Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
След 1917 година, при началото на гоненията срещу руските свещенослужители, техните съпруги започнали да споделят с тях мъченическия живот. Властите лишавали презвитерите от всичките им граждански права, като не се интересували как те ще могат да се грижат за семействата си. И така жените подвижници мъжествено понасяли своя кръст.
Григорий Сербаринов завършва Петербургската духовна академия, бил е високообразован човек, говорил 8 езика. След като се дипломира през 1905 г., се запознава с Атнонина Шишова – дъщеря на Петербургски свещеник. Младите се влюбват и се венчават, а след сватбата заминават за Казан, където канят Григорий да преподава в духовната семинария. След четири години двамата се завръщат в столицата. Сербаринов е ръкоположен за свещеник и започва да служи в църквата на Петропавловската болница, като скоро става известен духовник в петербургските среди. Води беседи в отделенията на полицейските участъци, проповядва и в Казанския съборен храм. В последствие е назначен на служба в църквата, посветена на иконата на Божията Майка “Всех скорбящих Радость” на улица Шпалерна до края на 1922 г.
До същата църква се е намирал и домът на отец Григорий и неговата презвитера Антонина. Тук се раждат и децата на Сербаринови – дъщерите им Нина и Наташа, и синът им – Александър. Семейството било щастливо – фини, интелигентни хора, които се грижели един за друг, отглеждали децата си, като ги възпитавали в ученолюбие и трудолюбие. Децата постоянно помагали на майка им в домашните задължения.
Революцията разрушава този мирен живот.
През 1918 година о. Григорий е арестуван, като прекарва четири месеца в Петропавловската крепост. След като излиза от там, започва работа като учител – било е нужно да заработва пари, за да избави семейството си от глада, който по това време върлува из Петербург.
След четири години последва второ отвеждане и затвор. Съпругата му с трите им деца остава без средства за препитание. Помагат им приятели. Презвитера Антонина могла да облекчи своята участ, като за тази цел просто трябвало да промени фамилията си или да се разведе със съпруга си, но тя дори не допускала подобни мисли. Поради постоянния страх за съпруга си, само за няколко години някога жизнената жена се превърнала почти в старица.
О. Григорий е арестуван още два пъти. Когато излиза на свобода, тъй като имало забрана да живее в големите градове, той тайно започва да ходи в Ленинград, където продължава своето служение в петербургските храмове инкогнито. Понеже се страхувал да не навреди на семейството си, о. Григорий не спял в дома си, а се срещал със съпругата и децата си в късните часове на нощта – в апартамента на свои енориаши.
Свещеникът е арестуван за последен път през 1937 година. Предлагат на о. Григорий помилване, ако се отрече от сана си. Духовникът не се отказва от вярата и е разстрелян.
За съдбата на мъжа си презвитера Антонина не знаела нищо. Започнала постоянно да пише писма до различни инстанции и да им се моли. Активността ѝ раздразва местните власти, поради което заточват Антонина Йоановна в Казахстан, заедно с дъщеря ѝ Нина. И двете живеят заедно. Тяхното съществуване трудно можело да се нарече живот. На Сербаринови не се предоставило жилище и те прекарват седмица на брега на реката, под открито небе. Местните жители успяват да им намерят квартира, но жената нямало с какво да заплати, а да намерят работа на съпруга и дъщеря на свещеник било невъзможно. Тогава презвитерата пише на митрополит Григорий Чуков: “В чужд град, без работа, без подслон, гладни, какво търпя – един Господ знае”.
И двете оцеляват в Казахстан и се завръщат у дома благодарение на помощта на митрополита. Презвитерата така и не узнала какво се случило с мъжа ѝ и до края на живота ѝ не спира да го чака. Дъщеря ѝ Нина пишела писма, като ѝ отговаряли, че баща ѝ е жив.
Едва през 90-те години семейството получава официално известие за това, че о. Григорий бил разстрелян.
През 2003 година свещеник Григорий Сербаринов е причислен от Руската православна църква към лика на светиите, а в петербургския апартамент на улица Шпалерна, където някога живяло семейство Сербаринови, се открива първият руски музей, посветен на новомъчениците.
Източник: radiovera.ru
Превод от руски: Асен Андонов
