Начало / Uncategorized / Слово за Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

Слово за Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен

Радвай се, Живоносни Кръсте!

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух

Радвай се, Живоносни Кръсте! Какви странни думи, скъпи мои братя: оръдието за позорното изтезание ни носи живот и радост. Изтощението и крайната нищета – раждат богатството на даровете на Светия Дух и Кръстното Дърво става Райско Дърво и се украсява с тайнствени цветчета, разпръскващи благоуханието на вечния живот. И от бездънната печал на Велики Петък – възсиява радостта и светлината на Възкресението Христово.

Да, в Бог любовта има съвсем различна логика. И словото за Кръста е за погиващите – ужас, за юдеите – съблазън, за елините – безумие[1]*. Бог побеждава със силата на любовта до край, любов жертвена, любов кръстна. И знакът на победата на тази безмерна любов на Бог Троица към света е Кръстът.

Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя единороден Син.[2] Но Сам Синът, Който възлюби хората в света, до край ги възлюби, даже до страдания кръстни и Сам Той поиска да пострада за тях и Светият Дух ги осеняваше с благоволението на Отца и Сина със състрадателна любов. Неизказано и непостижимо споделя кръстните мъки на Сина Пречистата Духоносица Божия майка, Богородица, стояща и плачеща при кръста.

Кръстът е бил даден на Сина от Отца и е бил приет от Него. Любовта на Отца, която е върху Сина чрез Светия Дух се скриваше в тъмнината и мрака на Гетсиманската нощ, както и в светлината на Голготския ден. Но тя се скриваше заради Любовта, тържествуваща в жертвеността и чрез това да възсияе в своята сила и слава.

И съзерцанието на жертвопринасящата любов изпълва душата с ответна любов, благодарение и тържество – Издигането на Кръста в нашите сърца. И по такъв начин Кръстът е така също знак на победата на нашата любов към Бога и ближния. На тях, чрез Кръста, да се вдъхновим да кажем на Отца своя отговор за кръстността на нашия живот: ако може, да не бъде тази страшна чаша на кръстните мъки наш дял, но ако е възможно то да бъде Твоята кръстна воля в нас. Но изпрати ни, Господи, сили и воля да приемем и понесем Кръста. И ни укрепи със сърце и уста да целунем Кръста като най-скъпоценното съкровище, от него водени в съкровеното тайнство и съвършенство на Твоята божествена любов. Нарани, Господи, нашето сърце с любовта на Твоя Кръст, дари ни търпение и мъжество, към които Ти ни призоваваш: „С търпението си кръстно спасявайте душите си[3], и който претърпи докрай, в любовта кръстна, ще бъде спасен.[4]

Кръстната жертва е предопределена в Предвечния Съвет на Светата Троица  и Христос е Агнецът Божий, заклан преди сътворението на света. И Той идва в света да страда и да умре, за да спаси погиналите. За да може чрез издигането Си на Кръста да привлече всички към Себе си със силата на кръстната любов: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.[5]

И тази кръстна жертва се извършва с любов и послушание на волята на Небесния Отец – „Смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.[6] Христос постоянно казва, че е дошъл не да върши Своята воля, но волята на Отца, Който Го е пратил[7], а тази воля е да се спасят всички и да достигнат до познание на истината[8]. И кръстът е знак на преданост към Божията воля, която дава дълбок и неотнемаем мир. И затова в нашето, православно, разбиране за Кръста, няма никакви ужаси, няма страх пред кръстните страдания.

Преди кръстните Си страдания Христос казва на учениците на Тайната вечеря: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“[9] И образът на разпнатия Христос е изпълнен от този небесен мир, от тази величествена тишина, тази жертвена светла печал на любовта.

Великото духовно значение на днешното тържество е в това, че целият ни живот трябва да бъде такова Въздвижение за всеки от нас – негов собствен Кръст. На всеки се дава негов си Кръст в отговор на неговото взимане, по думите на Господа: „Да вземе кръста си и Ме последва[10],където и Аз да отида, в Гетсимания, на Голгота или в адските дълбини. Този наш кръст е преди всичко жизнен жребий, човешка съдба. Тя носи в себе си радост и мъка, вдъхновение и изнемогване, нужди и грижи, труд и лишения, болести и загуби, умиране и възкресение.

И Христос ни зове всички нас към доброволно приемане на Кръста, неговото Въздвижение. Чрез това жестоката съдба става вече наше собствено жертвоприношение чрез преданост и покорност на кръстната воля Божия. Тогава идва мирът и радостта в нашия живот, Кръстът вече не ни съкрушава, а ни оживява и вдъхновява, понеже в него виждаме силата на Любовта Божия. И ние казваме:“Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“[11] Но ние разбрахме, че никой и нищо няма да ни отлъчи от Любовта Божия, към нея сме приковани с Христовия кръст.

И целият ни живот – това е кръстно възкачване, възвеждащо към неговия кръстен изход, към християнския край на нашия живот. Нашата съдба ни е дадена и ние не сме свободни в нейния избор, но от нас се иска подвиг на вярата за приемане на Божията воля в нейната непостижимост и видимата от време на време суровост.

Старецът Силуан казва: „Всички хора на земята неизбежно понасят скърби и макар да не са големи тези скърби, които ни изпраща Господ, на хората им се струват непосилни и ги съкрушават. Това се случва, защото те не искат да смирят душите си и да се предадат на волята Божия. А които са се предали на волята Божия, тях Сам Господ ги ръководи със Своята благодат и те мъжествено понасят всичко заради Бога, Когото са възлюбили и с Когото се прославят вечно.“[12]

Бог е Любов и праведният съд е Негов. Ако от нас зависи все още да избираме и да търсим своето решение в творческия подвиг на живота, то ние сме длъжни да молим Христа да насочи Той нашия разум и воля със Св. Дух по правилния път.

Въздвижението на кръста е не само тържество църковно, тържество вселенско: „Всички краища земни видяха спасението от нашия Бог.“[13], но и наше, собствено дело на всеки от нас, дело на послушание и търпение, дело на творчески усилия и вдъхновение на целия ни живот. И по този път най-важното от всичко е да възлюбим Кръста, любовно и внимателно да го прегърнем, да обикнем страданието, по думите на чудния светител на нашата църква. Такъв е християнския живот, извършващ се в кръстен подвиг.

Да се поклоним, братя и сестри, под Кръста, изпратен ни от Бога, да го въздигнем духовно, с вяра и любов, упование и покорство, с безвъзвратно желание да се отречем от себе си в името на любовта и да вземем съдбата си като повеление Божие. И тогава нашият кръст ще стане знак на духовна победа, радост, благодарение, тържество. И ние с мъчениците – и древните и скъпите ни Новомъченици, ще се изпълним с нетленно вдъхновение и ще възпеем: „Радвай се, живоносен кръсте“[14]

За такава чест – да пострадаш за Христа, за такава изстрадана кръстна радост дръзваме да молим Самия разпънал се на кръста заради нас и с нас сега разпъващ се Господ: „Дай ни, Господи, по молитвите на Богородица, с устни и сърце да целунем Твоя свят Кръст. Да целунем и Кръста всечовешки, който се е врязъл в най-скъпите и любими рамене. Дай ни, сведени под него, състрадателно и тихо, заедно да го носим, заедно да изнемогваме и падаме, заедно с любимите братя, под тежеста на Кръста на жизнения път. Но и заедно да възкръсваме със силата на Твоята кръстна любов, в невечерната светлина и радост на Твоето Царство“. Амин.

Автор: Схиигумен Серафим (Барадел), Валаамски манастир

––––––––

* Заб. – всички бележки под линия са от редактора.

[1] (1 Коринт. 1:18,23)

[2] (Иоана 3:16)

[3] (Лук. 21:19)

[4] (Мат. 10:22)

[5] (Иоан.12:32)

[6] (Филип.2:8)

[7] (Иоан.6:38)

[8] (1Тим. 2:4)

[9] (Иоан.16:33)

[10] (Мат.16:24)

[11] (Рим.8:35)

[12] Из: „Старецът Силуан. За волята Божия и свободата” https://azbyka.ru/otechnik/Sofronij_Saharov/starets-siluan-afonskij/2_7  . Преводът е взет от : https://m.facebook.com/BOGORODICA15.08/posts/2272031686201459

[13] (Пс.97:3)

[14] „… Радвай се, живоносен Кръсте, непобедим трофей на благочестието, райска врата, утвърждение на верните, щит на Църквата, чрез който се отстрани и се унищожи проклятието, чрез който бе надвита силата на смъртта, и ние се възнесохме от земята на небето” (Из химните на Великата вечерня на Въздвижение).

За Ангел Карадаков

Виж още

Ивановски скални църкви (ВИДЕО)

През 2020 г. се навършват 800 години от основаването на Ивановския скален манастир.  Първите отшелници са ...