Начало / Uncategorized / Охридският митрополит Борис – 145 г. от рождението и 82 г. от кончината

Охридският митрополит Борис – 145 г. от рождението и 82 г. от кончината

На 22 октомври 1938 г. в София почива Охридският митрополит Борис, от чието рождение се изпълват 145 г. през тази година. 

Роден в Стара Загора, започнал от мъничък, като малкия Самуил, да прислужва в Божия храм, обикнал църква и богослужение, изучил църковното пение и ред, блаженопочившия йерарх още като юноша определил своето бъдещо призвание – като изучи духовните науки и стане добър богослов, да се посвети на служба на родната Църква. За тази цел той постъпил в Самоковското богословско училище, което завършил с отличие, а след това заминал за Петербург, където завършил духовната академия  с първа учена степен. 

През 1899 г., преди завършване курса на академията, той бил постриган в академичната църква за монах и ръкоположен в йеродяконски чин от знаменития товата епископ Борис, ректор на Петербургската духовна академия. След завръщането си в България веднага бил назначен за учител в богословското училище – отначало в Самоков, а по-късно, след преместване на училището, в София. Още в началото на своето учителстване йеродякон Борис се проявил като образцов преподавател и отличен възпитател. 

В 1903 г. този образцов преподавател, който тогава е вече йеромонах, е извикан от Негово Блаженство Българския екзарх Йосиф в Цариград и назначен за протосингел на Екзархията. Новоназначеният протосингел, скоро възведен в архимандритско достойнсто, в продължение на седем години е един от най-близките и ценни съветници на Екзарх Йосиф. Когато със смъртта на митрополит Митодий (Щерев) в 1910 г. катедрата на св. Климент Охридски, на която след учредяването на св. Екзархия бяха светителствали митрополит Натанаил (пъ-късно Пловдивски), митрополит Синесий (по-късно Скопски) и митрополит Григорий (по-късно Пелагонийски), овдовя, екзархийският протосингел архим. Борис бе единодушно избран за Охридски митрополит и ръкоположен в архиерейски чин. 

С голяма радост и любов той бе посрещнат в Охрид и още в първите години спечели обичта на цялото епархийско паство. Но скоро дойдоха народните катастрофи, и митрополит Борис в 1913 г. на сила бе заставен да напусне епархията си. След като повече от година управлява Маронийската епархия, в 1915 г. той бе щастлив да се върне отново в Охрид. Ала в 1918 г. – при втората катастрофа – бе принуден завинаги да напусне епархията си. С неописуема тъга той тогава се раздели с любимото паство и дойде в България заедно с другите македонски митрополити. След като бе дълги години член на Св. Синод, в 1924 г. той бе назначен за Екзархийски заместник в Цариград, която длъжност изпълнява до последната година, когато окончателно се прибра на покой в Рилската св. обител. 

Блаженопочившият митрополит Борис бе надарен с редки способности и бе превел на български и издал Служебника и Требника. По-късно на два пъти преведе и издаде хубави молитвеници. След като завърши духовното си образование, той още повече ламтеше за богословска наука.

Извънредно ученолюбив и обичащ да чете, той не можеше да мине покрай книжарница или книгопродавец по улиците и да не се спре да си купи някоя книга. И това правеше всеки ден. 

Всичките си пари харчеше главно за книги. Не можеше той да чуе, че е излязло ново богословско съчиненине, и да не го изпише. И за това от всички наши митрополити той-имаше най-голямата и най-богата библиотека. Начетен твърде много и надарен с необикновено силна памет, той представляваше от себе си един енциклопедичен богословски словар, един много ценен справочник. Работи той твърде много в изготвянето и издаването на синодалната Библия, на Служебника, Напрестолното Евангелие и други богослужебни книги. Добър богослов и църковник-литургист, дълбоко вярващ и благочестив, мъдър и скромен, кротък и откровен, духовит и приятен събеседник, състрадателен и достъпен за всички, готов всекиму да стори добро, като се притече на помощ  – с такива черти може да се обрисува личността на починалия йерарх. 

И ето в разцвета на силите си, тоя добър наш Архипастир бе повален от тежка болест, която за дълго време го бе приковала  на леглото. Но той прояви чудно търпение: на болестното му легло никогаш се не чу вопъл на ропот и малодушие. Напротив, той благодареше на Бога и се утешаваше духом, понеже бе убеден, че при повредената от греха човешка природа болките и страданията са едно от най-действените средства за очистване на душата, тъй че, както говори апостолът, макар и външният ни човек да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2 Кор. 4:16). И наистина, в последните му дни, когато, поради тежкия недъг, елеят на живота бързо бе оскъднял в светилника му, и тялото  – външният човек – бе съсипано, духът – вътрешният човек в него – бе подновен и сияеше. Болният с голяма вяра и духовна радост неведнъж св. Тайни, като поиска от всички прошка и молитви. Разкаян и примирен, той – последният от прокудените македонски митрополити-  тихо склопи очи, на 64 годишна възраст, с дълбока тъга на сърце и с молитва на устаза осиротялото си паство. 

Българската църква, заедно с българския народ от всички краища, горчиво оплаква загубата на тоя свой достоен и заслужил йерарх, като моли Всевишния да го приеме в Своите вечни обители, за където той, чрез своето добротворство, си придоби приятели да го приемат (Лук. 16:9) и да го удостои с нетленен венец на слава.

Вечна му памет. 

Поместената биография на митрополит Борис Охридски е от траурния брой 40 на Църковен вестник, публикуван на 28 октомври 1938 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Портрет на Българския патриарх Кирил

Блаженопочиналият патриарх Кирил беше една изключително богато надарена и всестранно развита личност. С избирането за предстоятел-патриарх на възстановената ...