Начало / Uncategorized / Тревогата и притесненията – какво казват богословието и психологията

Тревогата и притесненията – какво казват богословието и психологията

Ситуацията в света се променя с твърде бързи темпове. Коронавирусът повлия на всичко в нашия живот – от икономиката, до личните ни отношения. 

Тревожността, чувството на несигурност, притесненията и неврозите се увеличават. Как да открием отново мира в душата си и как да се справим с предизвикателствата на пандемията, говорят психолози и духовници. В публикацията по-долу ви предлагаме мненията на някои от големите имена в сферата на психологията, както и духовни съвети от Отците на Църквата. 

Богословието: 

Колкото по-малко вяра имаме, толкова повече тревога имаме. Едно от най-големите предимства на вярата е освобождаването на човека от чувството за тревожност. Докато детето знае, че баща му се грижи за къщата и всички в нея, всяка негова тревога се обръща бързо в песен. Но щом това чувство се загуби, песента замлъква! Тогава детето се чувства сирак и самотно, заобиколено от скърби, чувства се заобиколено от рояк оси.

Колкото повече човек се опитва сам, със собствените си сили да се „отърве“ от притесненията си, толкова повече се заплита в мрежите им.

И радостта избледнява, косата побелява, тялото се „смалява“, гневът се натрупва, докато човек не свърши като торба от суха кожа, пълна с гняв, приведена над гроба. Защо си пълен със страхове и тревоги? Това е въпросът, който Спасителят поставя пред човечеството, което е обезпокоено и разкъсано от многото скърби“. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“(Мат. 6: 27).

Защо имаш толкова тревоги? Може би слънцето няма да изгрее утре сутринта? Този, който се грижи слънцето да изгрява сутринта в точното време и в конкретната секунда, ще се погрижи за всички ваши малки скърби. Епиктет, философът-стоик казва:

Как човекът, който не е мъдър, обвинява други хора, когато нещата не вървят както трябва. Който започне да придобива мъдрост, продължава той, обвинява себе си. Но мъдрият човек е човек, който не обвинява нито себе си, нито другите хора.

„Мъдър човек“, според философа „е този, който напълно се е предал в ръцете на Вселенския разум“.

Св. пр. Исая обяснява пътя на човека по-ясно: „рабите Ми ще се веселят, а вие ще бъдете в срам; рабите Ми ще пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна скръб и ще ридаете от съкрушен дух.“ (Исая 65:14). Тоест: – Вижте, моите раби ще пеят химни от радост, която ще имат в сърцата си, а вие (които сте изоставили Господа), ще плачете от скръбта, която ще имате в сърцето си, и ще скърбите от съкрушаването на духа си. Господен раб, според пророк Исая, е този, който се подчинява на волята на Господа, без да стене, без скръб и без страх. С победителя и победеният печели! Най-красноречивите слова, които казва Господ Иисус: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно.

Какво е това, което ми трябва?

Убеждението, че моят Отец е жив и се грижи за всичко и за всички. И че човекът (синът) не може да постигне нищо сам. И така, защо цялата ти скръб не се превръща в песен? Защото, ако наистина вярвате в Истинския, Бдителен Отец, тогава ще разберете как всичките ви светски скърби са ирационални и напразни.

С безкрайните си скърби всичко, което правите е да докажете своето неверие в Бога. Ако твърдите, че вярвате в Бог и все още залитате в мрака от бремето на вашата скръб, тогава вашата вяра е малка. И неверието ви изобличава, че мислите: Ето, Домакинът не може или не иска, или не знае как да се грижи за дома си и оставя грижите за дома си на своите слуги. Как рабите ще спасят къщата, ако домакинът не може да я спаси? Вероятно ще искате да ме поправите и да кажете: децата, а не рабите.

Но истинските деца са само онези, които оставят всичките си мъки, цялата си воля, всичките си мисли, цялото си сърце на Отца и са послушни на Неговата воля.

Всички останали са роби без следа от мъдрост, защото онзи, който не чувства присъствието на небесния Отец, не може да бъде наречен мъдър. Всички останали, които не се подчиняват на волята на Господа, са в тъмнина и са пълни със скръб. Вярата е непроницаемият чадър в дъжда на всяка трудност!

Безумците, натоварвайки се тревога, изливат разтопено желязо в разтопено олово. С пламък обаче пламък не се гаси. Защото тъгата е като изгаряне от разтопен метал. Само вярата може да потуши този огън. Велика вяра-малки скърби. Съвершена вяра- съвършено безбремие. Съвършена вяра – съвършена радост. „Радвайте се и се веселете… (Мат. 5:12). „Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.“ (Йоан 15:11).

Помислите и как трябва да се справяме с тях

Сред проблемите, пред които е изправен човекът е и този с помислите. И тъй като мнозина са тези, които се борят с помисли, а повече са тези, които губят в тази „борба“ се налага да се полагат усилия от страна на този, който се стреми да разбере какво са помислите, откъде идват, до какво ни довеждат и как трябва да се отнасяме към тях. Ако някой има полза от тази статия, нека се моли за тези, които се потрудиха да я напишат.

1. Защо е тежка войната, която трябва водим с помислите?

Всеизвестно е, че молитвата е полезно действие за този, който се моли. Тя привнася божествена благодат в молещия се, която го усъвършенства като личност, защото чрез молитвата той се доближава до своя Създател и върви по пътя на обожението. Този реален факт дразни дявола и го кара да се противопостави на молещия се. Вярващият, желае да бъде обединен с Бога, но се сблъсква с демонични препятствия, организирани в система със страховито планирани атаки. Поради тези планирани атаки молитва се превръща в досаден акт, изискващ повече труд от всяко друго действие. Ето защо един от светите отци подчертава:

„Няма по-голямо усилие от молитвата към Бога. А тя до последния дъх изисква борба“.

Уморителна е не само молитвата, а и жестоката и безмилостна война на демоните, които я правят по-трудна. Следователно омразата на демоните към тези, които се молят, е даденост и те водят война срещу молитвеника. Тя се проявява в две форми: видима и невидима. Към новите във вярата често се използва видимата война – чрез външни звуци и дразнители, които да отвлекат вниманието от молитвата. Опитните обаче се атакуват с помислите, които изпизат от самия молещ се. И така, тежка битка е предприета от тези, които са започнали борбата с помислите.

Защото те са най-голямата пречка пред човека за неговото духовно съвършенство. И това съвършенство не се постига по друг начин, освен чрез постоянно призоваване на името на нашия Господ Иисус Христос, т.е. чрез Иисусовата молитва. Никоя война не е толкова ожесточена, колкото войната срещу ирационалната мисъл, която се е сгушила в душите ни. Всичко, което идва отвътре в нас, е по-тежко от онова, което ни ранява отвън.

Червеят, който се ражда в дървото, изяжда повече от сърцевината на дървото. Болестите, които се раждат от нас, са коварни и причиняват повече разрушения от тези, причинени от външни причини. И много държави бяха съсипани не толкова от външни, колкото от вътрешни врагове. По този начин душата не може да бъде унищожена толкова от устройствата, които идват отвън, колкото от болестите, които пускат корен и растат вътре в нас, тоест нашите помисли, които произхождат не от нас или от Бога, а са привнесени там от лукавия.

2. Помислите и техният произход Какво представляват помислите и откъде идват?

Когато говорим за помислите, нямаме предвид просто мислите, но и образите и представите, които винаги съпътстват съответните мисли. Образите заедно с мислите се наричат помисли. Първата и основна причина за появата на помислите в човека е грехът на предците Адам и Ева или първородния грях. Дотогава човешкият ум е бил „унитарен“, тоест не е бил „разделен“ от Бога, не е бил раздвоен или отклонен от различни неща извън Бога.

От момента на първородния грях умът започва да мисли „противоречиво“, а като последствие се появяват и всички помисли. Втората причина, която предизвиква различни помисли у човека, са сетивните органи, когато те не се управляват от доминиращия ум. Особено слух и зрение. Днес всъщност, благодарение на технологиите, сетивата получават много повече стимули, отколкото в миналото. Ето защо борбата с помислите е по-интензивна. Третата причина са страстите, които съществуват в човека. От тях демоните „вземат своите мотиви и движат страстните мисли“.

Тоест демоните се възползват от нашите страсти, за да движат лошите помисли срещу нас. Четвъртата и най-основната причина са самите демони. Св. Григорий Синайски подчертава: „Мислите са думите на демоните и предшествениците на страстите“, тоест помислите са думите на демоните и предшествениците на страстите. А страстите са вече пусналите корен в душата ни грехове. И все пак, подчертава Св. Исаак Сириец, мислите се раждат и от „естествената воля“, която съществува вътре в нас, но също и от наклонностите и предпочитанията, които има душата ни. Ето защо Св. Максим Изповедник казва, че невидимата война с помислите е много по-трудна от войната, която се вижда т.е. от материално естество, дори наглед втората да е по-жестока.

3. Видове помисли

Видяхме, че има помисли „провокирани“ от врага на човека (зли) и такива, родени от самата наклонност на природата му ( често те биват суетни), но има и добри помисли. Как да различим едните от другите помисли? Добрите помисли идват от Бог. Как да ги различим от злите помисли? Един брат попитал за това авва Варсануфий и получил следния простичък наглед, но породен от дълбока духовна опитност отговор: „Когато откриеш действителна радост в дадена мисъл, тя е от Бога. А когато в мисълта има тревога или тъга, тя не е от Бога. “ Мислите, които идват от Бога, носят на човека вътрешен мир и радост. Напротив, мислите, които идват от дявола, са пълни със смут и скръб…

4. Началото на борбата с помислите

Като цяло, както се спомена, помислите са началото на война на дявола срещу нас. И войната започва с „раняване“ на ума, продължава с приемането на даден помисъл (който е прерастнал в представа, а нашият ум е захванал диалог с него) и завършва с делото, което ние извършваме провокирани от помисъла. Това е ходът и еволюцията на помислите, които идват главно от дявола и човека. Борбата с тях се нарича „трезвение“, т.е. трезво и непрекъснато наблюдаване, следене на собствените ни мисли и душевни движения, самонаблюдение и контрол на помислите. Борбата ще се усилва.

Помислите се преборват с призоваване на Божията помощ в молитва. Тогава човек предава своята воля на Божията (лукавият отстъпва) и внушаваните помисли отслабват и нямат въздействието и силата да „запалят“ искрата на желанията, което би ни привело към някакво грешно действие. Умът се просвещава и успокоява и секват потоците от помисли, които като рояк могат да затъмняват ума. Дори да си мисли, че изнемогва, човек не трябва да отсъпва в мислите си пред помислите и имайки здрава надежда и вяра, чрез проявеното противене на помислите ще бъде покрит от Божията любов.

Психологията:

В този момент светът е много динамичен. Всичко около нас се променя бързо. Тревожността и стресът са едни от често срещаните проблеми. Те съпътстват нашия живот, дори в „добрите периоди“ от него, а ситуацията става още по-тежка, обаче, когато страховете ни завладеят и поемат контрола и над нас и живота ни тогава започва и истинската вреда от тях.

Ние, двама психолози създадохме безплатно ръководство, за да помогнем за управление на безпокойството и стреса в това време на несигурност. След като прочетете информацията, можете да приложите упражненията, които даваме, това може да ви е от полза. Нормално е да изпитвате дискомфорт, когато сте в период на несигурност, какъвто е и този, към настоящия момент, така че не забравяйте да предложите своите грижи и състрадание към хората около вас, но и към вас.

Пожелаваме ви здраве, Д-р Матю Уоли и д-р Хардийп Каур!

Какво е притеснението или тревогата?

Човекът е надарен с удивителната способност да мисли за бъдещето. Способността да си представяме какво може да се случи в бъдеще т. е. „мислите за бъдещето“ предполага, че можем да предвидим препятствия или проблемите и това ни дава възможността да проектираме решения. Способността да си представяме бъдещето може да бъде полезна, когато ни помага да постигаме целите си. Ще приведем пример от нашата действителност: Превенцията, която взимаме срещу вируса като сме решили да си измиваме ръцете и да следим за социалната дистанция са полезни. Така се предотвратява разпространението на вируси.

Притеснението обаче е друг начин на „мислене за бъдещето“, което често ни причинява безпокойство и страх. Когато се тревожим твърде много, често мислим за най-лошия сценарий и мислим, че няма да можем да се изправим срещу него.

Какво е да чувстваш тревожност?

Когато се притесняваме, преживяваме поредица от мисли и си представяме образи, които могат да ни подведат, като ни рисуват разрушителни и страховити, нереалистични ситуации. Някои хора изпитват неконтролируемо безпокойство – т.е. то го завладява, сякаш има своя собствена същност. Естествено е, че много от нас, във връзка с пандемията, може би напоследък забелязахме, че мислим за най-лошия сценарий.

Следващият пример изяснява как опасенията могат да ескалират бързо, дори зародени от нещо относително малко. Забелязали ли сте у вас мисли като тези по-долу?

1. Аз имам главоболие.

2. Корона вирус ли е?

3. Ако съм го предал на всички мои колеги в работата ми вчера?

4. Всички ще се заразят и пострадат.

5. Някои могат и да умрат.

6. Представям си Апокалипсис и края на света и смърт на всички познати и любими хора.

Тревожността не е само в съзнанието ни. Когато стане прекомерна, ние я преживяваме и като стрес в нашето тяло. Физическите симптоми на тревожност и стрес включват:

• Мускулно напрежение или физически болки.

• Объркване и неспособност да се отпуснете и да бъдете щастливи.

• Затруднено концентриране.

• Проблеми със съня.

• Чувство на умора.

Какво причинява безпокойство и стрес?

Всичко може да предизвика тревожност. Дори когато нещата вървят добре, може би ви минават мисли като „но какво ще стане, ако всичко се срути?“ Има някои ситуации, при които безпокойството се засилва. Често тревожността се задейства при:

• Многозначност на ситуацията, т.е. има възможност за различни тълкувания на дадена ситуация.

• Безпрецедентна или нова ситуация, т.е. ние нямаме предишен опит, на който да разчитаме.

• Непредсказуемост, т.е. не ни е ясно как ще се развие дадена ситуация.

Нещо от горното до момента да ви звучи познато? Настоящата глобална ситуация може да породи по-горните страхове и затова е нормално всички ние да изпитваме тревога. Това е необичайна ситуация с несигурността, която разбира се може да ни доведе до безпокойство, стрес и тревожност. Има ли различни видове тревожност? Тревожността може да бъде два вида – полезна и безполезна. Психолозите често разграничават тревожните мисли, като едни мисли определят като свързани с „реални проблеми“, а други като стъпили върху „хипотетични проблеми“.

Реалистичните опасения са базирани на реални проблеми, които се нуждаят от решения в момента. Например, предвид истинската загриженост за ситуацията с вируса, в момента има допълнителни решения, които включват редовно измиване на ръцете, социална дистанция и физическа изолация, ако имате някакви симптоми на грип.

Хипотетичните опасения, относно настоящата ситуация и криза около коронавируса, може да включват мисли за най-лошия сценарий, нещо, което можем да наречем катастрофа. (Например, представям си най-лошия сценарий, в който повечето хора умират.)

Кога тревожността се превръща в проблем?

До известна степен всички изпитват притеснение. Няма „правилна“ степен на тревожност. Казваме, че тревожността се превръща в проблем, когато ви пречи да живеете живота, който искате да живеете, или ако това ви кара да се чувствате съкрушен и изтощен.

Какво мога да направя, когато съм тревожен?

Естествено е да се притеснявате в момента, но ако смятате, че чувството става прекомерно и завладява живота ви, например ако ви кара да се чувствате тревожни и имате затруднения със съня, тогава може би си струва да се опитате да намерите начини за да сведете до минимум времето, което отделяте в за да изпитвате притеснения и да предприемете действия, за да запазите доброто разположение на духа. В следващия раздел на това ръководство се говори за живеенето с тревожността и стреса сред глобалната несигурност.

Какво може да помогне?

1. Поддържайте баланс в живота си. Психолозите вярват, че просперитетът идва от живот с баланс между дейности, които предизвикват емоции и удоволствие, удовлетворение и близост. Списъкът с дейности съдържа предложения, които да ви помогнат да отклоните вниманието си от тревогата и да останете активни. Не забравяйте, че ние сме социални същества – трябва да сме свързани в социум, за да се развиваме. Бихме искали да ви предложим да се включите в някои дейности, които са социални и се отнасят до други хора. В такъв момент може да се наложи да намерите креативни решения за социализация от разстояние. Например поддържане на връзка с другите онлайн или по телефона.

2. Упражнявайте се да разпознавате дали тревожността е свързана с някакъв реален проблем или с хипотетичен. Ако изпитвате голяма доза безпокойство от хипотетични проблеми, тогава е важно да си напомните, че умът ви не бива да е съсредоточен върху проблем, който не можете да разрешите в момента, и след това да намерите начини да се освободите от безпокойството, като се съсредоточите върху нещо друго.

3. Практикувайте отлагане на безпокойството си. Притеснението е упорито чувство и може да ви накара да почувствате, че трябва да се занимавате с него точно сега. Но можете да опитате да отложите безпокойството относно хипотетични проблеми. Много хора откриват, че това им помага да имат различно отношение към техните проблеми. На практика това означава умишлено да си определите час всеки ден за притеснение (напр. 30 минути в края на всеки ден). В началото може да ви се стори странно! Това означава, че през останалите 23,5 часа от денонощието се опитвате да отстраните от себе си тревожността и да живеете живот без тревожност и стрес, докато не дойде планираният „час за тревожност“.

4. Имайте състрадание. Притеснението може да дойде от грижата по някого – ние се тревожим за другите, когато ни е грижа за тях. Утвърдена техника на когнитивна поведенческа терапия за справяне с отрицателните или натрапчиви мисли е да ги запишете и да намерите различен подход за справяне от притеснението.

5. Упражнявайте се в осъзнаване. Ученето и практикуването на осъзнаване на ситуацията ще помогне да се освободите от безпокойството и да върнете обратно вниманието си към нещата, които се случват тук и сега. Например фокусът върху нежното движение на вашето дишане или звуците, които чувате около себе си може да ви помогнат да са като „котва“, за да се върнете към настоящия момент и да се освободите от притесненията.

Статията подготви Силва Маринова. 

Източници: psychologytools.comenromiosini.gr; vimaorthodoxias.gr

Снимка: pixabay.com

За Ангел Карадаков

Виж още

Вина или покаяние?

Като цяло хората обичат да се обвиняват. Обвинението решава проблеми. Обвини се там, където би ...