Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Радвай се, Живоносни Кръсте!
В името на Отца, и Сина, и Светия Дух
Радвай се, Живоносни Кръсте! Какви странни думи, скъпи мои братя: оръдието за позорното изтезание ни носи живот и радост. Изтощението и крайната нищета – раждат богатството на даровете на Светия Дух и Кръстното Дърво става Райско Дърво и се украсява с тайнствени цветчета, разпръскващи благоуханието на вечния живот. И от бездънната печал на Велики Петък – възсиява радостта и светлината на Възкресението Христово.
Да, в Бог любовта има съвсем различна логика. И словото за Кръста е за погиващите – ужас, за юдеите – съблазън, за елините – безумие[1]*. Бог побеждава със силата на любовта до край, любов жертвена, любов кръстна. И знакът на победата на тази безмерна любов на Бог Троица към света е Кръстът.
„Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син.„[2] Но Сам Синът, Който възлюби хората в света, до край ги възлюби, даже до страдания кръстни и Сам Той поиска да пострада за тях и Светият Дух ги осеняваше с благоволението на Отца и Сина със състрадателна любов. Неизказано и непостижимо споделя кръстните мъки на Сина Пречистата Духоносица Божия майка, Богородица, стояща и плачеща при кръста.
Кръстът е бил даден на Сина от Отца и е бил приет от Него. Любовта на Отца, която е върху Сина чрез Светия Дух се скриваше в тъмнината и мрака на Гетсиманската нощ, както и в светлината на Голготския ден. Но тя се скриваше заради Любовта, тържествуваща в жертвеността и чрез това да възсияе в своята сила и слава.
И съзерцанието на жертвопринасящата любов изпълва душата с ответна любов, благодарение и тържество – Издигането на Кръста в нашите сърца. И по такъв начин Кръстът е така също знак на победата на нашата любов към Бога и ближния. На тях, чрез Кръста, да се вдъхновим да кажем на Отца своя отговор за кръстността на нашия живот: ако може, да не бъде тази страшна чаша на кръстните мъки наш дял, но ако е възможно то да бъде Твоята кръстна воля в нас. Но изпрати ни, Господи, сили и воля да приемем и понесем Кръста. И ни укрепи със сърце и уста да целунем Кръста като най-скъпоценното съкровище, от него водени в съкровеното тайнство и съвършенство на Твоята божествена любов. Нарани, Господи, нашето сърце с любовта на Твоя Кръст, дари ни търпение и мъжество, към които Ти ни призоваваш: „С търпението си кръстно спасявайте душите си[3], и който претърпи докрай, в любовта кръстна, ще бъде спасен.[4]„
Кръстната жертва е предопределена в Предвечния Съвет на Светата Троица и Христос е Агнецът Божий, заклан преди сътворението на света. И Той идва в света да страда и да умре, за да спаси погиналите. За да може чрез издигането Си на Кръста да привлече всички към Себе си със силата на кръстната любов: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.„[5]
И тази кръстна жертва се извършва с любов и послушание на волята на Небесния Отец – „Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.„[6] Христос постоянно казва, че е дошъл не да върши Своята воля, но волята на Отца, Който Го е пратил[7], а тази воля е да се спасят всички и да достигнат до познание на истината[8]. И кръстът е знак на преданост към Божията воля, която дава дълбок и неотнемаем мир. И затова в нашето, православно, разбиране за Кръста, няма никакви ужаси, няма страх пред кръстните страдания.
Преди кръстните Си страдания Христос казва на учениците на Тайната вечеря: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“[9] И образът на разпнатия Христос е изпълнен от този небесен мир, от тази величествена тишина, тази жертвена светла печал на любовта.
Великото духовно значение на днешното тържество е в това, че целият ни живот трябва да бъде такова Въздвижение за всеки от нас – негов собствен Кръст. На всеки се дава негов си Кръст в отговор на неговото взимане, по думите на Господа: „Да вземе кръста си и Ме последва„[10],където и Аз да отида, в Гетсимания, на Голгота или в адските дълбини. Този наш кръст е преди всичко жизнен жребий, човешка съдба. Тя носи в себе си радост и мъка, вдъхновение и изнемогване, нужди и грижи, труд и лишения, болести и загуби, умиране и възкресение.
И Христос ни зове всички нас към доброволно приемане на Кръста, неговото Въздвижение. Чрез това жестоката съдба става вече наше собствено жертвоприношение чрез преданост и покорност на кръстната воля Божия. Тогава идва мирът и радостта в нашия живот, Кръстът вече не ни съкрушава, а ни оживява и вдъхновява, понеже в него виждаме силата на Любовта Божия. И ние казваме:“Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“[11] Но ние разбрахме, че никой и нищо няма да ни отлъчи от Любовта Божия, към нея сме приковани с Христовия кръст.
И целият ни живот – това е кръстно възкачване, възвеждащо към неговия кръстен изход, към християнския край на нашия живот. Нашата съдба ни е дадена и ние не сме свободни в нейния избор, но от нас се иска подвиг на вярата за приемане на Божията воля в нейната непостижимост и видимата от време на време суровост.
Старецът Силуан казва: „Всички хора на земята неизбежно понасят скърби и макар да не са големи тези скърби, които ни изпраща Господ, на хората им се струват непосилни и ги съкрушават. Това се случва, защото те не искат да смирят душите си и да се предадат на волята Божия. А които са се предали на волята Божия, тях Сам Господ ги ръководи със Своята благодат и те мъжествено понасят всичко заради Бога, Когото са възлюбили и с Когото се прославят вечно.“[12]
Бог е Любов и праведният съд е Негов. Ако от нас зависи все още да избираме и да търсим своето решение в творческия подвиг на живота, то ние сме длъжни да молим Христа да насочи Той нашия разум и воля със Св. Дух по правилния път.
Въздвижението на кръста е не само тържество църковно, тържество вселенско: „Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.“[13], но и наше, собствено дело на всеки от нас, дело на послушание и търпение, дело на творчески усилия и вдъхновение на целия ни живот. И по този път най-важното от всичко е да възлюбим Кръста, любовно и внимателно да го прегърнем, да обикнем страданието, по думите на чудния светител на нашата църква. Такъв е християнския живот, извършващ се в кръстен подвиг.
Да се поклоним, братя и сестри, под Кръста, изпратен ни от Бога, да го въздигнем духовно, с вяра и любов, упование и покорство, с безвъзвратно желание да се отречем от себе си в името на любовта и да вземем съдбата си като повеление Божие. И тогава нашият кръст ще стане знак на духовна победа, радост, благодарение, тържество. И ние с мъчениците – и древните и скъпите ни Новомъченици, ще се изпълним с нетленно вдъхновение и ще възпеем: „Радвай се, живоносен кръсте“[14]
За такава чест – да пострадаш за Христа, за такава изстрадана кръстна радост дръзваме да молим Самия разпънал се на кръста заради нас и с нас сега разпъващ се Господ: „Дай ни, Господи, по молитвите на Богородица, с устни и сърце да целунем Твоя свят Кръст. Да целунем и Кръста всечовешки, който се е врязъл в най-скъпите и любими рамене. Дай ни, сведени под него, състрадателно и тихо, заедно да го носим, заедно да изнемогваме и падаме, заедно с любимите братя, под тежеста на Кръста на жизнения път. Но и заедно да възкръсваме със силата на Твоята кръстна любов, в невечерната светлина и радост на Твоето Царство“. Амин.
Автор: Схиигумен Серафим (Барадел), Валаамски манастир
––––––––
* Заб. – всички бележки под линия са от редактора.
[1] (1 Коринт. 1:18,23)
[2] (Иоана 3:16)
[3] (Лук. 21:19)
[4] (Мат. 10:22)
[5] (Иоан.12:32)
[6] (Филип.2:8)
[7] (Иоан.6:38)
[8] (1Тим. 2:4)
[9] (Иоан.16:33)
[10] (Мат.16:24)
[11] (Рим.8:35)
[12] Из: „Старецът Силуан. За волята Божия и свободата” https://azbyka.ru/otechnik/Sofronij_Saharov/starets-siluan-afonskij/2_7 . Преводът е взет от : https://m.facebook.com/BOGORODICA15.08/posts/2272031686201459
[13] (Пс.97:3)
[14] „… Радвай се, живоносен Кръсте, непобедим трофей на благочестието, райска врата, утвърждение на верните, щит на Църквата, чрез който се отстрани и се унищожи проклятието, чрез който бе надвита силата на смъртта, и ние се възнесохме от земята на небето” (Из химните на Великата вечерня на Въздвижение).
