Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В Гоце Делчев днес бе отбелязана седмата годишнина от кончината на Неврокопския митрополит Натанаил, който си отиде от нас на 16 ноември 2013 година.
В престолния на Неврокопска епархия град се събраха архиреи, духовници и миряни, за да почетат паметта и да се помолят за душата на митрополит Натанаил. Неврокопският митрополит Серафим съслужи с Врачанския митрополит Григорий, Видинския митрополит Даниил, Адрианополския епископ Евлогий, игумен на Рилската св. обител, архим. Епифаний, протосингел на Неврокопска св. митрополия и игумен на Роженския манастир, архим. Теофил, игумен на Хаджидимовския манастир, и духовници от епархията.
Неврокопският митрополит Серафим се обърна със слово, в което каза:
„Изпълниха се седем години от заминаването от този временен живот, от блажената кончина на приснопаметния дядо Натанаил. Измина година, която, както всички се уверяваме, е по-объркана от много други години в живота на всички нас, които сме тук.
Поводът, който ни събира, ни дава възможност да си припомним много неща от живота и словото на дядо Натанаил, които днес са особено необходими.
Чухме днес това евангелско четиво за истинския израилтянин, у когото няма лукавство – Евангелието на Неделя Православна и паметта на св. ап. Филип, четем същото днес. В една от годините назад, когато е четено това евангелско четиво, бива извършено и монашеското пострижение на дядо Натанаил и всички, които го познавахме, сме уверени, че неговият живот е точно отражение на тези думи на Спасителя, с които Той се обърна към Натанаил, когото призовава тогава в числото на св. апостоли. Казва му, че е истински израилтянин у когото няма лукавство.
Истински човек на вярата и на духа у когото сме убедени, че нямаше лукавство, нямаше лицемерие, нямаше престореност. Това е Неврокопският митрополит Натанаил.
Той имаше искреност във вярата, откритост в отношенията, преданост и послушание на Църквата и готовност в себеотдаването си по всяко време в служението на Бога и на ближния. Всички тези неща са малко да ги кажем за неговия живот. Много трябва да се говори за това, за което той извърши, и което говореше и поучаваше докато беше сред нас.
В това време, в което живеем, в изпитанието, в което сега се намираме, няма нищо по-полезно от това да си спомним много от неговите думи, но и личния пример, който ни даваше, когато той самият се намираше в тежки изпитания и в много критични моменти в своя живот. Да си спомним как устояваше в твърдостта на вярата, как следваше всички принципи, които беше възприел от младата си възраст в живота в Христос; как показваше, че не трябва да падаме духом и да се предаваме, защото с това само врагът на нашето спасение постига своята цел – да смути, да обърка нашите души и да ни хвърли в отчаяние.
Във всичко трябва да имаме пълна надежда, вяра, упование в Господа и с любов, в служение Нему и на ближния, и на Църквата.
Ако си припомним всички тези неща, които той ни показваше с личния си пример, то вярвам, че няма да е трудно да преодолеем и тези изпитания, защото това е пътят чрез Христа и в любовта в Христа – да преодолеем всичко онова, което противостои на вярата ни, на спасението ни и се опитва да ни отлъчи от Христа. Защото, който има в себе си любовта Христова, нищо от този свят – нито болест, нито стихии, нито врагове. Нищо не е в състояние да отлъчи такъв човек от любовта Христова. Нека с тези размисли и с тези спомени да отправяме не само и днес, но и винаги молитва за упокой душата на дядо Натанаил. Да го приеме и да приема винаги Господ и неговите молитви за всички нас при себе си, за да ни приведе през този свят, този живот на нелеки изпитания в тихия пристан на Негово небесно царство, където да бъдем всички заедно.
Бог да упокои душата и вечна да бъде паметта на дядо Натанаил“!
