Начало / Uncategorized / Любовта прогонва страха

Любовта прогонва страха

„И налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.“ 

Няма нищо в Св. Писание, нито една дума или знак, които да не ни указват нещо важно. Нека обърнем внимание на думата съблякоха го.

Когато един човек е нападнат, съблечен, без дрехи, пребит и наранен – той не може да бъде разпознат. Дали е богат или беден, дали е евреин или самарянин, вярващ или невярващ. Когато сме разсъблечени, т.е. без отличителни белези ние сме само оставени да бъдем сами със себе си и с Бога.

Затова в историята се казва съблякаха го, т.е. той остава гол – без да се забелязват делата му, заслугите му, изобщо – какъв човек е  – а се вижда само това, че е човек.

И след това се казва – изпонараниха го – т.е. още повече да не може да се разбере нищо за него. Затова и двамата, които слизаха не се спряха при него, а го подминаха, защото не можеха да го разпознаят, не виждаха какъв е този човек. Така и ние, много често гледаме на хората на лице, по външните белези. И така и преценяваме хората.

А третият – самарянинът – се спря и се погрижи за ранения. Той също не разпознаваше кой ли е този човек, но той виждаше само един страдащ човек – ближен, който е близо до него и има нужда от него.

Това са неща, които трябва да насочат мисълта ни към определена посока. Не че първите двама са лоши хора – те може би също са помагали на нуждаещи се, но в случая, ни се показва как, понеже те не разпознаха човека, не знаеха за него нищо, се уплашиха и го оставиха.

Незнанието плаши. Неизвестността плаши. Защото са се оставили на ума си, който разсъдъчно гледа на лице.

Защо Бог постоянно извиква образа на младенците и децата? – Защото те приемат всичко безусловно, само на вяра, без участието на ума. А той непрестанно ни обърква и размишлява…

Това е смисълът на тази история – страхът премахва човещината.

Да не се страхуваме. Във вярата няма страх.

Когато в началото на тази история книжникът пита Господ „А кой е моят ближен?“ – с това се показва лицемерието на този човек, че той преценява хората, че не може да разбере, че ближен е всеки, който има нужда от теб.

Защото ближен ни е всеки човек, понеже и той е чадо Божие, както сме и ние и следователно е наш брат. Като човеци и още повече като християни ние знаем това, но обикновено го  приемаме по подразбиране, като нещо „по принцип“, както често казваме. Докато Самарянина не приема непознатия човек като ближен „по принцип“, а го приема като такъв със сърцето си, него го боли от чуждата болка и помага без високоумни разсъждения кой му е ближен. Но проявата на такова състрадание е дар Божий и ние можем само да се помолим да го придобием и да имаме сили да го проявим действено.

И ето и сега – в тази тежка обстановка, понякога може да ни се наложи да взимаме бързи решения, да помагаме на хора в тежка нужда.

И не трябва да се боим, защото когато помагаме на ближен – така всъщност ние служим  на Самия Господ, както Сам Той ни учи. Защото Бог ни обеща, че когато вършим всичко в името на любовта към Бога и ближния, „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди“ (Лука 10:19). Амин.

Автор: прот. Божидар Маринов

За Ангел Карадаков

Виж още

Вина или покаяние?

Като цяло хората обичат да се обвиняват. Обвинението решава проблеми. Обвини се там, където би ...