Начало / Uncategorized / Охридският митрополит Борис – 145 г. от рождението и 82 г. от кончината

Охридският митрополит Борис – 145 г. от рождението и 82 г. от кончината

На 22 октомври 1938 г. в София почива Охридският митрополит Борис, от чието рождение се изпълват 145 г. през тази година. 

Роден в Стара Загора, започнал от мъничък, като малкия Самуил, да прислужва в Божия храм, обикнал църква и богослужение, изучил църковното пение и ред, блаженопочившия йерарх още като юноша определил своето бъдещо призвание – като изучи духовните науки и стане добър богослов, да се посвети на служба на родната Църква. За тази цел той постъпил в Самоковското богословско училище, което завършил с отличие, а след това заминал за Петербург, където завършил духовната академия  с първа учена степен. 

През 1899 г., преди завършване курса на академията, той бил постриган в академичната църква за монах и ръкоположен в йеродяконски чин от знаменития товата епископ Борис, ректор на Петербургската духовна академия. След завръщането си в България веднага бил назначен за учител в богословското училище – отначало в Самоков, а по-късно, след преместване на училището, в София. Още в началото на своето учителстване йеродякон Борис се проявил като образцов преподавател и отличен възпитател. 

В 1903 г. този образцов преподавател, който тогава е вече йеромонах, е извикан от Негово Блаженство Българския екзарх Йосиф в Цариград и назначен за протосингел на Екзархията. Новоназначеният протосингел, скоро възведен в архимандритско достойнсто, в продължение на седем години е един от най-близките и ценни съветници на Екзарх Йосиф. Когато със смъртта на митрополит Митодий (Щерев) в 1910 г. катедрата на св. Климент Охридски, на която след учредяването на св. Екзархия бяха светителствали митрополит Натанаил (пъ-късно Пловдивски), митрополит Синесий (по-късно Скопски) и митрополит Григорий (по-късно Пелагонийски), овдовя, екзархийският протосингел архим. Борис бе единодушно избран за Охридски митрополит и ръкоположен в архиерейски чин. 

С голяма радост и любов той бе посрещнат в Охрид и още в първите години спечели обичта на цялото епархийско паство. Но скоро дойдоха народните катастрофи, и митрополит Борис в 1913 г. на сила бе заставен да напусне епархията си. След като повече от година управлява Маронийската епархия, в 1915 г. той бе щастлив да се върне отново в Охрид. Ала в 1918 г. – при втората катастрофа – бе принуден завинаги да напусне епархията си. С неописуема тъга той тогава се раздели с любимото паство и дойде в България заедно с другите македонски митрополити. След като бе дълги години член на Св. Синод, в 1924 г. той бе назначен за Екзархийски заместник в Цариград, която длъжност изпълнява до последната година, когато окончателно се прибра на покой в Рилската св. обител. 

Блаженопочившият митрополит Борис бе надарен с редки способности и бе превел на български и издал Служебника и Требника. По-късно на два пъти преведе и издаде хубави молитвеници. След като завърши духовното си образование, той още повече ламтеше за богословска наука.

Извънредно ученолюбив и обичащ да чете, той не можеше да мине покрай книжарница или книгопродавец по улиците и да не се спре да си купи някоя книга. И това правеше всеки ден. 

Всичките си пари харчеше главно за книги. Не можеше той да чуе, че е излязло ново богословско съчиненине, и да не го изпише. И за това от всички наши митрополити той-имаше най-голямата и най-богата библиотека. Начетен твърде много и надарен с необикновено силна памет, той представляваше от себе си един енциклопедичен богословски словар, един много ценен справочник. Работи той твърде много в изготвянето и издаването на синодалната Библия, на Служебника, Напрестолното Евангелие и други богослужебни книги. Добър богослов и църковник-литургист, дълбоко вярващ и благочестив, мъдър и скромен, кротък и откровен, духовит и приятен събеседник, състрадателен и достъпен за всички, готов всекиму да стори добро, като се притече на помощ  – с такива черти може да се обрисува личността на починалия йерарх. 

И ето в разцвета на силите си, тоя добър наш Архипастир бе повален от тежка болест, която за дълго време го бе приковала  на леглото. Но той прояви чудно търпение: на болестното му легло никогаш се не чу вопъл на ропот и малодушие. Напротив, той благодареше на Бога и се утешаваше духом, понеже бе убеден, че при повредената от греха човешка природа болките и страданията са едно от най-действените средства за очистване на душата, тъй че, както говори апостолът, макар и външният ни човек да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2 Кор. 4:16). И наистина, в последните му дни, когато, поради тежкия недъг, елеят на живота бързо бе оскъднял в светилника му, и тялото  – външният човек – бе съсипано, духът – вътрешният човек в него – бе подновен и сияеше. Болният с голяма вяра и духовна радост неведнъж св. Тайни, като поиска от всички прошка и молитви. Разкаян и примирен, той – последният от прокудените македонски митрополити-  тихо склопи очи, на 64 годишна възраст, с дълбока тъга на сърце и с молитва на устаза осиротялото си паство. 

Българската църква, заедно с българския народ от всички краища, горчиво оплаква загубата на тоя свой достоен и заслужил йерарх, като моли Всевишния да го приеме в Своите вечни обители, за където той, чрез своето добротворство, си придоби приятели да го приемат (Лук. 16:9) и да го удостои с нетленен венец на слава.

Вечна му памет. 

Поместената биография на митрополит Борис Охридски е от траурния брой 40 на Църковен вестник, публикуван на 28 октомври 1938 г. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Вина или покаяние?

Като цяло хората обичат да се обвиняват. Обвинението решава проблеми. Обвини се там, където би ...