Начало / Uncategorized / Неврокопският митрополит Борис и Рилската св. обител

Неврокопският митрополит Борис и Рилската св. обител

Неврокопският митрополит Борис питаеше чувство на особено благоговение пред небесният закрилник на българския народ – св. Йоан Рилски.

За пръв път той посетил св. Обител през 1922 г. наскоро след завръщането си от Буда-Пеща, където е бил дотогава предстоятел на Българската църква. Още при първото му идване, в неговата мистична душа се е запазил пламъка на благоговението към св. Йоан Рилски. Той е бил очарован от чудесната живописна околност, всред която е живял и се е подвизавал рилския светец. Оттогава той не е пропускал нито едно лято,  за да не престои в недрата на Рила-планина, наблизо до чудотворните мощи на светеца.

Може с пълна положителност да се твърди, че никой, даже от рилските братя, не е обиколил толкоз старателно околностите на манастира, както това беше сторил покойният митрополит Борис. Нему беше известно всяко едно дърво, всяко храстче на Рила-планина. Той знаеше от кои места се откриват хубави гледки на околността. С завист и очудване рилските старци говорили за него: „той се катери като коза по рилските чукари!“. Колко пъти пролетен проливен дъжд го е сварвал из рилските усои. Но свикнал с атмосферните условия на рилския климат, той знаеше да се приспособява към него.

Той обичаше да прави по-далечни излети на из лоното на рилската природа заедно с малка групичка подбрани манастирски братя и летуващи в манастира семинаристи. Но най-често той тръгваше из планината сам с парче хляб и няколко домати или плодове, вързани в една кърпа. Той бе вегетарианец (1),  и остроумно казваше: „Обичам мед, но не мога да ям пчелите, които ни дават тази ароматичен продукт – дар Божий!“.

Освен това той обичаше да се информира от рилските братя за манастирския живот, като определяше за това срещи на чист въздух при разходка до някой обект. Към бедни и туждаещи се той беше състрадателен. Подпомагаше и с пари, и с дрехи.

Скромен в живота си и демократичен в обноските си, митрополит Борис не обичаше официалности. Както неочаквано той идваше в Рилския манастир, така неусетно и си заминаваше. Не желаеше никому да бъде в тежест пребиваването му в манастира. Сам се обслужваше, а един от послушниците ще му занесе в стаята на определено време постно ядене.

Намирайки се често на усамотение в мистична обстановка на рилската околност, той отдавна бе замислил да състави на български в стихотворна форма акатиста на почитания от него светец – св. Йоан Рилски. Той го приготви, а св. Синод го издаде за юбилейната хилядогодишнина от блажената кончина на св. Йоан.

Дядо Борис обичаше музиката и хубавото църковно пеене. Тай сам подбра мелодия за припева към съставения от него акатист. В трите празника, посветени на св. Йоан Рилски, които се празнуват в Рилския манастир (14 юли – пренасяне мощите от Търново; 31 август – блаж. кончина на св. Йоан и 1 ноември – пренасяне на мощите в Сердика) (2), митороплит Борис винаги взимаше дейно участие. Също и тази година (1948), той дойде специално на 1 ноември в манастира. Служи св. Литургия в съслужение с ПРеосвещения епископ Пимен и многобройно духовенство, а след службата направи акатист пред ковчега с мощите на св. Йоан.

Особени грижи са били положени от дядо Борис при изработване на програмата за юбилейните тържества при празнуването хилядогодишнината в манастира през 1946 г. по посрещане на Московския и на цяла Русия патриарх Алексий и пр.

От Бога му се е паднал жребия да управлява Неврокопската епархия, която се намира до обичната от него Рилска св. Обител. През 1935 г., след каноническия избор, преди да встъпи в пределите на ботодарованата нему епархия, той първом се отби в Рилската св. Обител, за да вземе благословение за високото архипастирско служение от рилския светец.

За Рилската св. Обител, за нейното духовно и материално преуспяване той полагаше постоянни грижи. Той състави: „Наредбата за ставропигиалните манастири“, одобрена от св. Синод през 1925 г. Близо до сърцето му бяха и нуждите на рилските братя.

Пишещият тези редове дължи особена признателност и вечна благодарност на митрополит Борис. Благодарение на него като началник на културно-просветното отделение при Св. Синод, той ми издействува стипендия от управлението на Рилската св. Обител и с нея успях да завърша Богословски факултет.

Нека Бог приема в небесните си селения чистата и благородна душа на своя верен служител и наш архипастир, за когото винаги, додето сме живи, ще се молим на Бога.
Вечно да пребъде паметта за него!

Автор: Архим. Климент Рилец

Източник: Църковен Вестник /брой 37-38/ – 1948 г.

1 – Митрополит Борис като всеки монах не е ял месо, и може под вегетарианец архим. Климент да има точно този монашески подвиг, а именно не яденето на месо. 
2 – Датите са по стария календар, днес дните, в които се чества паметта на св. Йоан са: 1 юли, 18 август и 19 октомври.

За Ангел Карадаков

Виж още

Вина или покаяние?

Като цяло хората обичат да се обвиняват. Обвинението решава проблеми. Обвини се там, където би ...