На 21-и ноември Българската православна църква отбелязва празника Въведение на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм. Празникът е сред най-древните и е оказал влияние както на богослужебния живот, така и на народните традиции. Екипът на „Добротолюбие“ събра десет факта за този голям празник.
1. Въведение Богородично е и ден на християнското семейство и младеж
Освен с празнични богослужения, празникът се отбелязва и най-различни концерти и тържества в цялата страна. С решение на Св. синод на Българската православна църква от 1929 г., Въведение Богородично се счита както за ден на християнското семейство и младеж, така и за всички учащи. Първоначалният замисъл е бил това да се превърне в ден за приобщаване към Христа и Църквата. Денят бил неучебен и започвал със Св. литургия, по време на която учениците се причастявали. За жалост в наши дни тази традиция е изгубена, а празникът често е лишаван от християнското си съдържание.
2. Празникът е сред най-древните в Православието
Според писмени паметници, Въведение Богородично е сред най-древните празници на Църквата. Датиран е към VII в., тъй като по това време вече се споменава от Св. Андрей Критски. В Константинопол е въведен век по-късно, по времето на патриарх Тарасий, докато на Запад е бил приет при папа Григорий ХІ през ХІV в
3. Малката Мария сама изкачва стъпалата на Йерусалимския храм
В песнопенията на древните отци на Църквата научаваме за това как Пресветата Дева е била доведена до Йерусалимския храм и как, със свещени песни Йоаким и Ана събрали роднини, приятели и множество народ. Пред Пречистата Богородица вървели млади девойки със свещи в ръце, като цялата тази процесия била посрещната с песнопения от първосвещениците и служителите а храма. Св. патриарх Герман, в свое песнопение, влага следните думи в устата на Св. Ана: „Принасям на Господа моя обет, произнесен в скръб чрез моите уста. Затова събрах свещеници и сродници и им казвам: Радвайте се с мене! Сега аз се явявам пред вас майка, довеждам дъщеря си и я предавам не на земен цар, а на Бога, Небесния Цар“. Светата Дева била поставена на първото стъпало на храмовия вход, но, за почуда на всички присъстващи, без ничия помощ, тя започнала сама да изкачва петнадесетте стъпала, като се спряла на най-горното.
4. Св. Богородица влиза в Святая Святих – мястото, където само първосвещеникът е можел да влезе
Устройството на Йерусалимския храм било особено – в своята най-свята част стояла т.нар. Святая Святих, където се пазели Кивота с десетте божии заповеди, както и манната небесна, с която Бог нахранил еврейския народ при неговия изход от Египет. Традицията повелявала веднъж годишно първосвещеникът да влиза там и да прикадява олтара. Когато Богородица стигнала до храма обаче Захария (тогава първосвещеник) въвел Пречистата Отроковица именно в Святая Святих – място, достъпно единствено за първосвещеника.
5. Богородица отдава себе си на Бога
Когато Пречистата достигнала възраст за женене, свещениците поискали Богородица, подобно на другите девици, да се върне в света и да се омъжи. Същата обаче им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. По внушение на Св. Дух свещениците я обручили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал неин покровител и съхранил обета, която тя дала пред Бога.
6. Иконата на празника е пълна със символика
В иконата на празника Въведение Богородично може да видим трите основни части на Йерусалимския храм, но акцентът пада върху първата и последната – двора и Святая Святих. Дворът бил мястото, където вярващите вземали дейно участие в богослужението и се пречиствали. Богородица е посрещната от Захария облечен в свещенически одежди, на най-горното стъпало.
7. На този ден отдаваме почит и на родителите на св. Богородица
Според древното предание на Църквата, още преди да се роди Пречистата Богородица, нейните родители, св. Йоаким и св. Анна, обещали да я посветят в служение на Бога. Това трябвало да се случи, когато тя навърши три години. Те изпълнили обещанието като я въвели тържествено в Йерусалимския храм, където вече ги очаквали. След като принесли дарове на храма, родителите се прибрали в Назарет, а малката Мария останала да живее при храма, където трябвало да бъде възпитавана според Свещеното Писание. Там, в отделни помещения, живеели посветените на Бога девойки, жени и вдовици, които служели на храма, но и помагали на странници и нуждаещи се.
8. Много храмове в страната носят името Въведение Богородично
Празникът Въведение Богородично е особено почитан сред народа ни. Това разбираме от десетките храмове в страната, които носят името на този така голям църковен празник. Само в столицата църквите посветени на празника са две – едната се намира в кв. Дружба, а другата, в Горна баня. Десет са храмовете, които носят името на празника във Великотърновска епархия. Катедралният храм в Благоевград също носи името на празника и отбелязва съборния си празник именно на 21-и ноември.
9. Родителите водят децата си в храма
Подобно на древните обичаи, в България народната традиция също повелява родителите да водят децата си в храма. Това крие своята символика – чрез този акт, родителите изобразяват символично родителите на Майката Божия.
10. Постилите се причастяват с Тялото и Кръвта Христови
Празникът Въведение Богородично винаги съвпада с Рождественския пост. Поради тази причина повечето хора, които са постили първата седмица на поста, се подготвят за приемане на Тялото и Кръвта Христови и се причастяват по време на празничната литургия.