Начало / Интереси / беседи / Молитвен вопъл от килията

Молитвен вопъл от килията

Спомняме си и за монашеските дни, прекарани в манастира с ясното съзнание, че в манастир човек отива, за да се спасява, а не за да загуби спасението, да се труди, а не да бездейства.

Времето в светата обител се прекарва в труд, молитва и четене на душеполезни книги. Манастирският живот и черните одежди означават смирение и покаяние. Ние сами сме си избрали този път. В манастира всеки монах си има килия. Когато живееш в килия, трябва да сменяш нещата, които вършиш, за да може с по-голяма охота да пристъпваш към всяко от тях, т.е. да се молиш, четеш, работиш. За нас, митрополията е също манастир, в който си имаме килия. Колко е утешително да останеш в килията си сам, с Бог! Всъщност, килията е мълчаливият свидетел на нашия живот. В бъдещия век може да бъде и наш съдник за това, което сме сторили, или не сме сторили.

 За всеки човек домът е място на сигурност и спокойствие, а също така може да бъде крепост и прибежище, място за живеене и труд. В духовен смисъл, за нас християните, домът е „килията“ на домашната църква.

 Днес нашият живот е белязан от болестта. Живеем в условията на силно разпространилата се корона вирусна инфекция. Много хора са болни, страдащи и немощни. В душата на човека се всели страхът и хаосът. Притеснението, скръбта, отчаянието, унинието, безнадеждността, уплахата преобладават в човешката душа. Във време на тежка болест човек разбира колко е слаб и нищожен, колко е безпомощен! Но във всичко това, което ни заобикаля, има нещо много важно, към което се призоваваме всички – да останем в домовете си, в килиите си, за да се предпазим, защитим и надмогнем болестта. Въпросът за самоизолацията е много същностен и от изключително важно значение.

 Господ винаги помага на Своите раби. Единственото прибежище за нас е Божията помощ. „Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди“ (Пс. 45:2). Той Сам заповядва на рабите Си, на християните, да Го призовават в ден на скърби: „призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“ (Пс. 49:15). Без Божията помощ човек е нищо. Както казва един известен свети отец „сянката няма нищо в себе си: ни живот, ни тяло, ни движение, а само подобие на тяло и като се скрие слънцето, тя веднага изчезва“. Така е и с човека … Докато Бог го запазва, насочва и просвещава, тогава той е нещо и съществува в този свят, но когато Бог скрие светлината Си и отнеме жизнената му сила, тогава човекът изчезва. Неслучайно за това говори и пророкът: „човек ходи като привидение„ (Пс. 38:7), и също: „човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка“ (Пс. 143:4).

 Болестта, макар че отслабва тялото, укрепва душата, умъртвява тялото, но душата оживотворява, външният човек разтлява, но вътрешния обновява. „Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор. 4:16). Как се подновява? Научава се на смирение, търпение, да помни смъртта, а от това следва усърдно покаяние, молитва, отхвърляне на света и светската суета. Кой ще поиска по време на болест да се гордее? Мнозина светци са пребивавали в недъзи и болести. Иов е бил поразен „с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме“, изстрадал (Иов. 2:7). Светият апостол Тимотей имал „чести боледувания“ (1 Тим. 5:23). От църковната история знаем, че много благочестиви хора са страдали от различни болести.

 В момент на самота и отделеност, разбираме колко важно е да се общува с ближните, защото прякото общуване е и непосредствена подкрепа за човека. Затова се обръщаме отново към всички чеда на Варненската и Великопреславска епархия, отци, братя и сестри, които боледуват в момента и се намират в своите домове, килии или в болнични заведения, с думите на един свети отец: „Вие, любезни страдалци, нека не отслабва Вашата душа! Макар че Вашето тяло тлее, но Вашите свети души се изцеляват и получават своето здраве… Вие тук страдате заедно с бедния Лазар, но с него ще наследите и лоното на Авраамово“ (Лк 16:22).

 Нека в този момент на изпитание да възнесем и нашия молитвен вопъл към Бога. Този вопъл и молитва съвпадат с вопъла на един известен светец от XVIII век, който притежава огромен мистичен опит: „Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име…“ (Пс. 141:7).

 Иисусе, Сине Божий, помилуй ме.

 Привлечи ме, за да дойда при Тебе.

 В тъмница съм заключен, Господи, и тъмнина ме обкръжва; свързан съм с много железни вериги и няма отхлабване. Разкъсай веригите, за да бъде свободен. Изгони тъмнината, за да видя Твоята светлина. Изведи ме от тъмницата, за да дойда при Тебе.

 Дай ми уши, за Те слушам.

 Дай ми очи, за Те виждам.

 Дай ми вкус, за да Те вкуся.

 Дай ми благоухание, Тебе да благоухая.

 Дай ми нозе, за да дойда при Тебе.

 Дай ми уста, за да говоря за Тебе.

 Дай ми сърце, за да се боя и да Те обичам.

„Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина…“ (Пс. 85:11)

 Ти си „пътят и истината и животът“ (Ин 14:6).

 Вземи моето от мене, и дай ми воля да върша Твоята блага воля. Отнеми ми ветхото и дай ми ново. Отмени каменното ми сърце и ми дай сърце от плът, Тебе да обича, Тебе да почита, Тебе да последва. Дай ми око, за видя Твоята любов. Дай ми око, за да видя Твоето смирение и да го последвам. Дай ми око, за да видя Твоето търпение и кротост и да ги последвам.

 Речѝ дума и всичко ще бъде, защото Твоята дума е дело. „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми“ (Мк 9:24).

 Обични в Господа братя и сестри, скъпи лекари, медицински сестри, санитари и служители в здравната помощ, ние Ви обичаме и се молим за Вас! Благодарим Ви и Ви подкрепяме! Ние съвсем ясно разбираме, че лекарите не само изпълняват своя дълг, но проявяват и жертвена готовност в борбата с болестта. Жертват самите себе си и в крайна сметка някои от тях губят живота си. Който нелицемерно обича ближния си, той е истински Христов ученик, както сам Христос свидетелства: „по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Ин 13:35).

 Сърдечните ни молитви са за всички лекуващи и лекуващи се! Не унивайте, а „непрестанно се молете. За всичко благодарете“ (1 Сол 5:17-18). Не се отчайвайте, а се борете против страстите, които са духовни болести! Господ Иисус Христос е Лекар на каещите се души, затова не падайте духом, а помнете Неговите думи: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Мт. 28:20).

 Благодатен и спасителен Рождественски пост!

 С обич в Христа,

 Ваш Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Източник: Варненска и Великопреславска митрополия 

За Ангел Карадаков

Виж още

За умората, възможностите ни и ежедневието

Беседа върху четвъртата Божия заповед Митрополит Атанасий Лимасолски Четвъртата Божия заповед гласи:  „Помни съботния ден, ...