Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Онлайн интервю от 26/10/2020 с Негово Високопреосвещенство митрополит Атанасий Лимасолски с представител на училището за родители в гр. Катерини. Първа част от интрвюто с митрополит Атанасий Лимасолски може да прочетете тук.
К: Катерина Еканаки пита: „Истина ли е, че след смъртта си, светиите са по-близо до нас?“. Може ли да ни кажете повече за това?
А: Самите те са ни го казвали. След смъртта си светиите вече не обитават в болното си тяло, което е тук на земята, не се умарят, не огладняват, не боледуват. Съединени с благодатта на Св. Дух, като ангели, както казваше св. Паисий, обикалят света и помагат на всеки човек, който ги призовава. Затова и призоваваме светците в нашите молитви, за да се уподобим на тях.
К: Въпрос от Катерина Етери: „Може ли да ни кажете какво е казвал св. Паисий за малките деца, как можем да им говорим за Бога и до каква възраст?“.
А: Старецът Паисий казваше да говорим на децата за Бога по детски начин, но не и по детински. Трябва да им говорим по един сериозен начин за Господ, по един детски начин разбира се, а не детински, за да не се стигне до там, че като пораснат, просто да го отхвърлят.
Освен това не бива да им говорим само с думи, но трябва да им даваме и пример най-вече чрез нашата молитва.
Примерът в молитвата е по-добрият начин да възпитаме децата в практическите аспекти на духовния живот, в който ще израстнат.
К: Етерос Филос пита за забраната за жени да ходят на Св. Гора. Иска да знае как е започнало всичко това и защо не могат жените да ходят там.
А: Обикновено жените са тези, които задават този въпрос. Е, имат право – може би се чувстват някак изолирани, но това е била заповедта на Пресвета Богородица, а именно – да не могат жени да посещават Света гора поради простата причина, че обитателите там са подвижници, монаси, мъже, и не се изисква да присъстват жени във връзка с техния подвижнически живот, чиято цел е пребиваването в тишина. Богородица за това е поставила тази забрана. Това е едно място за мъже, обитавано от монаси подвижници. А и това е една огромна територия – не е място, което можеш да посетиш току-така. Доста е трудно.
К: Въпрос от г-жа Христотеа: „Имам личен проблем. Мога ли да се причастя, ако съм извършила аборт?“. Бих казал, че това е един духовен проблем.
А: Наистина е така. При духовен проблем, трябва да говори с духовния си отец, или с епископа на района, където живее.
К: Колко дълго може да продължи епитимията в този случай, дядо владика?
А: Епитимията може да се изразява в много неща, тъй като е свързана с решението на духовния отец да помогне на човек. Ако обаче тя смята, че няма да се справи, трябва да говори с духовния си отец, за да уреди въпроса. Ако това не е много лесно, с местния епископ.
К: Това са въпроси, които са силно актуални, особено за млади жени. Ваше Високопреосвещенство, разкажете ни повече по този въпрос.
А: За съжаление това е нещо, което нанася сериозни вреди. Св. Паисий е имал много страшно видение за децата, умрели при аборт. Това е нещо, което силно вреди на човешката душа и по-добре човек и да не помисля да извършва подобно нещо, тъй като се счита за убийство.
Това е убийство на един невинен човек и разбира се – на нашето собствено дете.
Това е огромен грях, който изисква силно покаяние. Но покаянието може да изчисти и най-големите ни грехове. Затова трябва да сме винаги в готовност да се покаем, но никога да не си помисляме да извършваме това престъпление спрямо нашето дете, което самите ние сме довели на този свят, не те. Това са невинни дечица, които не са виновни в нищо.
К: Само в Гърция има 300 000 убийства от аборти.
А: Да, и 18-20 000 в Кипър. Това бе обявено официално от Парламента ни, че има официално 18 000 аборта в Кипър. Не включваме разбира се онези, които го правят без никой да разбере. Помислете си върху това, пък ние да си говорим за коронавируси, епидемии и други неща. Вижте какво се случва.
К: Веднъж ни гостува председателят на организацията „Неродено дете“, г-жа Варвара Металину, презвитерата на о. Георги. Тя ни показа видео, което демонстрира по какъв начин става абортът, как вадят ембриона, как го убиват.
А: Да, да… Това е страшно нещо.
К: Много е страшно.
А: Не бива никой човек да си помисля да прави такова нещо. Това е най-страшният грях, който можем да извършим спрямо човек.
К: Как можем, Ваше Високопреосвещенство, да помогнем на някой младеж, който е станал наркоман.
А: Трябва самият той да иска. Ако той самият не иска, няма как да помогнем. Трябва да поиска, да проумее, че е станал зависим и да каже, че иска да се спаси, да се избави. В момента, в който каже, че иска да се спаси, нещата са по-лесни. Ако обаче си мисли, „не искам, не съм зависим, няма нужда някой да ми казва как да се поправям“, тогава за съжаление няма как да се намесим в свободната му воля. Можем единствено да се молим Бог да просветли този човек. Ако искат – има много начини, по които може да им се помогне на такива хора, различни психиатрични и медицински организации, Църквата със светите отци и тяхното учение, както и много други средства, стига тези деца да поискат. Ако пожелаят, непременно ще получат помощ.
К: Относно въпроса със Св. Причастие, отново от Канада – „Единствено Гръцката църква въведе такива мерки, официален закон от местното правителство не съществува. Свободен избор е и е ясно, че това е решение единствено на Гръцката църква“.
А: Нямам подробности за този казус, но ако смятат, че в Гръцката църква има нещо, което не ги кара да се чувстват спокойни, има и други канонични православни църкви, църкви към други диоцези – сръбска, антиохийска, румънска, руска, грузинска. Те не го правят, могат да отидат там – тези наши братя са православни. Всички те. Стига да са каноничи православни църкви – да не са старостилци, да не са схизматици, канонични. Ако са канонични, хората могат да отидат, където си поискат.
К: Един войник има въпрос – казва, че е чувал, че Св. Паисий никого не е убил по време на войната, бил е, както казват – радио оператор на Бога. Ако ние се намираме в подобна ситуация, как да се справим с това?
А: Каква ситуация, да се налага да убиваме ли?
К: Да, за това става дума.
А: Да, старецът така ни казваше, че никого не е убивал. Нека се молим никога да не изпадаме в подобна ситуация и да не го правим. Войната обикновено не минава по мирен начин и без кръв, нека се молим никога да не изпадаме в такава ситуация и да не се налага един човек да убива друг. Ако за съжаление се стигне до там, съществува покаяние – да се покаем и да потърсим Бога в нашата Църква.
К: Мой личен въпрос – липсва ли Ви Св. Гора, дядо Владика?
А: (смее се) Да ви кажа – в момента нямам никакво време да си помечтая за Света гора, толкова съм уморен и зает, че съм потънал в множеството ежедневни проблеми. Както казах преди малко, Света гора не е обикновено географско място. Това е начин на живот. Не е място, а начин.
Това трябва да правим – да живеем по начина, по който се живее на Света гора.
Начин, по който Църквата ни води по-близо до Христос. Цел и желание на светогорци, както и на нас, е да сме с Христос. Да намерим Христос и да оставим останалото на заден план. Нищо не ни липсва, само Христос ни липсва.
К: Сотирия Констандара Ви благодари за това интервю. Има въпрос: „Ако един послушник реши да не се замонашва, може ли да остане в света, има ли благословията да се ожени?“
А: Разбира се! Не само, че може, но трябва да се върне в света. Не е длъжен да стои там, където не иска и не може. Изключено, разбира се, че ще го направи.
К: Нали затова е и периодът на послушание.
А: Точно така, това е целта му. Не е отишъл там, за да остане завинаги. Опитал е, не му е харесало, разбира се, че може да се върне в света. Стига човек да е в Църквата, не е задължително да става монах.
К: Разкажете ни за Православието в Кипър. За благочестивия Ви клир.
А: Слава Богу, Църквата ни е вкоренена в тези земи вече 2000 години, както и в традицията на народа ни. Църквата ни свидетелства за Христа пред целия свят. Е, разбира се – изкушения и изпитания има навсякъде. Господ обаче няма да ни остави и ще ни даде сили, за да станем по-добри и да уползотворим Неговите дарове по духовен начин. От това имаме нужда – от смирение и молитва.
К: Когато за първи път посетих Кипър, беше лятото на 1991 г. Тогава църквата „Св. Лазар“ се строеше и ни казваха, че били намерили мощи на св. Лазар без да знаят, че са там. Оказа се, че са намерили едната половина от мощите на св. Лазар, като според Преданието, другата част се намирала в Константинопол.
А: Да, точно така.
К: Може ли да ни разкажете.
А: Да, наистина това е една много умилителна история, стана точно така, както разказа. Под Светата Трапеза откриха ковчег, върху който бе изписано „Приятел Господен“. Вътре бяха половината мощи. Хората тогава се запитаха защо са само половината. Когато прочели житието на св. Лазар, разбрали, че другата част е била пренесена в Цариград. И оттогава светите му мощи почиват в Кипър, идват тук хората, за да се поклонят, случват се големи чудеса и знамения от Бога. Считаме присъствието на св. Лазар, приятелят Господен, за една велика благословия за Кипър, и за Китион, към Митрополията Китион в Ларнака.
К: Въпрос от един войник, който в момента е в Северна Македония.“ Как да се моля сега като съм тук?“
А: (смее се) Ами, нека казва Господнята молитва за целия свят. Господи, Иисусе Христе, помилуй ме. Да се моли Господ да закриля целия свят.
К: Относно Иисусовата молитва, какво казваше старецът Йосиф Ватопедски…
А: Това са ни завещали нашите отци. С това трябва и ние да се занимаваме повече, разбира се спрямо нашите възможности.
К: Въпрос от Гърция – „Какво е мнението Ви за сирачетата?“
А: Св. Паисий казваше, че сирачетата имат Вечен Небесен Отец. Ако са изгубили земния си баща, имат Небесен Баща. Ако са изгубили земната си майка, тяхна Небесна Майка е Богородица. И тези деца, понеже са онеправдани и им е тежко, ще ги благослови Господ, ще им дари благодатта си и ще останат под закрилата на Вечния ни Небесен Отец. И така, Господ никого не онеправдава.
К: Какво е мнението Ви за некръстените деца, които загиват? (въпросът не остана ясен, тъй като записът прекъсна, затова е възстановен на базата на отговора на митрополита, с което интервюто директно продължи, бел. прев.)
А: Знаем, че Господ е справедлив и знаем, че никога няма да онеправдае човек. Разбира се това се отнася и за некръстените дечица. Никога няма да го направи на човек. Нека се доверяваме на светата Му справедливост. Не мога да кажа, че тези деца ще бъдат в ада, изключено, макар и да знаем, че нямат Свето Кръщение, което, да кажем, е нещо не толкова добро. Господ обаче, който е справедлив, няма да онеправдае онеправданите деца. Ще въздаде вечна справедливост.
К: Въпрос от Димитрис Стаматалатос: „Ако дете на 4 години проявява егоистично поведение и обижда възрастните с думите си, какво трябва и какво, не трябва да направим?“
А: Ами нека първо да погледнем дали самите ние не правим същото. Децата знаем, че копират нас. Едно дете на 4 години откъде да знае такива неща? Ние самите имаме отговорност за поведението на децата ни. Трябва да го разбираме. След като знаем причината, трябва с любов и внимание да го научим, да му обясним нещата и да му покажем как се постъпва правилно и истинно. На първо място децата се учат от нашия пример, едва след това – от нашите думи.
К: Точно така, да. Въпрос от Елени Папа: „Защо Църквата позволява на Правителството да се намесва в църковни дела, и каква е връзката между държава и Църква? Каква трябва да е?“
А: Не съм сигурен какво има предвид нашата сестра, но да кажем, Църквата не трябва да се меси в държавни дела, нито пък обратното. Разбира се ще има случаи, в които някои закони на държавата пряко ще засегнат църковния живот. Трябва да сме особено внимателни и да отдаваме Божието Богу, и човешкото – на човек. Този въпрос изисква особено внимание.
К: Това си е опасно нещо.
А: Точно така, опасно е и изисква особено внимание.
К: Вървим към края на нашето интервю. Нека поговорим за стареца Ефрем Аризонски. Не сме се говорили за него.
А: Не сме говорили за него, да. Нека кажа, че имах благословията да посетя този свят човек малко преди да почине, в Аризона, в Америка. Самият той бе част от духовното семейство на нашия духовен отец, бидейки духовно чедо на св. Йосиф Исихаст. 10-15 дни, преди да почине, бях с него, в Америка, където получихме молитвите и благословията му и почерпихме полза от светото му присъствие. Това бе нещо много важно. Смятам, че това е един велик съвременен светец на нашата Църква, равноапостолен. Беше като апостол, като ангел на Америка и с присъствието си доведе Православието в Америка – една страна на хаоса, съвременния Вавилон. Подкрепи манастирския и църковен живот в тамошните земи. Църквата рано или късно ще добави стареца Ефрем към лика на съвременните светци. Нека имаме застъпничеството му.
К: А и знам, че е занесъл и черепа на св. Йосиф там.
А: Точно така, занесъл го е черепът на нашия отец Йосиф. Това е хубаво и достойно нещо, защото сега осветява цялата земя на Америка.
К: А как е преминало цялото пътуване, всички видове проверки и пр.? Ще ни разкажете ли?
А: Това и аз го попитах веднъж, попитах го стареца – отче, как си се справил с всичко това. И той ми каза – „Искаш ли да те взема с мене да видиш?“ И аз му казах – „Добре, вземи ме“. Та ние се озовахме с череп под ръка, изправени пред всички видове проверки от страшните американци. Никакъв проблем. А на всичко отгоре държеше черепа в една чанта, в ръцете му, а не да кажем, в куфара. В ръцете си го носеше. Та нищо не отчетоха датчиците, никой нищо не разбра.
К: Много хубаво. Георгиос пита дали сте се срещали със стареца Амвросиос Лазарис?
А: Да, познавах го. Веднъж бях в Атина, там се срещнах с него и после много пъти се чувахме по телефона. И това е един съвременен старец с много дарове от Бога.
К: От Германия ми изпратиха съобщение. „Какво да правим сега, когато в Германия се забранява Светото причастие?“
А: Още ли не причастяват там?
К: Ами сега пише, че се е обадил да попита.
А: Може би в други православни църкви – канонични православни църкви, се позволява Причастието? Не зная. Ако в други канонични Църкви се позволява, нека ходи там.
К: Имаме много въпроси. Андреас има пита относно приятелката му, която принадлежи към САПЦ (Свободна апостолическа петдесетна църква, бел.прев.).
А: Какво е това С-А-П-Ц?
К: Мисля, че е някаква гръцка петдесетна църква. Позволява ли Църквата смесения брак с тази деноминация протестанти? Ще ни благослови ли Църквата брака?
А: Не, Църквата не би позволила подобен брак. По-добре да отиде да говори с духовния си отец, да обсъди този въпрос внимателно, за да им каже какво да правят и как да се справят с тази ситуация.
К: Г-н Продромос пита – какво е гледището на Църквата за хомосексуалните хора, които обаче пребивават във въздържание?
А: Т.е. – хомосексуални хора, които не извършват плътски грехове ли? Ако не извършват плътски грехове – няма проблем. На това ни учи Църквата – да пребиваваме във въздържание и целомъдрие и да не грешим. Ако някой не греши, той не греши, независимо от видовете изкушения, които го нападат.
К: От Лимасол. Просят Вашата благословия и искат да знаят какво ще се случи с Вашите проповеди, понеже не могат да се провеждат онлайн. Казват, че им липсвате и че Ви обичат.
А: Ами аз от тези неща въобще не разбирам. И сега стоя и гледам този екран и се чудя какво се случва.
К: Ами и ние не знаем, за първи път го правим и тази година ще да продължим онлайн. Но толкова много хора ни слушат в момента…
А: Трябва да взема няколко практически урока, че да се науча и аз да ги разбирам. За съжаление и тук при нас, в Лимасол, в Кипър, има сериозни ограничения и може би няма да мога да продължа да правя проповеди така, както преди. Не зная дали няма да се получи онлайн. Не зная да ви кажа.
К: Ами честно казано – Вашият събрат, старецът Ефрем Ватопедски, посвети около два-три месеца за тези неща, и ги научи
А: Ами той е доста напреднал старецът Ефрем, смел е. Аз въобще не ги разбирам тези неща.
К: Е и той не ги е знаел, но пък неволята учи, нали така?
А: Разбира се. Така е. Ще опитаме и ние.
К: Всъщност това първото Ви онлайн интервю ли е?
А: Ами да, първото.
К: Аа, колко хубаво! Радваме се! Радваме се! И за нас това е първо такова преживяване и е голяма благословия за нас.
А: Бог да ви дава сили.
Следва…
Превод: Асен Андонов
