Начало / Uncategorized / Иван Шишиев: Със снимките се опитвам да покажа духовния мир в Църквата

Иван Шишиев: Със снимките се опитвам да покажа духовния мир в Църквата

Може би почти няма човек в българското интернет пространство, който да не е чувал за или да не е виждал снимка от Етюд-и-те на София. 

Една страница в социалната мрежа фейсбук, която през последните пет години стана събирателен център за всички любители на фотографията. Иван Шишиев, човекът който стои за страницата, прие поканата ни да сподели част от своеята практика и мисли по заснемането на едни от най-емблематичните сгради в София – църквите.

Съвсем отскоро на книния пазар е и албумът на Етюд-и-те на София издаден от издателство Кръг. В момента пък тече и изложба в „Под небето на София“. Тя бе открита на 15 септември и ще бъде в Музея на София около 3 месеца, а след това тръгва по Европа. Но повече за София, снимките и църквите вижте в интервюто ни с Иван Шишиев. 

– В Добротолюбие много пъти сме споделяли и показвали снимки от Етюд-и-те на София. Отразявали сме някои от изложбите и инициативите, но сме показвали основно храмовете и църквите в столицата в различната тяхна визия. Кое е най-трудното при заснемането на църквите, защото знаем, че те са специфични сгради с особена архитектура, а и ще останат много след нас и останалите административни и жилищни постройки? Кое е и нещото, което се опитваш да запечаташ при заснемането на храмовете? 

– Винаги се опитвам да запечатам онова светоусещане, което се предава в богослужението, в погледа на свещеника и цялото съотношение на този мир, който е може би най-трудно за улавяне. Този духовен мир, който е в храма. Когато човек влезе в храма той има това усещане в себе си. Има тази идея за единение с Христос, за единение с Църквата, но с фотоапарата е винаги трудно. Не стои въпросът само за архитектурното заснемане, но и тези нюанси, които ги има само в Църквата, а това е наистина трудно. 

– Може ли светостта по някакъв начин да бъде запечатана на снимка? 

– Може. Смятам, че всички сме виждали снимки на светогорски отци, които се молят в два и три часа през нощта. Там е доста особено. Тази святост, която я запечаташ, ти разбираш, че го правиш. Не можеш да си го обясниш по някакъв начин, но в момента, в който я видиш – запетяваш я и тя остава. И ти вече знаеш, че дори и след десетилетие щом видиш снимката, ще си спомниш за светостта, запечатана на нея. Точно това ти е доказателството. Доказателството да духовното, за вярата. 

– Коя е църквата, която на теб лично ти е най-любима за снимане и за която, все пак, отзивите на хората показват, че им е повлияла най-силно? 

– На мен лично най-силно ми повлиява храмът „Св. Седмочисленици“. На много хора най-много им повлиява Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, което е абсолютно нормално. Като се направи снимка от камбанарията на Катедралата хората са одухотворени, защото например при изгрев слънце, когато слънцето минава точно над кръста на купола е изключително красиво. „Св. Седмочисленици“ обаче за мен е тази църква, която има възможно най-градски тип. Тръгваш по ул. „Граф Игнатиев“ в посока кв. Лозенец и от твое ляво изведнъж се показва тази църква. Може би това е първият ми спомен, когато отидох да уча в Софийската духовна семинария, с който си спомням София – „Св. Седмочисленици“, която се появява отляво. Тази църква е красива, уникална, а влизайки вътре в самия храм виждаш красотата на купола, на изображението на Св. Троица върху самия купол и е наистина красиво. 

– Един възрастен човек, който събираше пари за дарения за българските храмове и манастири често стоеше именно пред църквата „Св. Седмочисленици“. Дядо Добри бе един от образите на столицата, който няма да бъде забравен, а и може би самият той се превърна в символа на добротата, на това да се помага. Как той бе отразен от обектива на Етюд-и-те на София? 

– В началото видях дадо Добри просто като обикновен старец, но в момента в който той се усмихна и се появи тази лишена от лукавост доброта на този човек, който не иска да получи нещо за себе си от света разбрах, че той иска да подарява добро на света. Може би това са думите, с които мога да определя дядо Добри. Не случайно Urban Creatures го изобразиха на един огромен графит и не защото искаха да го покажат по някакъв начин, а защото искаха да покажат светостта, която излизаше от него. Вярвам, че има и други хора като дядо Добри. Нека не мислим, че той е единичен случай. Със сигурност има още такива хора като него, свети. Но те, в своята скромност, остават непознати и скрити за света. 

– В новоизлезлия албум и в изложбата, която в момента се провежда кои църкви са включени?

– Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и „Св. Седмочисленици“ разбира се, както и Ротондата „Св. Георги“, която е един от символите на столицата, както и църквата „Св. София“, чието име носи и столицата ни. Имаме включени няколко манастира и най-вече имаме куполите на храмовете, като може би най-интересната от този тип снимки е от храм „Св. Параскева“.

С Иван Шишиев разговаря Ангел Карадаков. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Черногорският митрополит Амфилохий се възстановява от Covid-19. PCR тестът му е отрицателен

Последният направен PCR тест на Черногорския митрополит Амфилохий за коронавирес е отрицателен, съобщиха от митрополията.  ...