Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Истинският работник на нивата на Благовестието, в края на живота си е „подпечатан с печата на собствената си изповед на вярата“.
Има хора, които живеят за Евангелието, но и такива, които живеят от него. Първите, следват кръстния път на Христос и апостолите, съвестта си запазват непокътната, като търпят скърби и изкушения, „носейки поруганието Му“ (вж. Евр. 13:13). Вторите се конформират със света и макар да имат „възпитание на благочестие“, те отричат неговата сила със своите действия (вж. 1 Тим. 3: 5).
Първите плащат скъпо за своята вярност на евангелската истина и Божия правда.
Вторите се хвалят самодоволно със своите знания и в същото време са „лишени са от истината и мислят, че благочестието служи за печалба“ ( 1 Тим. 6: 5). Първите богословстват, като се молят със „съкрушено и смирено сърце“ (Пс. 50:19). Докато вторите се радват на страстни спорове, кавги и битки в съдилищата. Първите живеят за другите, докато вторите живеят за сметка на другите.
Истинският работник на Евангелската нива върви по тесния и стръмен път, който води до реалния живот и се бори храбро при всякакви социални или други условия. Тъй като той черпи силите си от Бога и полага надеждата си в него, той не става надменен и винаги е духовно трезв, за да се изправи срещу огнените стрели на лукавия. За пример на един такъв истински работник в лозето на Христос ще посочим например апостол Тимотей, когото Църквата почита на 22 януари.
Тимотей произлиза от Листра в Мала Азия и е син на еизески верен юдей. Заради майка си Юниция и баба си Лоис той рано се запознал с християнската вяра „и от детинство знае(ше) свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.“ (2 Тим. 3:15). Апостол Павел го кръщава и го имал за „любимо дете“. За да не обиди жителите на този район, повечето от които били евреи, и за да може да се обърне и към тях, той приел обрязването.
Апостол Тимотей е най-близкият и най-довереният ученик на апостол Павел и го следва в неговите пътувания. Срещаме го във Фригия, в Галатия, в Македония, във Филипи, в Солун, във Верия, в Атина и Коринт, в Йерусалим, в Рим и другаде. Той е поставен за епископ от апостол Павел в Ефес, където работи честно за организацията на християнския живот и укрепването на мира и единството между Божия народ.
Краят му е характерния за повечето проповедници на Христос – мъченически.
Той е убит, когато се опитва да предотврати езическо тържество с оргии и убийства. Според синаксара: „Тимотей, като видя това, беше запален от огъня на божествената ревност и не страдаше от физическите болки. А ги поучава и наставлява да спрат с тези дела на непослушание. И онези хора като зверове, обладани от голяма ярост и гняв, убиха Господния Апостол с тоягите, които имаха в ръцете си. И така благословеният беше погребан от християните.
По-късно неговите свети мощи бяха намерени и донесени в Константинопол“. По този начин краят на истинското дело, на истинския работник на Евангелската нива е подпечатан с „добра изповед“, с мъченическа жертва и влизането във вечния живот.
Автор: Свещеник Василиос Калиакманис
Превод: Силва Маринова
Източник: vimaorthodoxias.gr
