на сполетелите го тежки изпитания и злополуки“[24], пише в свое слово Видинския митрополит Неофит.

Митрополит Неофит описва още, че Климент имал в себе си една добра опитност, която го улеснявала с изпълнението на задълженията като наместник-председател на Св. Синод. Благодарение на неговия добър характер и умела работа се разрешават някои важни църковни, духовно-съдебни, стопански и финансови въпроси. Митрополит Климент отстъпва на Св. Синод сгради около Черепишкия манастир, за създаването на духовно свещеническо училище. Митрополитът е и председател на комисията по църковното правосъдие при изработването на новия Екзархийски устав. Той помага много в областта на бракоразводните процеси. „При разрешаване на такива процеси, дошли в Св. Синод по апелативен ред, той влагаше всичката своя опитност, познания и чиста съвест… Той беше един голям радетел за издигане на духовното правосъдие на извънредна висота“, казва още митрополит Неофит.

Прот. Иван Гошев пише в спомените си за митрополит Климент, че „за пръв свой дълг, като първойерарх на светата ни родна Църква той като че ли смяташе да бъде верен църковник. И той беше такъв. Той обичаше Църквата, обичаше я като божествена организация, която преследва възвишени задачи… И тази негова голяма преданост към Църквата и нейните нужди се дължи и голямото внимание, което той преживе прояви към нуждите на Църквата: към нуждите на духовенството, храмовете, духовните и църковни културно и духовно-просветителни заведения и институти“[25]. Митрополит Климент се интересувал особено много от въпросите по придобиването на нотариални актове на храмовете, както и за подпомагането на бедните свещеници и енории. Той проявявал и голям интерес за основаването на църковни пансиони, но тази му идея така и не се усъществява, защото е покосен от смъртта твърде бързо.

Веднъж Найден Патев посещава митрополит Климент и споделя следното за него: „На 2 март н.г. бях във Враца и се отбих да видя дяда Климента. Въведен бях веднага в работната му стая в митрополитския дом, съседна на спалнята му. Дядо владика току що беше станал от продължителното боледуване  от разширение на вените в краката и от инфлуенца. Обстановка скромна: едно писалище, на което дълги години е работил неговия даровит предшественик, покойният Константин, няколко стола, една икона и това беше почти всичката мебел. Стаята напомняше монашеска килия, широка, проветрена, изрядно почистена, с обилна светлина. Дядо Климент ме прие по видиму весел, с поглед бистър, малко блед и замислен. Тъга и страдания се четяха по лицего му.[26]

За добротата и искренноста на митрополит Климент са запазени няколко спомена за него. Ето както откриваме в един от броевете на официоза на Българската църква за Врачанския митрополит:

„Един момък, завършил с отличен успех духовна семинария, чака да бъде приет от наместник-председателя на Св. Синод. Прие го. Момъкът желае да стане свещеник във Врачанска епархия. Дядо Климент го насърчи, обласка го бащински и му даде благословение. „Аз искам в моята епархия, каза той, свещеници като тебе, с вяра и благочестие, с ценз, с идеализъм“. Така се грижеше дядо Климент за повдигане на епархията си и подбора на свещениците си“… „Той много обичаше хората, у които забелязваше проява на вяра и доброта, на дарби и труд. Той беше човек на вярата. Искаше да има мир и любов. Беше предан Христов служител и ратник за благото на родната ни православна Църква. Дядо Климент беше родолюбец“, казва за него архим. Софроний[27].

„Камбаните забиха погребално, митрополит Климент почина!“, с такова заглавие на своята първа страница излиза в-к „Лъч“. Още на 2 май в Св. Синод се получава известие, че наместник-председателят митрополит Климент е зле болен и „неговото здраве вдъхва сериозни безпокойства“. Същия ден Софийският митрополит Стефан, придружен от известния доктор М. Русев, заминава за Враца, за да навести и да подпомогне духовно умиращия първойерарх. Делегацията посещава митрополита и след това отново се връща в София. На следващия ден – 3 май митрополит Стефан и придружаващи го лекари отново пристигат във Враца. Още при влизането в стаята на митрополита, към 13 часа, дядо Климент посрещнал лекарите с думите: „Господа, аз съм пътник. Благодаря ви за грижите и безпокойствата. Вие не сте богове… Съдбата ни не е в нашите ръце… Аз отивам при моя Бог, който ме вика…“ Последните си часове митрополит Климент прекарва заедно със своите подопечни и приятели. Към 17:30 часа след обяд той се почувствал много зле. Стоящите в стаята служители веднага повикали митрополит Стефан, на който дядо Климент казал: „Аз си отивам. Нямам никакви материални средства. Предайте на Високопреосвещените митрополити и Преосвещените епископи да пазят мира в Църквата. На всички всичко прощавам и всички моля за прошка“.

След тези думи митрополит Климент, усещайки своя край, помолил митрополит Стефан да му прочете Молебния канон към Пресвета Богородица при раздяла на душа от тяло и молитвата над човек, който умира. След като се простил със своите роднини и ги благословил, дядо Климент много трогателно се простил, в лицето на Софийския митрополит Стефан, със Синодалните архиереи.

„Болният взел ръката на дядо Стефана и, целувайки я три пъти, казал: „това на дядо Неофита, това на дядо Стефана и това на дядо Павла“. На свой ред дядо Стефан поцелувал десницата на умиращия Наместник-Председател, като се простил с него от свое име и от име на своите събратя – Синодални архиереи“[28]. Точно в 18 часа, през време на страшен проливен дъжд, гръмотевица и буря, блажено без всякакви физически мъчения, склопил очи завинаги Врачанският митрополит Климент.

За кончината на блаженопочившия, митрополит Стефан уведомил веднага по телефона цар Борис III, Синодалните архиереи, министър-председателя Ляпчев и др. Още в същия ден била сформиран граждански комитет, който трябвало да организира опелото на блаженопочившия митрополит. Вестта за кончината на митрополита вкаменява областния град. „Всички магазини, ресторанти, учреждения и театри, като че ли по даден сигнал, се затварят. Само църковните камбани бият непрекъснато и разнасят печалната вест за скъпата загуба, която понася Българската православна църква и българският народ. Целият град се облича в траур. Черни знамена се веят на всеки дом. Всичко тук носи печата на голямата скръб“, пише в една от дописките в траурния Църковен вестник от 1930 г.

В неделния ден (4 май) в 12 часа тленните останки на митрополит Климент са пренесени в катедралната църква „Св. Николай Мирликийски“. Три дни по-късно на 7 май се извършва и опелото на Врачанския митрополит Климент. Заупокойната св. Литургия е водена от Старозагорския митрополит Павел заедно с Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Браницкият епископ Максим, Величкият епископ Андрей и многобройно свещенство. Видинският митрополит Неофит отслужва опелото. Цар Борис също присъства на опелото на покойния наместник-председател на Св. Синод, както и специална делегация от Сръбската православна църква, водена от Нишавския епископ Доситей и представител на Руската задгранична църква – Любенският митрополит Серафим.

В своето слово на опелото Софийският митрополит Стефан казва: „Свидетел на последните минути на нашия мил покойник, не мога да не споделя частичка от ония вдъхновени и свещени минути, които преживях с него в скромната му килия. „На Връбница служих, каза той, Св. Литургия. Като че ли предчувствах, че това ми е последната служба. Молих се, дочаках да раздам анафора на всички, ако и да бях болен“… Тази му служба и смъртния му час символизират цялото му архиерейско служение на св. Църква. „Дойдох, каза той, във Враца, като нов митрополит, в дъждовен пролетен ден. Служих напоследък пак в хубав пролетен ден. Заминавам си пак в дъждовен ден…“. Дълго време във Враца не бе валяло. Когато настъпиха последните минути от живота на дядо Климента, яви се буря с дъжд. Дойде края на тихия живот, преживял сред бури, но напояващ божията нива“.

Хронистите в официоза на Българската църква отбелязват, че цар Борис III при целуване на десницата на покойния митрополит се разчувствал твърде много, та дори се и просълзил. Царят се обръща и към майката на митрополит Климент, която по онова време е на 75 г. и й казва: „Не плачете, бабо. Дядо Климент бе свят човек и за него не бива да плачем. За вас ще се погрижи Църквата и държавата…“ И наистина баба Иванка Шивачева получава 100 000 лв. Държавна помощ от Прошетарната комисия при Народното събрание[29].

Над 100 свещеници се включват в траурното шествие на покойния владика, а в самото шествие се включват над 10 000 души. „Тялото на покойния митрополит, според неговото последно желание, бе спуснато в гроба без никакви венци, цветя и почести“.

„Днес по цяла България камбаните на всички църкви ще оповестят за траура на Българската църква. И престолният град на починалия митрополит е в дълбок траур“, пише в. Лъч в своя бр. 419, а в-к Преповец в своя бр. 19 добавя: „Митрополит Климент бе силен стълб на родната ни църква. Високоинтелигентен, с добър християнски характер, той беше винаги на предна стража в своя дълг по отношение духовните съдбини на православна България и Православната църква въобще – тази „църква на църквите““. Вестник La Bulgarie допълва, че „митрополит Климент остави добър пример на преданост към делото на Българската църква и неговото име ще личи между ония знаменити патриарси, които, бидейки служители Божии, същевременно са били пионери на възраждането на българския народ…“.

На 4 май Св. Синод се събира на извънредно заседание и избира за нов наместник-председател на Св. Синод да бъде Видинският митрополит Неофит. На същото заседание митрополит Неофит е назначен и за наместник на овдовелия митрополитски престол във Враца, както и е определен да извърши избора за нов Врачански митрополит. В спомен на митрополит Климент в края на месец юни Врачанска епархия изпраща 2000 лв. дарение на безплатната ученическа трапезария в родния град на митрополит Климент – Сопот [30].

На 10 август във Враца се провежда избор за нов митрополит. Двамата епископи за престола на Врачанския митрополит са Знеполският епископ Паисий с 15 гласа и Браницкият епископ Максим с 10 гласа. За нов митрополит е провъзгласен Знеполският епископ Паисий на 21 септември 1930 г.

Вечна да бъде паметта на Врачанския митрополит Климент. 

Автор: Ангел Карадаков

Бележки:

[1] Софроний, архим. Спомени за дяда Климента Вратчаски – Църковен вестник. Бр. 19; стр. 226

[2] Белодробна туберколоза

[3] В брой 11 от 1914 г. на Църковен вестник при избора на митрополит Климент за Врачански митрополит е упомената датата 1872 г.

[4] Според Стефан Шивачев митрополит Климент се ражда в с. Бабек, сега община Брезово. В статията ще се позоваваме на официоза на БПЦ – Църковен вестник, в който се казва, че митрополитът е роден в Сопот. В брой 11 от 1914 на Църковен вестник също се съобщава, че митрополитът е роден в Сопот.

[5] Църковен вестник. Бр. 19; стр. 218

[6] Шивачев, Стефан. Митрополит Климент Врачански. // Сите българи заедно. Посетен на 14 юни 2020 г.

[7] По онова време наместник-председател на Св. Синод.

[8] Първият ректор на Софийската духовна семинария е Йоаким Бакалов, но той е ректор само за една година. През 1904 г. за ректор на духовното училище е назначен йеромонах Климент.

[9] Църковен вестник. Бр. 19; стр. 218

[10] Спомени на иконом Г. П. Стайков – Църковен вестник, бр. 19; стр. 228

[11] Църковен вестник, бр. 21, 1930 г.

[12] Йоаким Бакалов.

[13] Български екзарх Йосиф I. Дневник. с. 692.

[14] Пак там – Църковен вестник…

[15] Спомените на Найден Патев могат да бъдат намерени в бр. 19 на Църковен вестник от 1930 г.

[16] Църковен вестник, бр. 4, 1914 г. стр. 47

[17] Църковен вестник, бр. 11, 1914 г. стр. 131

[18] Пак там. Бр. 11

[19] Църковен вестник, бр. 13, 1914 г., стр. 149

[20] Цвятко Петров Бобошевски е български политик от Демократическия сговор и юрист, министър на търговията, промишлеността и труда и на правосъдието в правителствата на Александър Цанков и Андрей Ляпчев.

[21] Църковен вестник, бр. 19, 1930 г., стр. 222

[22] Църковен вестник, бр. 23, 1930 г. стр. 265

[23] Църковен вестник, бр. 33, 1930 г. стр. 385

[24] Църковен вестник, бр. 19, 1930 г., стр. 220

[25] Пак там. стр. 225

[26] Пак там.

[27] Пак там.

[28] Пак там.

[29] Църковен вестник, бр. 22, 1930 г.

[30] Църковен вестник, бр. 26, 1930 г.

За Ангел Карадаков

Виж още

Знания за вярата. Деца посетиха храм „Св. Архангел Михаил“, с. Люлин и беседваха с енорийския свещеник

Cĸъпи гocти пocpeщнa xpaмът „Cвeти Apxaнгeл Mиxaил“ в пepнишĸoтo ceлo Люлин. Ha пoceщeниe тaм бяxa ...