Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Разбирането за болката в християнството
В мои публикации съм обяснявал, че физическата болка може да бъде изпратена от Бога на човека за изпитание, с което да бъде изпитан човека във вярата и борба за нея. В действителност болката, както телесната, така и душевната е заложена в природата на човека.
Това неприятно „усещане“ в неговия живот е резултат от първородния му грях, чрез който човек сам прекъсва общуването със своя Създател. Божият план за човека не е предвиждал болести и смърт за него. Те са резултат от престъпването на Божията воля. Обаче милостивият Бог не е лишил Своите създания от възможността за вечен живот, а им е дал втора възможност за него, като е поставил някои ограничения върху настоящия живот (към тях се се включва и физическата болка).
В християнското учение човекът се разглежда като обединение на тялото, душата и дух. Следователно той е психосоматично същество и неизбежно ще изпитва болка, но ще има възможност да участва в обожествяването. Човекът търси Бог не само духовно, но и физически, тъй като неговото същество се съставлява и от двете части. Поради въплъщението на Божия Син, човек става причастен на тялото и кръвта на Христос.
Болката помага на човека да разбере своята мимолетна същност и да търси смисъла на своето съществуване. Човекът не трябва да се оплаква от болката си, спомняйки си, че Бог не е лишил дори Сина Си от изпитанието на болката. Разбира се, това не означава, че физическата или екзистенциалната болка може да се определят като добро, но че болката може да служи като средство за упражняване на смирение, търпение, любов и най-накрая спасение. Дали тя ще има положителен или отрицателен ефект, ясно зависи от отношението на човека към нея.
Ако се чувства нещастен, че изпитва болка, отчаян и предпочита да сложи край на живота си, тогава той нарушава Божия закон и се насочва към унищожение. Но ако той се довери на Христос и се остави на ръковододството Му за по-нататъшния си път, тогава животът и смъртта му ще придобият смисъл и перспектива. Естествено, никой няма да изпитва удоволствие, защото ще го боли, а защото ще има възможност да се обърне към Бога и да постигне съвършенство. Нека си спомним в този момент апостол Павел, който казва:
„ Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен“. (2 Кор. 12, 10).
Много пъти отношението на човека към болката е свързано с начина му на живот като цяло. По-конкретно, ако през целия си живот се беше научил да се ограничава до материалния свят, тогава нямаше да може да даде мистериозните разширения на болката и изпитанието, през което преминава. Болката за него ще бъде само това, което го лишава от удобствата, които му предлагат материалните блага и с които е свикнал дотогава. Възприемането на болката от човека се формира от завишената му самооценка за себе си и своя потенциал.
Подобно възприятие естествено води до непоносимост към всякаква форма на болка поради привързаността на човека към физически или психически хедонистични занимания. Поради тази причина човекът се интересува само от това да спре болката си по някакъв начин, дори като прекъсне живота си. Той не успява да възприеме неприятната ситуация, в която е попаднал, като път, който ще го доведе до спасение.
Неговите материалистични възприятия са подсилвани и от общите социални възгледи, които остават привързани към земните граници, не подготвят пациента, нито медицинския персонал за духовната експлоатация на болката. По този начин пациентът неизбежно поставя болката в тесните граници на земния живот, което води до третирането й като предизвикателство за незабавно разрешаване. Той е разочарован от факта, че не е в състояние да различи каквото и да е значение или цел на болката. Тя е просто болезнен път към края на съществуването му.
Но нещата биха били съвсем други, ако човек разглеждаше болката като педагогически инструмент на Божието Провидение, защото тогава той може да го използва за своя духовен край. Всъщност пътят към смъртта, дори ако мнозина не я различават, има духовно съдържание, тъй като по време на нея можем да разберем високите божествени значения, побеждавайки нашата гордост, нашите страсти и да достигнем до Божията прошка.
Автор: проф. Георгиос Мандзаридис
Превод: Силва Маринова
Източник: pemptousia.gr
