Тази ситуация на криза и на повсеместна опасност от епидемията, е едно велико изпитание, но и възможност всеки един от нас да се обърне към себе си, да застане пред Бога и да промени това, което е необходимо в себе си, за да постави ново начало в личния си живот и отношенията с ближните.
Да се замисли за най-важното в живота, да се освободи от суетното и безсмисленото, от маловажното и незначителното. Да благодари на Бога за всичко, което е получил от Него и да поднови с ново усърдие и духовна трезвост молитвата и общението с Христос и подкрепата за Неговите най-малки братя.
Времето на карантина и социална изолация е уникално и благословено от Бога време за нас.
Но само ако го възприемаме осъзнато като полезно за нас и нашето спасение, а не като наложено ни принудително от някакви външни за нас светски сили и държавни власти. Като уникално и благословено за нас време на самоизпитание и духовен пост, на самоограничение и въздържание, на усамотение и анахореза – на съзнателини духовни усилия за превъзмогване на страховете и суетата, които идват от „света, който в зло лежи“ и на обръщане към Бога с „Дух и Истина“!
Автор: доц. д-р Костадин Нушев
Снимка: Ангел Карадаков