Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Онлайн интервю от 26/10/2020 с Негово Високопреосвещенство митрополит Атанасий Лимасолски с представител на училището за родители в гр. Катерини. Първа част от интрвюто с митрополит Атанасий Лимасолски може да прочетете тук. Втората част от интервюто може да прочетет тук.
К: Никос, Ваше Високопреосвещенство, пита: „Човек, който пада в плътски грехове, ще получи ли ползи, ако спазва строг пост (без олио) сряда и петък?“
А: Постът помага много в плътската борба. Въздържанието, постът, подвизаването, борбата с греха – всичко помага на нашата душа да се прочисти от нечистите помисли, да се справи с плътските борби. Разбира се, че помага. Ако не помагаше, на светите отци за какво им е било да постят цял живот? Много помага и довежда благодатта на Св. Дух в нашата душа. Освещавайки душите ни, освещаваме и тялото си.
К: От Холандия – поздрави от Спирос. Пита: „Познавате ли стареца Нектариос Виталис“.
А: Не, за съжаление.
К: Аз го познавам, дядо Владика. Сещам се, че на 11 ноември ще ни гостува Манолис Мелинос – негово духовно чадо, в деня на отбелязването на 100 години от успението на св. Нектарий.
А: Да, на св. Нектарий.
К: Манолис е духовно чедо на стареца Нектарий Виталис, но също е и писал и книги за св. Нектарий, разказвали са му за св. Нектарий. Предполагам знаете за какво става дума?
А: Да, чел съм ги тези неща.
К: Поради това го поканихме. След около две седмици ще ни гостува и ще ни разказва.
А: Много хубаво, ще опитаме и ние да проследим предаването.
К: Така, много хубаво. Нека погледна другите съобщения: „Молете се за гръцките учители, и не само, защото тяхонто дело, слова, но и примерът им може да спасят много детски души“.
А: Наистина, изключително важно нещо, много важно нещо. Учителите държат в ръцете си всички деца на света. Тяхната роля е изключително важна и разбира се ние трябва да се молим и много за тях и да ги обичаме.
К: Николаос от Шотландия: „Кажете ни за пророчествата, свързани с връщането на Цариград на Гърция. Верни ли са?“
А: Смятам, че са верни, но кога точно ще се случи, не мога да кажа. Много светци са го предсказали и са ни говорили за това, но кога ще стане – не мога да кажа. Смятам, че ние, гърците, трябва първо да помислим върху себе си, за да може после да помислим и за Цариград.
К: Предавам ви едно съобщение от монах Софроний: „За съжаление не се чувствам много добре здравословно. Моето почитание към владиката“.
А: Ах, отец Софроний!
К: Отец Софроний от манастира Гувернету.
А: Да, да, разбрах.
К: Не е много добре.
А: Става дума за един наш събрат, който изпитва множество трудности със здравето си. Молим се на Бог да оздравее, молим и той да се застъпва за нас пред Бога.
К: Бяхме посветили една от нашите срещи в Младежкото училище на стареца Софроний, когото много обичаме.
А: Да, аз също съм го виждал и съм се удивявал от този човек, молим се на Бог и Богородица да му помогнат в борбата.
К: Става дума за американец с гръцки произход от трето поколение, бил е заместник-ректор на Американския университет в Атина. След всичко, което се случи на Св. Гора… Да разкажа ли повече за това, владико?
А: Разбира се.
К: Смятам, че хората могат да извлекат много полза. Самият аз изпитах дълбоко умиление, когато се запознах с него и редовно го посещавах в Крит. Отишъл през ноември, 2005 година, един свещеник от Егея, за да следва магистратура в Американския университет. И там се случи така, че старецът Софроний, чието име тогава още е било Николаос Заварас, му казал – отче, понеже разбираш от църковни неща, никога не съм ходил на Света гора, мислиш ли, че можем да отидем за някой уикенд? Та наистина отишли. През ноември, 2005 година, планували поклонническо сериозно поклонническо пътуване и първо посетили манастира Кутлумуш. „Отче Нектарие, уважеми г-н заместник-ректор, заповядайте, хубавата стая, номер 3“. Към три часа сутринта, когато всички се будят за Св. Литургия, отишли и те и по време на причастяването, когато отците се причастявали, Николаос казал на своя спътник, на свещеника от Егея – „Отивам да се причастя!“. “ Ма как ще се причастяваш?“. “Ми отивам да се причастя“. И хайде на опашката при монасите. Гледа го старецът Филотей – игумен на манастира, слиза долу, хваща го и го пита – „Ти какво търсиш тук?“ И го изхвърлил навън. Шок. Забранили му да се причасти, казал му някакви неща, а той се шокирал, отишъл в килията, легнал и казал на отеца от Егея – край на поклонението, всичко ме боли, утре сутринта се прибираме в Атина. Тогава на Николаос, в килията, се явил Св. Порфирий. Казал му – „
Защо си се притеснил, детето ми, какво има, мили ми Ники, недей да се притесняваш. Всичко ще е наред. Всичко ще е наред“. Утешил го.
И така, той поспал, починал си. На сутринта казал на спътника си да не се тревожи, че всичко било наред. Докато се готвили да тръгват, Николаос казал – само да мина да се поздравя с монасите, с които се запознах и да им благодаря. И така започнал да се поздравява и о. Василий, който тогава го придружавал, му казал: „Другата седмица ще ходя към манастира Гувернето в Хания, където един мой съученик ще бъде постриган за монах. Ако искаш да дойдеш и ти, заповядай. Та отишъл. И след постригването, монахът получил името Порфирий. Това се случило на 2 декември 2009. След постригването му дали една пластмасова иконка с лика на Св. Порфирий, който той все все още го познавал. Видял го Николаос и викнал – „Този беше, този беше!“ И така започнал духовното си търсене и станал послушник – ходил нагоре-надолу, между манастира и университета, малко преди да стане послушник, се разболял от амитрофична латерална склероза, която имал и Стивън Хокинс. Приел монашеството. Дали му живот от две години – до към 2012. Но до днес, вече 8 години, не спира да прославя Бога и да свидетелства с живота си за Него.
А: И учи всички нас. Моля Ви, молете се за него. Молим и той да се моли за нас, ние също ще го поменаваме в молитвите си.
К: Тасос Мавропулос – истина ли е, че дякон Нифон много приличал на стареца Паисий?
А: (смее се) Никак не приличаше. Беше четири пъти по-голям. Но понеже беше много добър човек, имаше много смирение и добро сърце, го опреличаваха с него.
К: Владико, как се борим със страстта на гнева?
А: Ах, това е голямо усилие. Веднага трябва да го спрем, да стиснем устни, но да не изричаме гневни думи. Трябва да проявяваме смирение, защото този грях ще ни разочарова. Да се молим за смирение, тъй като егоизмът е майка на злобата и гнева.
К: Какво ще кажете за войната между Гърция и Турция според пророчествата на св. Паисий. Много хора говорят за неща, които не знаем дали старецът е казвал.
А: Вижте – старецът говореше по много теми, винаги в пряка връзка с духовното възрастване на човек. Казваше, че ще има сблъсък между Гърция и Турция. Не знаем кога подобно нещо ще се случи, може да стане сега, може да стане след 100 години. А и за нас е важно да се занимаваме с духовното си израстване, а не кога ще настъпи война. Само Бог знае.
К: Да, но вижте, това го е казал преди 30 години, 40, и сега – напрежението между Кипър и Турция се повишава и се стига лека-полека именно до потенциален такъв проблем.
А: Вижте, нека първо се случат нещата и тогава да ги тълкуваме. Пророчествата се тълкуват в последствие, а не преди да се случат.
К: Ева Пасхали иска да знае повече за децата, които си отиват от този свят поради болести.
А: Св. Паисий казваше, че тези деца, които са онеправдани в този живот и си отиват от него от болести, са мъченици. Малкото несправедливост, която изпитват тук за кратко, привлича Божията справедливост, която е вечна. Тези деца имат мъченически венец и стоят наред със св. мъченици.
К: Мисля си, че старецът Паисий е казвал, че ракът е спасявал много.
А: О, ракът е отворил рая за светците. Така казваше старецът.
К: Т.е. – болката ни кара да омекнем, или да загрубеем?
А: Ами, ако сме духовни хора, ще ни смекчи. Ако сме светски – най-вероятно ще загрубеем.
К: С многото въпроси „защо“, нали?
А: С въпросите „защо“, със съпротивата спрямо Бога, с мърморене. Но често хората с добри намерения употребяват болестта и времето на болка и трудности за духовин цели.
К: Теохарис Франгидис пита – „Познавате ли о. Йоанис Романидис?“
А: Разбира се – това бе моят преподавател в университета, четири години.
К: Сещам се за о. Георги Металинос. И той много го обичаше и е издал два тома за него.
А: Имал съм лекции с него четири години и посещавах и допълнителни класове с него следобедите. Много бяха хубави.
К: Преди четири години бяхме поканили о. Георги Металинос и о. Арсений Диакофтис. Тогава се готвеше Всеправославният събор, февруари на 2010, и те бяха тук – в Катерини. О. Арсений ни разказа, че никога не е смятал, че ще стане монах. Това обаче, което прочел от материалите на о. Йоанис Романидис, видял на практика у св. Паисий. Т.е. – видял теорията, приложена в лицето на стареца. И това е било и решаващо за него да вземе решението да стане монах.
А: Да, помагаше на всички нас в този избор. Много ни помогна, един благочестив и мъдър учител и много точен в излагането на православните догмати.
К: От Спирос от Холандия: „Как да прогоним страха и лошите помисли, какво трябва да правим?“
А: Ами, с добри помисли и упование в Бога. Казвай си Иисусовата молитва, Спиро. Трябва постоянно да я използваме.
К: От Солун – „Свещениците днес съмняват ли се в Бога?“ Малко тежък въпрос.
А: Ами не мога да ви кажа – и свещениците са хора, ще да имат подобни изкушения… Не мога да ви кажа конкретно за този тип изкушение. Не бих казал, че е нещо странно. И свещениците са хора, разбира се.
К: Какво ще кажете за светците на нашата Църква, които се явяват на хората в света – тези светци в един такъв момент могат ли да бъдат докоснати, материални ли са?
А: Не разбира се, не са плътски, но би било добре такива хора, които са имали подобни видения, да говорят с духовния си отец и да му разкажат за тях, за да се уверят, че не е било изкушение, а от Бога.
К: Василис Варалис има юридически въпрос относно руснаците, които направиха Митрополия в Североизточна Азия.
А: Вижте, където има нарушаване на светите канони, това не е хубаво нещо. Независимо дали се извършва от гърци, руснаци, сърби… който и да го прави, ако нарушава светите канони, това не е хубаво или благословено. Трябва да уважаваме духовните територии, които са обособени по даден начин.
К: От Ираклио, Крит. „Св. Паисий казва, че Крит ще премине през изпитание, какво е имал предвид?“
А: Никога не съм чувал това слово на стареца Паисий.
К: Става дума за голямо земетресение.
А: Никога не съм го чувал. Може и да го е казвал, но никога не съм го чувал. Не зная. Като ни идваха посетители от Крит, старецът винаги говореше с тях с много радост. Всеки път ги наричаше юнаци, прекрасни хора… Много му харесваха хората критяните.
К: Благодарим Ви. Тъй като темата е за Св. Паисий, може ли да ни кажете някакво слово за нашия любим светия.
А: Нека кажем, че това, което старецът Паисий ни е завещал като духовно наследство, е да обичаме Бога и Неговия образ – човека. Трябва да бъдем хора, които живеем със смирение и любов в Църквата. Това бе старецът Паисий. Останалото са практически подробности, тъй като той бе подвижник. Но наша цел трябва да е Бога и любовта към човек.
К: И последен въпос, за да не Ви натоварваме повече. Константина казва, че безбожието последните години се увеличило. Какво да правим? Гърция и Кипър сме православни народни, мисля си, че Кипър някак си поддържа Православието. Какво може да се направи…
А: Ами и тук се случват такива неща. Факт е, че наличието на атеисти ни натъжава и вреди, а ние чувстваме голяма отговорност, защото, като виждаме, че има атеисти, знаем, че и ние носим частична вина за това. Това трябва да ни накара да бъдем по-съсредоточени, по-борбени духовно, по-внимателни, за да им помогнем и на тях. И ние имаме вина за това.
К: Благодарим Ви, Ваше Високопреосвещенство, че бяхте с нас.
А: И аз благодаря за това, че ми дадохте възможност и аз малко да се понауча да боравя с тези електронни средства. Благодаря ти, Константине. Благодаря, че ме изслушахте всички. Да предадете на останалите моята благословия, пожелавам на всички да са добре. (…) Божията благословия да бъде над всички вас.
Източник: Youtube
Превод от гръцки: Асен Андонов
