Начало / Uncategorized / Молитвата е свобода

Молитвата е свобода

Представяме ви отговор на въпрос за важността и начина, по който трябва и можем да се молим. Отговорът на митрополит Атанасий Лимасолски е част от радиопредаване, в което православни християни имат възможността да беседват със своя митрополит.

– Дядо Владика, имам едно питане, може въпросът ми да Ви се стори малко несериозен. Ще Ви помоля да ми помогнете.

Да кажем, тръгва вечер човек да се моли, но решава да е само с Иисусовата молитва и с една броеница. Ако я  прехвърли два-три пъти пред някоя икона, достатъчна ли ще е една такава молитва, или ни трябва още нещо. Трябва ли например да се четат някакви химни, нещо друго? Това ми е питането, дядо владика. Кажете ми дали Иисусовата молитва е достатъчна.

– Благодаря Ви за въпроса. Вижте, наша цел е да се молим. Не съществуват разни магически молитви, които сме длъжни да четем. Едни хора могат да заделят например по 20-30 минути вечер за молитва, за всеки човек това време е различно. Дали ще казвам Иисусовата молитва, дали ще чета псалмите на Давид или пък ще чета някое последование, като например малкото повечерие или акатист, или пък молебен канон към Богородица или някой светец; дали ще хвана да чета Евангелието, или ще правя поклони, всичко това е молитва. Нека не се хващаме за един вид молитва и да си казваме “само броеницата”, или пък обезателно да си мислим, че трябва да се четат възприетите последования.

Не трябва и да се чувстваме задължени да четем еди-колко-си глави от Евангелието или еди-колко си псалми. Не мисля, че това би принесло много полза на човек. Нека всеки се моли свободно.

Като знаем, че имаме 20-30 минути всеки ден, които заделяме за молитва, ако ни харесва да казваме Иисусовата молитва тези тридесет минутки, ами хубаво – нека го правим. Или пък ни се иска да прочетем молебен канон към Св. Богородица – нека прочетем молебния канон към Богородица. Или пък искаме да четем Псалтира прави. Нека четем Псалтира, псалмите на Давид. Ако пък искаме да правим много поклони – ами да правим земни поклони и да изричаме Иисусовата молитва, докато ги правим. Каквото и да избере да прави човек, все е молитва, а тя води до определени резултати. Някой пък може да каже, че умее да се моли със собствени думи, да отваря сърцето си пред Бога именно така, да плаче пред Него, като се изповядва пред Господа със собствени думи, да разказва на Бога това, което го тревожи, нещо такова. И това е молитва.

Всички видове молитва са нещо свято и добро, защото са отнесени към Бога, но най-вече, защото привличат Божията благодат, а това е нашата крайна цел – да привлечем благодатта на Св. Дух, за да се засели в нас, в душите ни, да ни освети, да ни просвети, да ни очисти, да ни измени, да ни облагороди, т.е .- да ни удостои с благословията да пребивава в сърцата ни.

Когато дойде момент, в който на човек му се прииска да избяга от това, което прави всеки ден, да кажем днес не чувства, че му се чете малкото повечерие, а вместо това му се иска да каже за тези двадесет минути Иисусовата молитва, нека го направи, няма лошо в това.

Не е случайно, че светите отци подчертават ползата от Иисусовата молитва, тъй като може да се изрича навсякъде, по всяко време, където и да е. Но пък светите отци не смятат, че другите молитви като псалмите, химните, църковните последования, или четенията на писания, са по-низши. Всички тези неща са молитви, особено за нас, които пребиваваме в света и не ни достигат сили в духовните подвизи и борби. Тези неща ни помагат и ни дават сила на душата и сърцето. Нека не се хващаме изключително и само за едно нещо.

Източник: Лимасолска митрополия

Превод от гръцки: Асен Андонов

За Ангел Карадаков

Виж още

Вина или покаяние?

Като цяло хората обичат да се обвиняват. Обвинението решава проблеми. Обвини се там, където би ...