Начало / история / Митрополит Симеон Варненски и Преславски – паметен борец за Българската църква

Митрополит Симеон Варненски и Преславски – паметен борец за Българската църква

На днешния ден преди 83 г. в Господа се преставя видният български духовник и книжовник Варненският и Преславски митрополит Симеон. 

През 2020 г. се изпълниха и 180 г. от рождението на видния български духовник. Добротолюбие вече публикува в памет на митрополит Симеон – тук.

Митрополит Симеон е роден със светско име Одисей Николов Попов в град Бургас през 1840 година, но произхожда от стар български род от село Факия. Негов по-голям брат е първият кмет на Бургас след Освобождението Нико Попов. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от Арбанаси до Велико Търново. Началното си образование Одисей получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Хилендарския манастир, където се замонашва.

През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872 – 1937) – случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880 – 1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на „Църковен вестник“ (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Светия синод (1874 – 1913) и негов председател (1888, 1902 – 1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав.

Подпредседател на Учредителното народно събрание през 1879 година, като е част от групата на 12 консерватори, които отказват да подпишат Търновската конституция. Народен представител е в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г. във Варна, където е и погребан.

Предлагаме ви да се запознаете с част от публикациите в светския печат, отразили кончината на Варненския и Преславски митрополит Симеон.

в-к Днес:

„Последният от просветените и именити родолюбци, които начело на целокупния български народ водиха паметни борби за българската Църква и училище и създадоха необходимите предпоставки и за политическото освобождение на България, ни напусна завинаги. Високопреосвещения Варненск-преславски митополит Симеон тихо е склопил очи след един почти едновековен, изпълнен със светли и паметни дела в служба на народ и църква, живот.

От българската историческа сцена слиза още една крупна фигура, чиято широка творческа дейност е свързана и със съграждането на третото Българско царство. Съратниците на дядо Симеон един след друг, много по-рано напуснаха земния живот и затова за младите български поколение техните дела се явяват отдалечени в перспективата едно историческо минало. 

Дядо Симеон беше жива връзка между това минало и българите, които през течение на много десетки години – преди освобождението и след него – слушаха напътствието на един духовен водач, събрал мъдростта и опита на една от най-бурните епохи на българската нова история и носещ със себе си завета на народните будители и просветители.

От тази гледна точка дългият земен път на дядо Симеон беше едно непрекъснато благодатно въздействие върху българския дух и безгрешно напътствие на българския стремеж.

Истински духовен водач – мъдър, високопросветен, вникнал в същината на народните нужди и желания, Високопреосвещений Симеон оставя нетленен спомен за съвършена личност, каквато трябва да създаде от себе сивсеки издигнат духовно народен първенец. А неговото дело е толкова голямо и важно за целия български народ, че ще заеме цели страници от новата ни история и ще служи като творческа програма за народно благополучие.

Българският народ е малък по численост, но неговото място и мисията му в сърцето на Старопланинския полуостров са от голямо значение. И в превратностите на на своя многовековен път нашият народ би погинал – толкова непрекъснати и ожесточени са бивали нападите върху неговата снага – ако не беше воден от избрани водачи.

Между тях едно от най-личните места се пада на дядо Симеон. И право ще бъде да се наруши едно от желанията, изказани в завещанието му да бъде погребан в общите гробища между обикновените граждани. Защото и той трябва един ден да почива в Пантенона на българските безсмъртници, наред с най-заслужилите синове на нашия народ„. 

в-к Утро:

„Със смъртта на дядо Симеон Варненски и Преславски, българският народ и българската Църква губят един от последните живи свидетели на нашите национални борби, на нашите завои и подеми. Той бе споителна връзка между два синора на наши исторически епохи, огледало на славно минало и прозрение за честити бъдни дни. Връстник и сътрудник на много дейци от предосвободителната епоха и близък участник на големи политически  събития след Освобождението, дядо Симеон съчетаваше от себе си добродетелите и народностния крепък дух на възрожденците и вярата на нового време.

През бърните дни на най-ранната наша следосвободителна епоха, той мъдро умееше да примирява разгорещените сърца и с такта на политически ясновидец да изчаква спокойно развитието на събитията. Прозорлив ум, непоколебим дух, голям оратор, просветен духовник и горещ родолюбец, той бе в числото на ония народни избраници, които Първото Велико народно събрание изпрати заедно с Тодор Бурмов, В. Каракановски, Драган Цанков и др. да съобщят на Царя Освободителя в Ливадия Акта за възцаряването на Александър Батемберг за княз на България. Оттогава и до последния си ден от живота си, дядо Симеон не преставаше да се радва и да страда заедно с радостите и страданията на България. Неговата звезда блеснала като ярък рубин на българското небе, ще свети и ще ръководи , подобно на витлеемска звезда, пастирите и народните събдини.

Нека се поклоним пред големите заслуги и скъпа памет на тоя мощен дъб на нашето племе„.

 

За Ангел Карадаков

Виж още

Хаджидимовският манастир в този епизод на „Домът на вярата“ по БНТ

Тази неделя предаването „Домът на вярата“ отваря вратите си за Хаджидимовския манастир „Св. вмчк. Георги ...