Начало / Uncategorized / Екзарх Антим I

Екзарх Антим I

По повод годишнината от учредяването на Българската екзархия публикуваме един кратък текст на архим. Антим Шивачев за Българския екзарх Антим I.

Текстът е публикуван по повод 40 години от кончината на бележития български духовник в бр. 46 на Църковен вестник от 1928 г. 

***

На 14 т.м. се навършиха тъкмо 40 години от блажената кончина на Негово Блаженство Екзарх Антим I. По тоя случай, в неделя, на 16 т.м., синодалните архиереи, во главе с Наместник-председателя  Високопреосвещения Св. Врачански митрополит Климент, отслужиха панихида за упокоение душата на приснопаметния първойерарх на Българската църква. 

Всеки от нас с благоговейна признателност си спомня за заслугите на тоя наш светител, чието име и дела, наред с неговите сподвижници, са тясно свързани с църковния въпрос и със създаването на Българската Екзархия. А нужно ли е да се изтъква тук великото значение на тоя висш български духовен инстутит? 

Българската Екзархия, ще се изразим с думите на един наш стар църковен общественик, бе дело на плеада вдъхновени труженици, които възродиха народа ни, сформираха го, изправиха го пред Европа и си заминаха, като оставиха в историята примера на самоотвержението си. Под крилото на Екзархията се подслони българският народ, който днес, макар и частично, се радва на политическа свобода. Под нея той събра силите си, потърси простор и право на развитие и прояви мощта на своя творчески дух. Под Екзархията той показа своята зрялост и своето право за самостоен духовен и политически живот. Откакто се създаде Българската екзархия, в Европа се почувства, че на Балканския полуостров има български народ с енергия, с воля и с жажда за свобода и култура. 

Най-първо го почувства турската империя, която тоя многострадален народ разклати, защото не намери в нея свобода и правда. Той накара Европа да се занимае с него и с турската империя. И в 1876 г. великите сили пратиха за това свои представители в Цариград на конференция, която призна политическите му права и определи етнографските му граници. И тъкмо през време на тая конференция, духовният вожд на българите прояви голямо родолюбие и рядко самоотвреждение, като направи достояние на политическия свят непоносимото тегло на своя народ и чрез това се подготви Освободителната война. 

Екзарх Антим I не се стресна от това, че гневът на турското правителство се изсипа преди всичко върху него, като го насили да си даде оставката и го изпрати на заточение в Ангора, от където бе освободен едва след подписването на мира в Сан-Стефано.

Заслугите на първия ни Екзарх за Българската църква и народ са грамадни и те трябва да знаят, и да се сочат за пример и назидание на днешното поколение, което да се възпитава в любов към отечествената ни вяра и към родината, ако искаме един ден да се радва то на трайна и честита бъднина. С право дори Екзархът Антим се счита за олицетворение на целокупността на българския народ, която бе постигната чрез извоюването на фермана от 28 февруари 1870 г. 

Негово Блаженство екзарх Антим I служи с безпримерна преданост на Църквата и народа. Неговата архипастирска дейност има такива светли страни, които го поставят в реда на първите български народни и духовни труженици. 

Трябва да подчертаем, че призателна България не е изпълнила още достатъчно своя дълг към тоя голям родолюбец, който работи за общото благо на нашия народ самоотвержено до самозабрава… Екзарх Антим I остави едно векило име в родната ни история и си остава завинаги чест и гордост за нашия народ. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Тревогата и притесненията – какво казват богословието и психологията

Ситуацията в света се променя с твърде бързи темпове. Коронавирусът повлия на всичко в нашия ...