Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий“ (Евр. 12:1-2).
Православната църква винаги е била богата не само на източни светии, но и на древни светии от Западна Европа и броят им всъщност е доста голям. Приоритетно източните светии са посочени в нашите менологии (чети-миней) и мартирологии, паметта и важността на делото на многобройните западни светии, за вселенското православие, понякога избледнява и доста често се случва те да изчезнат от нашия молитвен живот.
Значението на тези светии обаче може да бъде доста голямо. Техният пример е важен за православните християни, които живеят далеч от родината си или просто от гледната точна на другите диаспори, в страните, където тези светии са станали известни благодарение на своето изповедничество на православната вяра и добрите си дела. Например, има случай с една имигрантка рускиня през XX в., която живеела в Париж. Жената страдала от силно главоболие и вече била отчаяна в откриването на лек. Веднъж сънувала сън, в който св. Геновева й се явила и я попитала: „Защо в моя град руснаците не ми се молят?“ Скоро жената отишла в пещерата на св. Геновева, помолила се и болката й изчезнала. Един друг такъв светец, чиято памет се отбелязва на 12 октомври, но за когото православните са малко чували е св. Мартин от Тур, покровителят на Франция.
Бъдещият светец и покровител на Франция е роден в Панония през 316 г. сл. Хр. (в днешната територия на Унгария, Хърватия и Австрия), в нехристиянско семейство. На десет години той се обръща към християството и става катехумен (оглашен) в местната християнска община, въпреки протестите на своите родители. Бащата на светеца бил военен и поради това синът му, когато станал на 15 години, бил призован на служба в римската армия. Мартин служил в Галия и дори достигнал до по-висок чин в редиците на армията. Своето отличие той получил, след като извършил едно от най-известните си дела – отрязал с меч наметалото си и дал половината на един бездомен човек, който замръзвал. И както се казва в житието на светеца, когато той заспал видял насън Христос, облечен в същото наметало, което Мартин дал на бездомния човек.
Тогава Христос казал на Своите ангели: „Мартин ме облече в това облекло, въпреки че е само оглашен“.
Този сън-видение укрепил вярата на Мартин и на 18-годишна възраст той се кръстил в християнската вяра. Светецът напуснал военната си кариера поради своето нежелание да убива и започнал да проповядва християнската вяра. Неведнъж той бил заточен и претърпял гонение от различни ариански епископи. По-късно станал ученик на св. Иларий Пиктавийски. Скоро около св. Иларий се събрала цяла монашеска общност, която впоследствие станала благодатна среда за развитието на монашеството в Галия.
През 371 г. св. Мартин, против волята си, бил избран за епископ на град Тур. Гражданите били много въодушевени от начина на живот на светеца. Понеже Мартин отказвал да бъде ръкоположен за епископ, то хората си послужили с благочестива хитрост, като му казали, че го молят да дойде и да се помоли над тежко болен човек. Според една от версиите, когато Мартин разбрал истината, се опитал да се скрие в една барака за гъски. Птиците обаче започнали да издават звуци и да вдигат шум, което улеснило хората да открият Мартин.
Св. Мартин изглеждал толкова мръсен след неуспешния си опит да избяга, че критиците му твърдели, че не е достоен да бъде епископ, но въпреки тези призиви мнозинството от хората желаели той да бъде техен духовен наставник.
Като епископ св. Мартин обръща много внимание на евангелизацията на местните хора, които били езичници. Той разпространил Св. Писание, както и бил изключително милосърден към бедните и се грижел много за болните и гладните. Поради тази причина бил наречен Милостивият. Когато св. Мартин бил ръкоположен за епископ, той не забравя и своите монашески обети и се премества от града в манастира Мармутие, който основал недалеч от Тур. Известно е, че този манастир имал строги правила и типик.
Св. Мартин е известен и със своето християнско и наистина евангелско отношение към хора от други вероизповедания. Когато например група присцилийци (изповядващи гностическо-манихейска ерес) са осъдени от светския съд по молба на един от епископите в областта, св. Мартин лично отива в Трир (град в Германия), където заявява, че делото срещу сектантите трябва да се гледа от църковен съд. Заедно със св. Амвросий Медиолански, той настоява, че екзекуцията в този случай е невъзможна, като припомня и думите на Христос към Неговите ученици в притчата за житото и плевелите. Така светецът успял да убеди дори императора узурпатор Максим. Обаче след като светецът напуснал града, Присцилиан и няколко негови последователи били екзекутирани, което предизвикало голям ужас в цялата Христова църква – хората все още помнели последните времена, когато били преследвани заради вярата си.
Св. Мартин отделя много време и усилия и за спасяването на затворниците. Толкова силно се застъпвал за тях и такива усилия полагал, че дори светските власти, когато чуели, че еп. Мартин от Тур ще дойде на посещение, отказвали да се срещат с него, защото знаели, че ще ги моли да помилват затворниците и не можели да му откажат.
Св. Мартин се преставя пред Бога в гр. Кандес на 8 ноември 397 година. Той става един от най-почитаните светии на Запад. В негова чест са кръстени хиляди църкви, а той и до днес остава национален покровител на Франция. Св. Мартин винаги е вдъхновявал местните християни чрез собствения си пример и монашески подвиг.
По молитвите на св. Мартин от Тур, Господи Иисусе Христе, помилуй ни.
Автор: Йоан Ничипорук
Превод: Ангел Карадаков
Източник: orthochristian.com
