Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В днешната св. Литургия прозвуча евангелско четиво според св. ев. Лука (5:11). Едно четиво, което не се среща в другите синоптически евангелия, но се споменава, разбира се, подобно нещо от св. ев. Матей в четвъртата глава на неговото евангелие и от св. ав. Марк (1 гл.).
Общото е, че действително Христос приближавайки се към Генисаретското езеро вижда много народ, който се притиска към Него и Той решава да влезе в един от корабите, но онова подготвяне на мрежите е интересно. Тук е използван един глагол от несвършен вид – плавеха, който почти няма да го срещнем. Вече ние много пъти говорихме за огромното богатство на българския език в синодалния превод на Св. Писание на Стария и Новия Завет.
Тоест отмивата, перяха мрежите си, св. ев. Марк добавя пък, че те кърпеха мрежите си и ги хвърляха, за да уловят риба. И онова, което се слечва е, че Христос желае да влезе в един от корабите и там е онази удивителна среща със Симон Петър и едно изявление на това, че всъщност Христос желае Петър отново да хвърли мрежите. Отговорът на Симон е много интересен. Той казва: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата“. И се изпълва това, което казва Христос.
Симон се обръща към Христос с наставниче т.е. ние трябва да разбираме, че той, въпреки че все още не е призован да стане апостол е вече ученик Христов.
Онова, което свидетелства св. Йоан Богослов в първата глава на своето евангелие. Там вече става ясно, че заедно с брат си св. Андрей Първозвани те срещат Христос. Въобще този текст на св. ев. Лука се явява едно предзнаменувание, едно увертюрно въвеждане към това, което има да се случи малко по-нататък, и което, в следващата шеста глава от евангелието според св. ев. Лука, ще се осъществи именно онова призоваване на св. апостоли за проповед. Симон изпълнява волята на Спасителя Христос и уловът е твърде богат. Такъв, че се налага с ръкомахане, от тези ученици Христови и онова събрано множество от хора в кораба, да присъедини и другарите от другия кораб, за да могат да се поберат всички тези уловени риби, защото уловът е твърде богат и води до това, че е било възможно потъването на тези две големи лодки или кораби.
Св. Амвросий Медиолански вижда в този образ на двете лодки и присъствието на отделните човеци в лодките – веднъж Св. Църква и еврейската синагога. Защото в другата лодка е бил Юда и някои от другите ученици, но заради предателството на Юда, Христос не влиза в този кораб, но влиза в кораба, където е Симон, който ще се нарече Петър – камък, както казва Христос: „Върху тоя камък ще съградя църквата Си“. Онова предзнаменование и предзнание, което има Христос и онова, което говори св. пророк и цар Давид в 113 псалом. Така или иначе разказът върви в следващите моменти и ние виждаме едно съществено чудо, което извъшва Христос. И Симон разбира, че това, което Христос извърши не беше по молба на Симона, в никакъв случай. Това бе желанието на Христос – да се улови толкова много риба, а виждайки всичко това от хората, които са свидетели на чудото и най-вече Симон разбра какво се случи и твърде много се уплаши и произнесе едни думи: „иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек“.
Тук отделните тълкуватели разсъждават върху това изказване на Симов в две посоки. Тук Симон демонстрира едно изключително смирение и себепознание. Той изпълнява волята Господня и смирява себе си.
Разбира, че светостта на Иисуса може да повреди на неговата греховност. Той изпитва страх.
Подобен страх беше описан неведнъж в Св. Писание. Нека да си спомним за св. пророк Илия. Когато в Сиперта Сидонска той отиде при онази вдовица, която го приюти и св. пророк извърши чудото с умножаването на брашното и елея , тази вдовица какво каза в 3 Царства 17:18? „Какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми“. И тук отново е онова страхуване от светостта на един човек. Разбира се св. пророк Илия възкреси нейния син, който бе толкова болен, че остана без дъх. Но страхът на една грешна жена от светостта на един друг човек и съзнавайки своята немощ, това поражда известен страх. Това се случва и със Захария, когато вижда Ангелът Господен, когато се моли в Светая Светих. Той е обзет от ужас. Това се случва и с пастирите, които очакваха рождението на Спасителя Христос. Онова, за което говори същия св. ев. Лука във втората глава от евангелието си.
Когато пастирите видяха Ангела Господен те също изпитаха силен страх. Два момента – смирение и страх пред величието Божие, но и друго. Едно усещане на Симон, че вече върху него ще легне една много голяма отговорност, ще се възложи една мисия, една поръка – да стане ловец на човеци. И действително Христос усеща този спасителен страх в Симон и казва: „не бой се; отсега ще ловиш човеци“. И тук разбира се, присъстват още двама от учениците Христови – Яков и Йоан Заведеевите синове. Всички те оставят своето дело и тръгват след Христос. Въпреки че този текст все още не е реалното призоваване на св. ученици. Това ще се случи малко по-късно в следващата глава.
Тук трябва да имаме предвид и нещо интересно. защо например св. ев. Матей и св. ев. Марк не споменават за чудото, което извърши Христос с богатия улов? Споменава го св. ев. Лука. Някои тълкуватели считат, че подобно чудо е описал св. Йоан Богослов в 21-та глава от своето евангелие. Само че онзи случай с богатия улов на риба е твърде различен. Това се случва след възкресението Христово и в 21 глава в евнагелието на св. Йоан Богослов ние виждаме възстановяването на св. ап. Петър в неговото апостолско служение. Докато този текст току що огласен от св. ев. Лука е едно встъпление, едно напомняне и една усетливост, че действително Симон ще стане Христов апостол и ще има мисия да стане ловец на човеци, да стане Христов последовател и със своята проповед да спасява човешки души. Да ги привлича към Христос и затова св. ев. Лука именно тук – вглеждайки се в богатия улов напомня на всички нас за успеха на проповедта на св. ап. Петър.
Именно св. ев. Лука малко по-късно в Деяния апостолски щеше да каже, че именно благодарение на проповедта на св. ап. Петър на Петдесетница към Христовата църква се присъединяват три хиляди души. Ето го заложения успех – богатия улов на риба, презнаменование на онова, което ще се случи в изразяване на апостолското служение.
Обични в Господа братя и сестри,
Христос извърши много чудеса в Своя земен път. Едно от тези чудеса ни свидетелства за всемогъществото Божие – че за Бог всичко е възможно. От друга страна едно свидетелство, че ние като християни също имаме своята мисия, също имаме своя дълг – да обичаме Бога, да обичаме ближните си.
Да изпълняваме Божиите заповеди.
Да имаме силна вяра, да имаме вяра в Спасителя Христос. Той е наш Наставник, наш Учител, наш Спасител, Изкупител, Месия, Сина Божий, Славата Божия, Небесният хляб, Живата вода, Възкресението и животът, Път, Истина и Живот. Това е Христос и ние трябва да имаме доверие към Него, и когато Той извършва нещо в нашия живот, трябва да усещаме Неговото присъствие и трябва да размисляме за онова, което се случва всеки един ден. Например: възможността на всеки един от нас да влезе в Божия дом. Нима това не е чудо? Колко хора от нас не могат в определено време да влязат в Божия храм въпреки че искат? Поради много обстоятелства – болест, някой недъг или различни обстоятелства в живота на човека, които възпрепятстват възможността му да влезе в Божия дом.
Това че ние сме здрави и имаме сили, и сме в Божия храм вече това е едно достатъчно голямо чудо на Христос, за да го почувстваме и в малките неща да видим онова, което е величието Божие. Не е нужно човек да си спомня за някои неща след като ги загуби. Винаги трябва да знае, че носи своята отговорност на всяко място, че е християнин, че се е обещал в св. Кръщение, че се е отрекъл от сатаната и от неговите му действия, и че грехът е този, който ни отдалечава от Бога. Грехът е този, който разлага човешката личност. Трябва да имаме същото това самонаблюдение и това смирение като Симон и като онези човеци – праведници, които не са разчитали на собствените си сили. Знаели са своята греховност. Чувствали са я и са я изявявали. Този евангелски текст е полезен за нас в много отношения, защото той уверява отново всички нас, че тези ученици Христови неслучайно бяха призвани и призовани да бъдат апостоли Христови, защото те положиха живота си и положиха основата на Църквата. Положиха апостолската приемственост, градиха жертвеници, строиха храмове, създадоха правила за свещенството. Онова, което четем в една от молитвите при освещаването на храма. За това тази апостолска приемственост ние я виждаме и в св. Тайнства.
В днешния възкресен ден нека намерим нужното упование за самите себе си и със смирение и кротост, със спокоен дух да запазим мира Христов в душите си без да имаме външната стихия на света, която ни залива. Онова смущение било чрез вредоносното поветрие на коронавируса, било чрез неспокойния дух на много човеци, било чрез всекидневната злоба, която ни залива отвсякъде. Все пак ние сме в Църквата и портите адови няма да й надделеят!
Честит и благословен възкресен ден и Бог да помага в следващите дни от живота ни. Амин.
Автор: Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
