Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Между многото видни личности, които на време съзнаха значението на църковното християнско пение, и много нещо направиха за неговото развитие, бе и дивният музико-учител и певец св. Йоан Кукузел.
От малък още, останал сирак, без баща, та майка му се грижила за него. Тя съзряла вродените дарби у детето по пение, та с молба сполучила да прати сина си в музикалното училище в Цариград, при царския дворец, където се обучавали придворните певци. В това училище Йоан показал голям успех. Другарите му често го подигравали и го питали с какво се храни. Не знаейки още хубаво гръцки, той отговарял: „Кукя ке зеле“ (боб и зеле). От тия думи другарите му извадили прякор „Кукузел“.
Ангелският му глас станал причина да обърне върху него внимание императора, който за награда и насърчение, го назначил за началник на дворцовите певци. Дворецитъ обаче не го привличал, макар императорът да го опсипвал със своето внимание. Веднъж дори му казал, че е намислил да го ожени за дъщерята на един свой сановник. А Йоан отговорил, че без съгласието на майка си, няма да се ожени. Императорът позволил на Йоан да замине при майка си. Зза да види Йоан дали майка му ще тъжи за него, ако узнае, че синът й се изгубил, пратил другари да й съобщят, че Йоан отдавна е умрял. Дълбоко натъжената майка, изненадана от това известие почнала да плаче и нарежда за тъжната загуба, като казвама:
„Мило мое чедо, Йоане, къде си?“
А през това време Йоан скрит, слушал майчиния плач и всичко записал в ноти. Напевът й му послужил по-късно за мотив при нареждане на една църковна песен, известна под името: „Плачът на българката“. След кратък престой при майка си, Йоан отпътувал пак за Цариград, макар да чувствал, че не е за него столичният живот. Случайно по това време тук дошъл игуменът на Светогорския манастир – лавра „Св. Атанасий“. Презирайки гръцките императорски палати, Йоан се облякъл в прости бедни дрехи и като си изчернил лицето със сажди, за да не бъде познат, с тояга в ръцете, следял отдалече игумена, докато стигнали в Св. Гора.
Игуменът се прибрал в манастира, а Йоан останал при вратата, като прост човек. Запитан какъв занаят знае, отговорил: „Зная кози да паса“. Игуменът много се зарадвал за идването в манастира на козар, от какъвто имали голяма нужда. Постригали го за монах и го пратили да пасе козите.
Императорът много се загрижил за Йоан и наредил да го търсят. Мелодичният му глас го издал. Доложили на императора, но той не поискал да го безпокои от новото му призвание. Манастирското братство го назначило за певец в съборната църква, която длъжност Йоан изпълнявал до смъртта си през 1150 г. Тук Йоан се съвзема и изработва теоретичната и практичната част на източното църковно пение. Той оставил на гръцки много свои трудове, между които разни полилеи: „Владику“, „Сладкогласни ирмоси“, „Херувимски“ и др.
В композициите си Йоан вмъкнал мотиви от български народни песни.
В тях блика кристална лирика, но са трудно изпълними, поради шилоко-гласов регистър. Почти всички негови композиции ревниво се пазят в Патриаршеската библиотека във Фенер. И сега, при особен церемониал, на велики Петък, там се изпълнява прочутата негова композиция: „Полиелеят на българката“. Кукузел теоретично е обосновал учението за гласовете в източното църковно пение, които са неизвестни на западноевропейската музика. Той е първият световно признат български композитор и канонизиран за светец от Източноправославната църква. Паметта му се празнува на 1 октомври. Неговият образ е изписан в южният притвор на църквата „Св. Александър Невски“, с надпис: „Св. Блажений Йоан Кукузел“.
***
Знаеше се за Йоан Кукузел, че бил славянин от Дурас/Драч (Албания). Това казва Христо Попов (Жития на светиите, почитани от православната църква – София, 1930 г. стр. 77), бивш секретар на Св. Синод.
Гръцките учители певци, между които Стефан Ламбадарис певец от лявата страна на цариградската патриаршеска църква, през 1840 година, в своето ръководство по църковно пение, казва, че един от първите преорганизатори на източното църковно пение е бил великият майстор българина Йоан Кукузел и, че в пението вее български народен напев. И самият Йоан, още от детинството си, се издава, че е българин. Днес няма вече спор за българския произход на Йоан, роден в XII век, в царуването на византийския император Алексий Комнин, през първото робство на българите под византийска власт. За такъв го считат всички музико-учители.
Доскоро за родното място на Йоан се считаше гр. Дурацо. През 1912 и 1913 учебна година в Петербургската музикална консерватория е бил студент Петър Динев. Руският професор Сакети, говорейки за Йоан Кукузел, стоменал, че според френски учени от 17 – 18 век, Кукузел не бил роден в Дурацо, а там бил доведен от майка му вдовица, която съзирайки високите духовно-музикални качества на своя син, намислила да го прати в Цариград. Най-близкият път за Цариград на това време минавал през Дурацо. Понеже детето пристигнало в Цариград от дурацо, гръцките учители – музиковеди сочат последния град за родно място на Йоан. Къде ще е тогава родното място на Йоан бе тайна. Правеха се само догатки. Някои даже казваха, че бил габровец. През 1924 г., месец юли, известният наш музико-учител и диригент Йосиф Чешмеджиев, заминава с разрешение на сръбските власти за Западна Македония (Реканско), със задача да събира народни песни, за съпоставяне между българските народни песни и установяване взаимност с албански песни. „Тук (Реканско), в с. Жорноница, казва Чешмеджиев – разпитвам стари и млади за разни песни и си държа бележки. Заинтересован от моята работа, старецът дядо Арсо, пита ме:
„Слушал ли си за прочуенийот пласт при патриаркот Йоана Кукузелот? Той е от нашийо сой, ние сме негови далечни пра-пра внуци““.
Така, съвсем случайно, Йосиф чешмеджиев открива родното място на Йоан Кукузел. Това откритие Чешмеджиев прави достояние на пресата. Писал е във в. „“Устрем, орган на македонската младеж; писал е във в. „Българска енциклопедия“, София, 1936 г., стр. 562, издание на Ст. Атанасов.
Ако действително родното място на Йоан Кукузел е селото Жорноница, или другаде из Реканско, тогава той произхожда от старинното маячно потекло, понеже тая област е населена от старо време още от племето „мияци“.
Откритото родно място на Йоан може да предполагаме, че е действително и по следните съображения:
- Мияците са дълбоко религиозни хора и природно даровити певци и художници (иконописци и резбари). Всички певци от Реканско, по църквите и манастирите, са все местви хора – мияци, а Йоан, като българин – мияк, е един от най-даровитите. Георгафското ли положение, климатичните ли условия, или други някакви причини, прябва да са способствали за тая природно-певческа дарба на реканци. Архимандрит Анатолий, мияк от Лазарополе, заради неговото сладкопение, бил повикан в руския царски дом при николай Павлович като ефимерий и изповедник.
- Манастирът „Св. Йоан Бигор“, съграден в 1020 г., е в близко съседство с родното място на Йоан. селото Жорноница е на 1 час раздалеч, по североизточна посока, по пътя за Гостивар – Скопие. Манастирът, в който, може би, се учил Йоан, ще да е указал силно влияние за религиозното и певческо чувство и настроение у детето.
- В Дебърско Реканската област, манастирът е известен под името „Св. Йоан Бигор“, а не „Св. Иван“. Такова е името и на Кукузел – Йоан. И тук манастирът е указал своето влияние върху името на детето, което има за свой патрон „Св. Йоан Бигор“.
- И влечението на юношата в светогорския манастир да бъде козарче, е също указание, че детето инстинктивно предпочита пастирството, което е присъщо за рода му – мияците са от памтивека скотовъдци.
Щом фактически е доказано, според чуждите сведения (на френските учени – изледователи), че родното място на Кукузел не е Дурацо, а там е доведен от майка му вдовица и щом други претенденти нямаме за сега, които да претендират, че Йоан е техен, защо да не допуснем, макар и много късно – след 7 века, че родното място на Кукузел е другаде. Ако на отца Паисий се откри дното място едва сега, след 166-годишен спор, защо и ние да не се заинтересуваме, да знаем истинското родно място на тоя забравен исторически български светител.
Може би, от немара, а може би и от прекалена скромност, а не е за чудо и от прекален интернационализъм, ние, българите, не отдаваме подобаващо внимание на една особена страна на нашето народно възраждане – да прославим и популяризираме наши именити исторически личности.
Така: на св. Климент Охридски паметта му се почита само в Охрид, по-далече рядко се споменава и слуша за вегомото име; за Йоана първи Охридски архиепископ, който изигра една удивителна роля при Василий Българоубиеца, се знае само, че бил игумен в един манастир в Зебърско; за преподобни Йоан Кукузел, прочут църковен певец и светия от XII век, не всички го сочат за българин и т.н. Тази наша констатация не е подбуда на някакъв шовинизъм. Ние до преди отец Паисий бяхме забравен народ; нямахме писана история; и днес, при липса на писани исторически паметници, служим си с предания и предположения дори. Защо и за Йоан Кукузел да не търсим истината за неговото родно място?
Автор: Георги Трайчев
Източник: сп. „Народен страж“, бр. 16, 1939 г.
