Начало / Академични новини / Докторска защита в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Докторска защита в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

В Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе публична защита на докторската дисертацията на Силва Маринова на тема: „Христовите притчи в монументалната живопис на Българското възраждане (херменевтика и иконография)“.

Защитата се проведе на 3 Ноември 2020г. в библиотеката на факултета, при спазени всички разпоредби за мерки, издадени от Ректора на СУ. Научното жури в състав проф. дбн д-р Емил Трайчев Стоянов (председател на журито), доц. д-р Иван Рашков (научен ръководител на докторанта), проф. д-р Елена Генова, доц. д-р Миглена Прашкова и доц. д-р Ростислава Тодорова гласуваха единодушно за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ на Силва Маринова.

Председателят на журито проф. дбн Емил Трайчев Стоянов във встъпителното си слово разви с красноречиви аргументи тезата, че важно в тази дисертация е обръщането на внимание на много важен момент в Новозаветната библеистика – Христовите притчи, върху които не е работено около повече от тридесет години във Богословския факултет, нито на ниво Библеистика, нито на ниво Историческо и Систематическо, както и Практическо богословие. Дисертацията е в областта на Християнското изкуство, т.е. спада към Практическото богословие, според сегашното разделение на катедри във Богословския факултет.

В рецензията си проф. дбн Е. Трайчев отбелязва следното: „познаващият цялата сложност на въпроса няма да се учуди от широкия обхват на избраната дисертационна разработка. В този труд Силва Маринова отчита и колебанията на хипотетичните реконструкции в най различните интерпретации на разглежданата проблематика. Тази проблематика по природата си е сложна, не цялостно и задълбочено проучена, и затова авторката проявява старание да представя въпросите и съответните научни анализи максимално ясно. Това разкрива възможност за използване на труда, както от студенти, така и от други интересуващи се по проблеми от Възрожденското църковно изобразително изкуство. Докторантът не търси сензацията, а цели точност, без абсолютизиране, което говори за научна зрялост.“

Приносният характер на този труд, според рецензията на председателя на журито, се заключава в няколко негови положителни особености: 1) Настоящият труд дава сериозни основания за преразглеждане на известни становища (особено в съвременното църковно-изобразително изкуство), но и представлява своеобразно разширение и добавяне на нови изяснения. По този начин Маринова обръща оправдано внимание върху постигнатото в родното църковно изкуство и прави опит за нов прочит на сложната проблематика в контекста на Православното предание и на съвременното развитие на науката. 2) Авторът умело разполага сложния комплекс от проблеми, които интересуват съвременните изследователи, излага ценни възгледи на богослови и изкуствоведи.

Коментарните бележки и привеждането на нови сведения е положително за популяризирането на проблематичната област и я правят и днес интересна и вълнуваща не само като отзвук от миналото, но и актуална за настоящето. 3) Представеното изследване има положително значение за нашето богословие – да се върви напред успоредно с достиженията в православното богословие и западноевропейската наука. Авторът се опитва да намери най-верния път към изясняването на отделните въпроси и тяхното отражение върху много богословски и иконографски проблеми, които предстоят да бъдат изследвани в родната наука. Според проф. д-р Елена Генова, изкуствовед, системно изучаващ изкуството на Българското възраждане, „Изводите, направени след края на всеки текст, посветен на Христова притча, са особено ценни и приносни, защото засягат основополагащи тези за появата и характера на илюстрираните притчи, както и за промените, които настъпват в монументалната живопис през епохата на Българското възраждане“. Проф. д-р Е. Генова подчерта, че това е първото по рода си задълбочено изследване на Христовите притчи като текст и изображение:

„Ще подчертая отново перфектния анализ на херменевтиката и сравнителният анализ на идентифицираните от докторанта илюстрирани притчи в българската монументална живопис от епохата на Българското възраждане.“

Научният ръководител доц. д-р И. Рашков, който е и инициаторът за разработването на тази тема, също заключи че „е много важен фактът, който трябва да се отчете: за първи път у нас се осъществява цялостно научно изследване на херменевтиката и иконографията на Христовите притчи в периода на Българското възраждане.“ Доц. д-р М. Прашкова обърна внимание, че проучването е направено в три основни аспекта – богословие, херменевтика и иконография. Разглеждането на всяка от изобразяваните през този период притчи следва логична схема, завършваща с изводи, които определят приносния характер на дисертационния труд. Приносите могат да бъдат групирани в три основни категории: Първо. Изяснена е богословската основа на иконографията на Христовите притчи. Второ. Проучването има подчертан принос при изясняване на херменевтиката на Христовите притчи. Задълбоченият богословски анализ е в основата на правилното тълкуване на текстуалните източници за отделните сюжети, но и от особено значение за анализиране на стенописните образци, които са важни за изясняване на техните иконографски особености. Трето.

Извършено е задълбочено изследване на иконографията на Христови притчи в българските възрожденски паметници, ползвайки се от най-ранния образец на съответната Христова притча“. В становището си доц. д-р Р. Тодорова изказва съгласие с изведените пет приносни момента в изследването, „които са добре формулирани и ясно показват силните страни на дисертационния труд. Съгласна съм, че тази дисертация представлява задълбочено изследване на българската възрожденска иконография на Христовите притчи и то в хронологичен аспект“.

Силва Маринова завършва богословие и новогръцка филология в Софийски университет. Защитава магистратура по История на Славянските църкви в Атинския университет, Гърция. Специализира в редица университети и научни институции: Тракийския Университет „Демокрит, Комотини, Солунски Университет „Аристотел“, Атински Университет „Каподистрия“ и Институт за балкански изследвания, Солун. Осъществила е мобилност по програма Еразъм в Атниския Университет „Каподистрия“ и практика в Историко-археологическия музей към Богословския факултет на Атинския Университет.

За Ангел Карадаков

Виж още

Честваме св. Павлин Милостиви

Православната църква днес чества празника на св. Павлин Милостиви, епископ Нолански.  Св. Павлин Нолански е ...