Начало / Uncategorized / Екзарх Антим I

Екзарх Антим I

По повод годишнината от учредяването на Българската екзархия публикуваме един кратък текст на архим. Антим Шивачев за Българския екзарх Антим I.

Текстът е публикуван по повод 40 години от кончината на бележития български духовник в бр. 46 на Църковен вестник от 1928 г. 

***

На 14 т.м. се навършиха тъкмо 40 години от блажената кончина на Негово Блаженство Екзарх Антим I. По тоя случай, в неделя, на 16 т.м., синодалните архиереи, во главе с Наместник-председателя  Високопреосвещения Св. Врачански митрополит Климент, отслужиха панихида за упокоение душата на приснопаметния първойерарх на Българската църква. 

Всеки от нас с благоговейна признателност си спомня за заслугите на тоя наш светител, чието име и дела, наред с неговите сподвижници, са тясно свързани с църковния въпрос и със създаването на Българската Екзархия. А нужно ли е да се изтъква тук великото значение на тоя висш български духовен инстутит? 

Българската Екзархия, ще се изразим с думите на един наш стар църковен общественик, бе дело на плеада вдъхновени труженици, които възродиха народа ни, сформираха го, изправиха го пред Европа и си заминаха, като оставиха в историята примера на самоотвержението си. Под крилото на Екзархията се подслони българският народ, който днес, макар и частично, се радва на политическа свобода. Под нея той събра силите си, потърси простор и право на развитие и прояви мощта на своя творчески дух. Под Екзархията той показа своята зрялост и своето право за самостоен духовен и политически живот. Откакто се създаде Българската екзархия, в Европа се почувства, че на Балканския полуостров има български народ с енергия, с воля и с жажда за свобода и култура. 

Най-първо го почувства турската империя, която тоя многострадален народ разклати, защото не намери в нея свобода и правда. Той накара Европа да се занимае с него и с турската империя. И в 1876 г. великите сили пратиха за това свои представители в Цариград на конференция, която призна политическите му права и определи етнографските му граници. И тъкмо през време на тая конференция, духовният вожд на българите прояви голямо родолюбие и рядко самоотвреждение, като направи достояние на политическия свят непоносимото тегло на своя народ и чрез това се подготви Освободителната война. 

Екзарх Антим I не се стресна от това, че гневът на турското правителство се изсипа преди всичко върху него, като го насили да си даде оставката и го изпрати на заточение в Ангора, от където бе освободен едва след подписването на мира в Сан-Стефано.

Заслугите на първия ни Екзарх за Българската църква и народ са грамадни и те трябва да знаят, и да се сочат за пример и назидание на днешното поколение, което да се възпитава в любов към отечествената ни вяра и към родината, ако искаме един ден да се радва то на трайна и честита бъднина. С право дори Екзархът Антим се счита за олицетворение на целокупността на българския народ, която бе постигната чрез извоюването на фермана от 28 февруари 1870 г. 

Негово Блаженство екзарх Антим I служи с безпримерна преданост на Църквата и народа. Неговата архипастирска дейност има такива светли страни, които го поставят в реда на първите български народни и духовни труженици. 

Трябва да подчертаем, че призателна България не е изпълнила още достатъчно своя дълг към тоя голям родолюбец, който работи за общото благо на нашия народ самоотвержено до самозабрава… Екзарх Антим I остави едно векило име в родната ни история и си остава завинаги чест и гордост за нашия народ. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Тържествен Пасхален благотворителен концерт “МОСТ НА НЕБЕСАТА”

На 15 май врачанското село Лиляче ще стане домакин на едно от значимите  културни събития ...