Начало / Uncategorized / Свещеник Дончо Александров: За християните четенето е част от духовното възрастване

Свещеник Дончо Александров: За християните четенето е част от духовното възрастване

Едно от църковните списания у нас – „Амвон“ навършва 15 години през тази година. За просветата, културата на писане, издателската дейност на Църквата и др. говорим със свещеник Дончо Александров от варненския храм „Св. Атанасий Велики“. 

– Отец, списание „Амвон”, издавано от вашата енория, навърши 15 години. Във време, в което все по-малко хора четат, как се поддържа едно такова издание?

– Колко са 15 години? Една прашинка в цялата вечност. За един човешки земен живот те обаче имат своята тежест. Лично за мен всички тези години са скъпи и изпълнени с богати преживявания, а вярвам, че това се отнася и за целия екип. Всеки един брой е като вид раждане. Раждане на нещо скъпо, ценно, очаквано. Изисква отделяне на време, грижа, внимание, проява на отговорност. Може би някои ще се учуди, че имаме толкова сериозен поглед върху процеса на съставяне и отпечатване на едно енорийско списание, но е продиктувано от отношението ни към читателя.

Стремим се да ангажираме вниманието на четящите, на интересуващите се от подобен вид литература.

Целим обаче да провокираме по някакъв начин и онези, на които не им много до разлистване на страници и занимание с четене. Дали успяваме? Бог знае. Ние влязохме в 16 година на списанието. Със сигурност не е лесно да се поддържа толкова време едно издание. От друга страна нас ни крепи интереса на читателите. Той не спря през годините, а се увеличаваше. И до ден днешен всеки тираж много бързо се изчерпва. Списание „Амвон” се разпространява не само във Варна и пределите на нашата епархия, но в най – различни населени места из България. Обикновено това се случва в енорийските храмове, които са заявили предварително желание да получават изданието. В последните години чрез не малко наши съграждани живеещи в Западна Европа то достига и до съответните техни енории. Има търсене. Обаждат се хора да споделят мнение, да благодарят, да ни насърчат. За нас това е още по – силен стимул да се трудим и продължаваме делото.

– Как се роди идеята вашата енория да започне издаването на подобна литература? 

– На първо място нуждата от духовна просвета. Тя е изключително важна в живота на християните. Винаги с трепет съм възприемал и изживявал поръката на Господ Иисус Христос: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа”. (Матей 28:19). Първо научете! Да достигне Христовото слово до човеците дали чрез говорима проповед или писменост е наш пастирски дълг. Също и думите на св. ап. Павел: „Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?” (Рим. 10:14). Тези слова са били движеща сила в създаване на списанията. Гледам на тях като начин за проповед.

Самото име на списанието Амвон подсказва замисъла и целта на съществуването му. Имаме остра нужда от просвещение.

Не говоря само за новоначалните, а и за въцърковените християни. Идеята беше да има достъпна литература за всеки влизащ в храма. Ако някой прояви интерес да си вземе изданието и да чете. Тук само да вметна, че преди повече от 10 години със същата идея и мотив започнахме да отпечатваме енорийския вестник „Православен глас”. Той разбира се е в малък тираж, но излиза всеки месец. Връщайки се пак на списание „Амвон” ще споделя, че се роди като духовна храна за нашите енориаши, но вече споменах, че във времето напусна границите на енорията.

Няколко години по – късно по естествен начин се появи и детското списание „Камбанка”.

Постепенно се увеличаваха децата в неделното училище. Създадохме и школи по изкуствата, детски хор. Идваха нови деца. Въцърковиха се много млади семейства с техните чеда. Виждах, че липсва подходяща литература за малчуганите. Родителите също търсеха, интересуваха се. Събрахме екип отдаден да твори детско списание. Хора с качества, идеи, изпълнени с ентусиазъм, но без опит в това отношение. Желанието ни бе изданието да е цветно, достъпно, разнообразно като тематика, да обхваща различни възрастови групи. Несъмнено началото бе трудно, в движение се изясняваха и оформяха много неща. Бог помагаше да се случва всичко. Постепенно се разчу за списанието и от много места заваляха поръчки. Очакват го с нетърпение. През следващата година ако е Божията воля ще отбележим 10 години от издаването на първия брой.

– Как човек да култивира желанието да чете такава литература и това да го предаде на децата си?

– Мисля, че само жаждата за духовно просвещение е истинския стимул човек да чете подобен вид литература. В основата обаче стои вярата в Бога. Тя провокира копнежа да се чете, за да има по-голямо познание. От там вече да се задейства волята и има практически измерения. Знаем, че вярата върви ръка за ръка с просветата. Иначе ако не се балансира лесно може да се изпадне в една или друга крайност. Духовната литература се сравнява с храна, вода и светлина. Толкова е насъщна за душата. Ние живеем в динамичен и натоварен свят. Свободното време е оскъдно. Лесно е да намерим оправдание за нечетенето. Ама за социалните мрежи все се намира някоя друга минута, а понякога час и часове.

Без просвещението настъпва мрак за душата, залиняваме. За християните четенето на духовна литература е неминуема част от живота и възхождането им към Бога.

Смятам, че когато децата от малки виждат родителите им да четат е най – добрия пример в това отношение. Нека пред взора им са духовните книги, да ги докосват, разлистват страниците им, макар и нищо да не разбират. Те им стават близки. След като отраснат ще пристъпят лесно към тях. Хубаво е мама и татко да отделят време и четат на децата си подходящо за възрастта им четиво. Вече има подобни издания. Личната ангажираност на родителите е решаващ фактор в култивиране на отношение и желание при децата да четат и се учат. Мога да споделя от опита, който имаме с „Камбанка”. Често родителите ни казват, че го четат заедно с децата си. На един достъпен език и обяснено по елементарен начин те разбират истините на нашата християнска вяра. Просвещават се не само малките, но и възрастните. После разговарят, обсъждат с децата прочетеното. Издаването и разпространението на детска християнска литература е неминуема част от мисията на Църквата.

– Какви идеи и затруднения имате при съставянето на определен брой на списанието? Какви са спецификите за създаването на подобна литература?

– Списание „Амвон” се списва от екип работещ изцяло на доброволни начала. Участват също и духовниците при храма. Всеки отделя от свободното си време да пише, превежда, редактира. Стремим се да търсим и предлагаме на читателите най – разнообразни теми. Има материали както за правещите първи стъпки във вярата, така и за проявяващите интерес към богословски, библейски въпроси, свързани с вярата и науката, разглеждат се съвременни явления и проблеми погледнати от християнска гледна точка, поучения за духовния живот на вярващите, свидетелства за лични преживявания, интервюта, християнската култура и изкуство също са застъпени. Търсим един широк спектър.

Ръководим се от идеята да публикуваме преводни статии, които да не са били преди това превеждани на български език, отпечатани или помествани в интернет пространството.

Да дадем нещо ново на читателите ни. Ще ми се да намират място на страниците на списанието повече текстове от български автори. Оказва се трудна задача. Подготовката за създаване на един брой изисква време да се прегледат доста статии и се отсеят онези, които ще влязат, а после следва разпределение за превод. Също да се стиковаме пишещите на роден език какви теми ще засегнем, за да няма повторяемост. Другите неща са чисто технически, но и те изискват своето време, внимание и добра комуникация. Списанието през всичките тези години се разпространява безплатно. Така го решихме в самото начало. Дължим го на нашите братя и сестри. Водили сме се от библейските слова: „по-блажено е да се дава, нежели да се взима”. (Деяния 20:35).

Има нужда от издания, които да са достъпни до хората и в социално отношение.

Не всеки може да си позволи да купи. Църквата е необходимо да раздава и разпространява сред все повече хора духовна литература. Наблюденията ми са, че този процес се осъществява от някои митрополии и енории. Не казвам, че всичката книжнина трябва да е безплатна, но със сигурност подобни издания имат своето място.

– Как виждате списание „Амвон” след още 15 години?

– Нямам поглед в бъдещето. Не искам и да прогнозирам. Планове не правя. Работим брой за брой. Не знам в икономическата ситуация, в която се намираме сега доколко чисто финансово ще може да продължим издаването. Издръжката е изцяло на храма. Колкото и да е чудно нямаме зад нас подкрепата на богати спонсори. Понякога се случва да получаваме малки суми от благодарни християни, които са ни помагали в трудни моменти.

Имам все пак желание ако е Божия воля да увеличим тиража, за да достига до повече хора. Прекрасно би било да е с по – честа периодика.

Ще ми се публикациите да раздвижват сърцата, разума и волята на четящите. Списанието да носи духовна полза. Защо не с по-голям обем и цветен дизайн? Разбира се не това е най-важно, но едно добре изглеждащо издание привлича очите и вниманието на хората. Достатъчно задачи стоят пред нас. Имаме идеи, но реализацията им зависи от не малко ресурси и обстоятелства. Вървим напред с упование в Бога, а времето ще покаже докъде ще стигнем в издателската дейност. Тук е мястото да благодаря хората от целия екип, които толкова години се раздават напълно отдадено и безкористно, за да съществува списание „Амвон”, а също и на работещите за другите издания. Сърдечни благодарности на верните читатели. Те ни дават сили и стимул да продължаваме. Чувстваме молитвената и духовната подкрепа на много християни за издателската ни дейност като цяло, а за нас това значи много.

Със свещеник Дончо Александров разговаря Кирил Георгиев. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Вина или покаяние?

Като цяло хората обичат да се обвиняват. Обвинението решава проблеми. Обвини се там, където би ...